Безпрецедентен дипломатически акт с големи последствия. Около това се обединиха мненията за решението на българското правителство да отзове 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация у нас. Новината в последните дни на това управление успя да взриви политическия пейзаж преди задаващите се предсрочни избори наесен, като начерта нови червени линии между досегашните коалиционни партньори. Въпреки изострените отношения между двете държави от началото на войната в Украйна, никой не очакваше

такъв силен удар върху руската мисия в България

"Посланик Елеонора Митрофанова беше информирана за решението на българската страна за намаляване на числеността на персонала на руските представителства в България в граници, ненадвишаващи числеността на българските представителства в Руската федерация. Числеността следва да бъде поддържана в рамките на до 23 дипломатически и 25 административно-технически служители", пише в съобщението на МВнР. Това значи, че руската мисия у нас се съкращава с около 2/3. Кирил Петков намекна, че това ще се случи още през април по време на посещението си в Украйна. "Какво направиха 114 руски дипломати у нас, за да укрепят двустранните отношения. Чудя се тези хора какво правят в България", коментира той.

Не всички от обявените за персона нон грата са с дипломатически ранг. Въпреки че имената на изгонените не бяха официално обявени, се разбра, че сред тях е съветник-посланикът Филип Воскресенски заедно с генералните консули на Русия във Варна и Русе, както и директорът на Руския културно-информационен център в София. Ако броим семействата на дипломатите, страната ни трябва да напуснат около 200 души. България ще закрие временно консулството си в Екатеринбург.

С този безпрецедентен дипломатически акт държавата ни несъмнено се открои сред евроатлантическите ни партньори. Когато Чехия разкри, че руското военно разузнаване ГРУ стои зад взривове в складове за боеприпаси в страната, бяха отзовани 18 руски дипломати. След скандала с руската намеса в американските избори пък САЩ експулсира 35 дипломатически служители. От началото на войната в Украйна най-много дипломати бяха отзовани от Полша - 45. Така че 70 души е рекорден брой в дипломацията. 

До самото изгонване обаче се стигна след

постепено натрупване на напрежението заради руската агресия

в Украйна и поведението на посланик Елеонора Митрофанова. През март Външно министерство обяви двама руски дипломати за персона нон грата, след като прокуратурата се похвали, че е повдигнала обвинение за шпионаж на генерал от резерва, участвал в мисии извън България, работил в Министерството на отбраната и разполагал с достъп до класифицирана информация, свързана с ЕС и НАТО. В отговор Русия обяви изгонване на няколко души от българската мисия, а посланикът ни Атанас Кръстин се прибра от Москва за консултации.

Пак в края на март МВнР изгони още 10 руски дипломати. Посланик Елеонора Митрофанова, която нарече българските институции "евроатлантически подлоги", беше привикана във Външно за обяснение. Тя обаче отказа да се яви. Кирил Петков определи поведението ѝ като недипломатическо, остро и грубо и разкри, че на заседание на Министерския съвет се обсъждало нейното отзоваване.

България, заедно с още три съседни на Сърбия страни, отказа да пусне и самолета на руския външен министър Сергей Лавров за посещение в Белград миналия месец. Кремъл определи този акт като “враждебен” към Русия. 

Изгонването на още 70 сътрудници на руското посолство у нас се случи непосредствено след нова провокация от страна на Митрофанова. С пост във Фейсбук руската мисия започна благотворителна кампания за събиране на средства в помощ за руските военни, участващи във войната в Украйна, наричана от Кремъл "специална военна операция". В отговор министърът на електронното управление в оставка Божидар Божанов сезира "Мета” (Фейсбук) за нарушение на правилата. МВнР също реагира, като осъди призива на руското посолство.

Според МВнР изгонените руски дипломати са се занимавали с шпионаж. Това прави още по-шокиращ големия им брой. Но поставя и въпроса

какво е вършило контраразузнаването досега

Кирил Петков твърди, че решението за експулсиране е основано на информация, която се съдържа в три доклада на ДАНС. Ако документите са базирани на реални доказателства за шпионска дейност, това означава, че България отдавна е разграден двор за руските служби. Не става ясно нито кога са били изготвени тези доклади, нито кой е запознат с тях. Президентът Румен Радев се направи на изненадан от готвената мярка. "Надявам се министър-председателят в оставка да е взел това решение на базата на солидна и достоверна информация и да го е обмислил добре - и като мащаби, и като последствия", коментира държавният глава. Петков обаче заяви, че въпросът е бил обсъждан на 9 юни в Съвета по сигурност към Министерския съвет. В заседанието е участвал и представител на президента Румен Радев.

Големият "борец" срещу руските шпиони главният прокурор Иван Гешев пък научил за експулсираните дипломати от медиите, оплака се говорителката му Сийка Милева. По принцип не е задължително шефът на държавното обвинение да бъде персонално уведомен за такива разработки на ДАНС. Прокуратурата се проваля и по ключовите шпионски дела като това за отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев и неговия син през 2015 г. Разследването дълго време беше спряно, защото не можеше да бъде намерен извършителят. Размърда се едва когато британското посолство предостави данни, че агенти на ГРУ, отговорни за отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания, са били в България, когато е отровен Гебрев. Прокуратурата повдигна задочни обвинения на трима руски разузнавачи, но делото така и не влезе в съда.

Оказа се, че държавното обвинение е бездействало и по други престъпления на ГРУ в България. След скандала с взривените военни складове в Чехия прокуратурата свърза стари взривове тук с руското разузнаване. Става дума за взрив от 2011 г. в Ловнидол, през 2015 г. в Иганово и ВМЗ, както и за пожар, при който са изчезнали доказателствата, свързани с тези разследвания. "Във всички случаи става дума за продукция на оръжейната фирма „Емко“, предназначена за износ в Грузия или Украйна", заявиха от прокуратурата. Не стана ясно защо толкова време разследващите органи не са успели да установят извършителите на тези саботажи, а се случи едва след информация от Чехия.

Предвид всичко това - атаките срещу военната ни промишленост, които се повториха в други европейски държави, терористичният акт срещу български граждани, който послужи за репетиция на отравянето на Сергей Скрипал, както и големият брой руски дипломати, посочени от ДАНС като шпиони, няма да е изненада Посолството на Русия в България да служи за своеобразен логистичен център на ГРУ за Балканите. Все пак средата тук е благоприятна - русофилски партии, слаби служби за сигурност и превзета прокуратура.