Quantcast
Президентската република е поредната шарлатански пробутвана надежда | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Президентската република е поредната шарлатански пробутвана надежда

Съзидание се постига с труд и след време, а не чрез политически чудодейства
3 234
 БГНЕС
Нима някой от тях е бил способен да донесе търсеното щастие?

Хората обичат да им е лесно. Ако на някой му кажеш, че за собствено благополучие е нужен цял живот труд и не е сигурно ще го постигне ли въобще, би предпочел да не те слуша. По същия начин би реагирал и ако му обясняваш, че е нужна десетилетна политическа еволюция, за да се родят що-годе читави политически взаимоотношения. Хората искат нещата да се случват лесно, бързо, да чуват, че със сигурност "има начин" - за промяна, изход, спасение - тук и сега.

 

В това е коренът на политическите утопии

 

Съответно винаги се появяват продавачи на надежда, които им обясняват, че "ей това" бъде ли направено, ще настъпи "еди каква си" по-добра действителност. И понеже истинска промяна е възможна само след преобразувания в хората и обществото (съдържанието), но това би било трудно и бавно, се акцентира върху формата - сменяш прическата и всичко е окей.

Едно такова чудодейство неизменно броди в българската политическа говорилня. Бе реанимирано покрай парламентарния ступор през последните месеци - президентската република. Слави Трифонов иска референдум. Евродепутатът Иво Христов счита за изчерпан сегашния модел, настоява за конституционни промени. "Президентска република!, президентска република!...", пригласят политолози.

"Полу, полу, полупрезидентска", вдигна ръка и съпартийката на Трифонов Ива Митева. И понеже партиите наистина са в криза, а и живеем във време, в което дори ниско образован сортировач на щайги "преценя" шумно държавното устройство пред милиони хора (интернет),

 

тази чутовна глупост става част от политическия дебат

 

Което е обидно дори за най-елементарната форма на сериозност.

Следва да се признае, че за президентска република трудно би узряло мнозинство в този и обозримите парламенти. Но пък никой не може да бъде сигурен, че кълновете няма да бъдат грижливо поливани, за да поникне след време чудовище. Затова най-после трябва да се каже на висок глас, че идеята за президентска република е дива шарлатания. А ако някой не я пробутва користно, го прави от чиста проба интелектуална немощ.

Най-напред следва да се подчертае дебело, че големите проблеми на България са ценностни. Формалните институции, партийният блокаж, слабите закони и скъсаната връзка между хора и власт са само следствия.

 

Коренът са корупцията, липсата на регламенти и навици за честност,

 

несъзнаваните граждански отговорности (че си длъжен да отзоваваш лоши политици!). Проблем е и икономическата изостаналост спрямо Западна Европа. Може да се добавят още беди, но нито една базова не е в конституционното устройство. Нито един обикновен или основен закон не биха попречили на човек, който желае да краде - да го прави. Или да се сдуши с други като него, формирайки олигархичен сговор. Нито една законова форма не може да замести труда като основно средство за икономически просперитет. Нито пък да направи политиците мъдри, повишавайки управленската и общата им култура. В крайна сметка няма как да попречи да се пръкнат Бойко Борисов или "Възраждане". Ако бяхме президентска република, каченият на раменете на народната любов

 

Борисов просто щеше да стане президент, не премиер.

 

И още по-лесно да назначи Иван Гешев. Да си припомняме ли колко огромна бе тази любов!? Какъв е начинът за промяна тогава, биха попитали обезверените. Ясно е - просто да не обичаме такива като Бойко Борисов. Да го свалим, ако погрешка го възкачим. Но опитът е показал, че лесно се лъжем, а след време повтаряме сходни лъжи под друго име.

А сега си представете следната ситуация. Излиза, примерно, Слави Трифонов и казва: "Уважаеми суверене, изходът е не само да спрете да вярвате на такива като Борисов. Но и на такива като мен. Най-добре да отида да си гледам шоубизнеса, не да търся политическо внимание с врели-некипели. Най-добре е всеки да прави това, от което разбира. Да си плаща данъците, да не разчита на политическа благословия за бизнеса си, на политици въобще. А да е културен, да чете книги,

 

да страни от мутри и да не възпитава децата си като тях...

 

И така всички заедно чрез много работа, грешки, поуки, да изградим едно по-добро общество. То би било постигнато след доста време, след упоритост - чак за децата или внуците. Но ако има път, това е единственият!". Разбира се, няма как да искаме Трифонов да се саморазвенчае. Нито да очакваме от който и да е политик да изрече такива неща. Политиците не предлагат истини, те продават надежда. Но е спорно доколко мнозинството хора въобще проумяват въпросните истини. И така стигаме до второ обяснение защо се пробутват дивотии. Дали ще е президентска република или монархия, няма значение - все лесни решения, които политиците тарикатски раждат, за да съществуват като политици - винаги се намират хора, които да клъвнат и възпроизведат цикъла.

Като стана дума за монархия, примерът може и да е остарял, но не е неуместен. До 2001 г. голяма част от българите искрено вярваха, че избавлението е във "връщането на царя". На тази почва узря "царското чудо" (Симеон Сакскобургготски да ни избави от мъките за 800 или друг брой дни). После смесената избирателна система (помните ли, че по едно време имаше и такава?) бe само един от примерите, в които изходът се търсеше във формата, не съдържанието. Идеята за президентска република е в тази поредица. Тя иска да внуши, че като пренастроим някакви държавни механизми, ще се появят некорумпирани и неолигархични управленски мнозинства. И че ще раждат стабилност, а не непродуктивни караници. Мен ако питате, това е

 

най-сигурният начин да се бетонира корупцията -

 

просто ще се сменят лостовете й, и ще бъде загубено време, докато обществото отново осъзнае, че е излъгано.

Забележително е, че феновете на президентската република в момента са малки, големи или още по-големи привърженици на Румен Радев. Не се е появил критик на Радев, който да каже: "Не го харесвам, но настоявам за президентска република, защото принципно мисля, че тя е по-добър вариант". Така си е у нас - дори за важните неща не гледаме принципите, а конюнктурата - тоз харесва ли ни, оня дали не... Бълхата ни е важна, не юрганът.

Световният исторически опит е доказал, че стремежите да се заобиколят "каращите се партии", да се неглижира парламентът, лансирането на механизми, в които "суверенът директно поверява властта", се израждат в тоталитаризъм. Съмнявам се това да е целта сега. По-скоро дивотиите са породени от суета, стремеж за внимание и "иновативност" при несъмнените трудности в Народното събрание. Което не значи, че не са вредна глупост. И че не бива тя да бъде разобличена. Колкото да са непродуктивни партиите в момента, да е неприятен периодът... - рано или късно ще отмине. И по-добре да изчакаме спокойно, вместо да дирим нови чудодейства.

Още

Радев: Ако искам президентска република, сам ще го заявя

27.01.2023

646
На финала на НС започва битка кой ще разследва главния прокурор

27.01.2023

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

743
С порой от вулгарност депутатите изкарват последните си дни

27.01.2023

Обновена

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

11277