Медия без
политическа реклама

Спорът у нас винаги е един - Запад или Русия

А това обяснява защо леви се обединяват с десни, борци срещу мафията с нея и т.н.

Илияна Димитрова
Малък народ - много знамена.

"Красота" е да се наблюдава приобщаването на Делян Пеевски към прозападната прогресивна общност у нас. "Той заема атлантически позиции", аргументират своя катарзис десни политици и привърженици. По отношение на корупцията признават, че Пеевски не се е променил. Но атлантизмът е редут, отвъд който могат да го приемат за свой. За всички, нямащи отношение към Пеевски и въпросната общност, обаче възниква въпрос - защо точно атлантизмът е пределният фактор? Защо не корупцията? Нали по площадите някога се твърдеше обратното?

БСП и всички леви хора твърдят, че се антифашисти. Пазят вселената от нацизма. Винаги са били против късо подстригани момчета, издигащи ликовете на царски генерали от XX век - били символ на монархо-фашизма. Обаче сега са заедно в политически коалиции и по площадите  - в подкрепа на Русия.

Интересен нюанс - няма да видите левите с Ангел Джамбазки, понеже го считат за принадлежащ към гореописаното зло; обаче са редом до Костадин Костадинов, който употребява хитлеровата терминология за "подчовеци". Пак въпрос за страничните наблюдатели -

 

как така Костадинов е добър, а Джамбазки лош?

 

По кой критерии се съди, че плакатите с царски генерали са фашизъм, а думичката "подчовеци" не е? Или ако е, защо на Костадинов се прощава, а на Джамбазки - не? Отговорите са ясни. Защото Костадинов подкрепя Русия, а Джамбазки е против (например с години се бореше за демонтажа на ПСА).

Нюанс и откъм  другия лагер - той боготвореше Румен Радев. И със същата страст се нахвърли върху него, щом реториката на президента стана проруска. Впрочем, в периода на боготворене Радев или министрите му не слизаха от снимките с американския посланик Херо Мустафа.

Накъдето да се обърнем, в която тема да "копнем", виждаме фалшива принципност. Десният електорат е пръв душманин на ДС. Обаче кумири му стават съвсем легални бивши кадри на ДС - душманите на Русия днес. Либерало-прогресистите мразят калпаци, цървули, ръченици в реки и други национализми. Обаче първа гордост им е да се снимат на корида в Испания, до скалите с президентски ликове в САЩ. Пак за левите - тия дни се възмущават от тортата с нарязания съветски паметник. Варварска е, казват. Но от социалните мрежи личи, че диво щастие ги обладава всеки път, когато Русия унищожи 2-3 жилищни блока в Украйна.

Още от българската политическа народопсихология: Референдумът в Косово е лош. В Крим - добър. И обратно. Асанж е борец за справедливост. Навални - престъпник. И обратно. Русия никога не е агресор, Западът е винаги агресор. И обратно. ПСА е слугинаж. Паметникът на американските летци не е. И обратно. Патриотизмът на Захари Стоянов срещу Русия е добър. На Вазов с "Мамо, мамо, я ги виж!" - лош. И обратно. (Ама Вазов има и "О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука?" - значи Вазов е добър-лош, по-добре да не се главоболим...) По ей такива базови репери българинът изгражда вижданията си за политиката. По тях сe дели, спори. Сечението е Запад - Русия, разбира се.

Стигаме до същината. Каквито и политически идеи да се изповядват официално, каквито и цветове, доктрини да се защитават, деленето у нас винаги е било едно - Запад срещу Русия. Едни българи искат

 

повече от първото, други - от второто

 

Съответно изграждат ценностна система. Някои изпитват носталгия по миналото - което пак е Русия, понеже в миналото ни е тя. Други ратуват за 16 пола - което пак е Запад, защото там са многото полове. А дясно, ляво, либерално, консервативно, прогресистко... са изкуствени надстройки. Абстрахираш ли се от тях, стигаш до ядката - Запад срещу Русия. Никога не е било друго, винаги това е коренът. И тогава разбираш защо и как леви се обединяват с десни, прогресисти с шовинисти, борци срещу мафията с нея... - след като единствено Русия и Западът ги делят, всичко останало може да ги съюзи.

При обикновените хора състоянието често протича подсъзнателно. Примерно има се за ляв. Но е и русофил. Питаш го

 

как съвместява,

 

след като в Русия нищо ляво няма, дори го погубва. Не знае, единствено е наясно какво точно иска в момента - Путин да въдвори по света своята правда ("лява, дясна... - после ще се обясняваме"). Друг се пише за демократ. Но винаги (много преди войната в Украйна) мисленето му почва и свършва какво руско да забрани.

При самите политици няма подсъзнателни неща. Те нарочно измислят други маркери, за да подлъгват баламите. Но независимо от многото спорове и лицемерия, големите делители по политическите върхове последните 30 години бяха: да бъде ли България член на НАТО и ЕС или не; да развиваме ли руски енергийни проекти или не; повече Запад или повече Русия да има в службите ни за сигурност. Тия дни не е по-различно. При войната в Украйна сегашните партньори на България хванаха чрез "Магнитски" някои от играчите, за да имаме атлантическа сглобка. Русия и наместниците й опитват да я развалят.

До голяма степен това е тежката карма на България - да е буфер между двата цивилизационни блока, географски разположени край нея. При положение, че на юг опираме в трета ос - Турция, е истински късмет, че през последните 78 години живеем в мир. И понеже трудно в българската история би се намерил по-дълъг период, това трябва да е

 

извор за самоуважение -

 

народ и политици запазихме мира.

Сблъсъкът, разбира се, е и културен. Няма момченце Иван, което приятелчетата да наричат Иванушка. Има, които го произнасят Айвън. Това пък е индикатор коя култура надделява най-отдолу, доста под филии и фобии.

Още по темата