Медия без
политическа реклама

Редовен кабинет ще има, дори и хоризонтът му да не е дълъг

Предстоят ни крехки мнозинства и летливи коалиции, прогнозира социологът Боряна Димитрова

БГНЕС
Боряна Димитрова е социолог и управляващ партньор в агенция "Алфа Рисърч".

- Г-жо Димитрова, не сме излизали от предизборна кампания през последните няколко месеца, а разликата между основните политически играчи ГЕРБ и "Има такъв народ" на Слави Трифонов е минимална, според последното ви проучване. Какво ни предстои?

- Със сигурност предстои битка за първото място, която далеч не е предрешена. Но не мисля, че това ще е най-важният сюжет след 11 юли. Ключът към близкото бъдеще е дали партиите на протеста ще съумеят да постигнат мнозинство в 46-ото Народно събрание.  Макар това да изглежда все още слабо вероятно, ако се случи, ще се състави правителство с хоризонт от поне една година. При липса на тяхно мнозинство ще се стигне до вариант "експертно правителство", много близко по профил до служебното, вероятно и с част от неговите министри. При този сценарий президентските избори ще са лакмусът, който ще покаже ще го бъде ли този прокси кабинет, или не. Във всички случаи ни предстоят крехки мнозинства и летливи коалиции.

 - В същото време от ИТН обаче отново афишират, че няма да правят коалиция с партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. Може ли формацията на Трифонов да състави самостоятелен кабинет при силно фрагментиран парламент?

- Точно тази патова ситуация имах предвид, когато казах, че ключовият сюжет е, дали партиите на протеста ще имат мнозинство. Въпреки изявленията, за които говорите, и въпреки стратегията за контрол на щетите (damage control, както е позната в маркетинга), която от ИТН като опитни бизнесмени предприеха след обявения отказ на г-н Трифонов от активна политическа кариера, те не могат да постигнат самостоятелно мнозинство. Освен това оскъдните им изявления остават впечатлението, че биха предпочели да имат обективно оправдание да не съставят правителство, отколкото  да имат исторически шанс да го съставят.  

- Тогава да се върви към правителство на т.нар. протестни партии – ИТН, Демократична България, „Изправи се! Мутри, вън“?

 - Това би било логичен вариант въпреки усещането, че ИТН се опитват да го "взривят"“ с противоречивите си сигнали. Дано не съм права. За България е много важно да има редовно правителство с парламентарна подкрепа и контрол. Мисля, че шансовете за това нарастват, ако на изборите на 11 юли дистанцията между тези три партии е по-малка и не се наложи битката със „задкулисието“ да се води от някой из зад кулисите.

- Ясно е, че без коалиционен кабинет няма как да бъде управлявана страната. Но как, с какви програми, приоритети и пр.?

- Тук  е големият проблем. Преди изборите бушуват емоциите, но след тях идва ред на по-прозаичните, но по-важни за мнозинството от българите неща като работата, здравето, образованието на децата, справедливото прилагане на законите и правилата. Ако се говореше по-често и по-конкретно за данъци, осигуровки, икономически програми, здравно и пенсионно осигуряване, те можеха да тежат много по-силно във вота на избирателите. Нещо, което, уви, не се случва. Най-краткият път към повторението на досегашните рецидиви е стратегията "когато му дойде времето".

- Заради скандалите с подслушването и разкритията на служебния кабинет, както и шамара от САЩ, ГЕРБ и лидерът Борисов губят през последните седмици все повече позиции.  Дали пък няма да се окажат и втори след 11 юли?

- Не е изключено. Както ерозията на БСП осигури второто място на ИТН, така пък сега еластичността в подкрепата за формацията на Слави Трифонов, която на 90% е персонално за него, може да предопредели мястото на ГЕРБ. 

- В последното ви проучване също констатирате спад, но не и срив в подкрепата на ГЕРБ. Как става така?

- Предполагам имате предвид как въпреки всички атаки и изолацията на ГЕРБ, той все още не се е сринал? Три са за мен причините: Първо, стабилните му позиции в местната власт и оттук, запазването на не малък брой лоялни избиратели. Второ, мобилизиране на твърдите му симпатизанти като отговор на агресивния стил на част от министрите в служебното правителство. И трето, съмненията, че събитията отново се дирижират от „сценаристи“, а не от хора без зависимости, които биха могли да започнат „на чисто“.

- ИТН „възползва ли се“ от всичко това, за да трупа точки в актива си? 

- ИТН вървят по свой сценарий, заимстван от успеха им в шоупрограмите - за да се привлече и задържи интересът на публиката, интригата трябва да се подхранва, а завесата да не се вдига до последния момент. Че за времето до изборите гражданите могат да бъдат третирани като зрители, титулувани ласкателно "суверен", е възможно, колкото и нелицеприятно да е. Че въпреки текущи разочарования, предизборният концерт може да изтрие горчивия привкус и да вдигне емоционален вот, също е възможно. Големият проблем на ИТВ обаче не е колко процента ще „му дадат сега социолозите“, а колко доверие ще му кредитират избирателите след изборите.

Г-н Трифонов е интелигентен човек и не може да не е прозрял удивителното съвпадение в съдбите на политическите му аналози.

- БСП, която остана трета сила на предишния вот, сега направи „широка лява коалиция“ и се цели да си върне второто място. Дали?

- За момента тя не успява да обърне посоката в своя полза, а и до изборите два противоположни фактора ще влияят върху подкрепата й. Попътен вятър ще вее от легитимирането й през служебния кабинет като евентуален участник във властта. Насрещен вятър ще духа от вътрешнопартийните дрязги и завоя на нейни симпатизанти към крайнолеви и националистически формации. 

- Десницата в лицето на ДБ като че ли извлича най-много дивиденти от цялата ситуация?

- Да, последователният фокус на ДБ върху корупцията, съдебната реформа и особено подкрепата от САЩ чрез санкциите по закона „Магнитски“ укрепи позициите й. И нещо много важно -  разшири влиянието й извън столицата. Освен това Христо Иванов избегна клопката на крайноконфронтационното поведение, като в общия шум съумява да наложи и говорене за политики. Ако ДБ направи по-съществен пробив в големите градове и успее да привлече част от по-умерените избиратели, не бих се изненадала да скъси по-сериозно дистанцията с ИТН.

- В цялата картина ДПС някак е не толкова засегнато, въпреки неспирния шум около Делян Пеевски и прословутото изказване на лидера на партията Мустафа Карадайъ, че Турция е родината му.

- Права сте, но при ДПС нещата също се променят. Да, Движението все още има почти монопол върху турците и мюсюлманите в България, но хомогенният вот и тук, и в чужбина започва да се пропуква. Карантинирането на партньорството с ДПС в едно следващо управление също ще оказва влияние в тази посока. Санкциите на САЩ ще засегнат зоните на търговия с близки до ДПС субекти, а това ще освободи част от анклавите в гетата, където се беше вклинило през последните години. То няма да престане да бъде фактор в политиката, но ще се прости с част от ореола и тежестта си.

- Ще получим ли „още от същото“ с т.нар. „патриоти“ в новия парламент?

- Към момента патриотите са малко под 4%-ата бариера, но и да бъдат в новия парламент, няма да е „още от същото“, защото няма да се повтори управленската коалиция. Предизвикателството пред тях е, освен да убедят собствените си симпатизанти да приемат новата тройна коалиция, да преодолеят и сериозната конкуренция в лицето на ИТН на новите играчи, които заеха радикалната националистическа ниша. 

- Какви ще са последствията, ако все пак не бъде съставено правителство и в рамките на следващия парламент?

- Несъставянето на правителство би било крах и за политическите партии, и за демократичната система. Въпреки гласовете, че така би излязъл целият пасианс на президента Радев, не смятам, че някой, включително и той, би рискувал с такъв експеримент. Освен това, откакто „шоуто на Рашков и Минеков“ иззе „шоуто на Мая Манолова“, се освободи терен и за диалог между партиите. Очевидно те се готвят да вземат завоя, който беше прекалено остър за предишния парламент. Кабинет ще се състави дори хоризонтът му да не е особено дълъг.

Трети парламентарни избори през тази година могат да се окажат първите в прехода към окончателното отслабване на партийната система и отнемане на властта от парламента. Последиците от такъв модел ще са непредсказуеми.