Неоснователно ще е да бъда заподозрян в някакво безсмислено патриотарство към квартала, в който премина половината ми живот. Запращайки семейството ми в него, София само подпечата своето негостоприемство. Липсваше ми и сега ми липсва истинският град – с улици и тротоари, с книжарници и с театри, с кръчмици, с витрини и с неон. С минувачи най-сетне. Изстрадахме несгодите на този квартал – десетилетия несгоди. През онези години винаги съм го споменавал като „прокълнатата „Младост”-2”. Сега „Младост” се позакрепи. Откакто пуснаха метрото, спрях да я величая „прокълната”. Нахвърлиха се предприемачи и новобогаташи, бетонът я обви като морски бряг. (Сякаш не си бе и цялата от бетон.) С любов или само от граждански дълг съкварталците за малко поставихме дивото строителство „на пауза”. Но паузата свърши – казват, че някакви хора „пуснали една шапка” и събрали пари да затворят кметицата. Строителството тръгна необуздано, градинки и детски площадки първи паднаха в този бой. Дойдоха избори и съкварталците им въздадоха за Иванчева – избраха независим. И сега Голямата Община ни наказа, както големите наказват малките – чрез бюджета.

Вторият по жители столичен район, който внася (най-много от всички останали!) в държавния бюджет данъци за 270 милиона, получава за цялата година милион и петдесет хиляди!

Какъв голям карез трябва да са набрали на „Московска”

на тоя опърничав жилищен комплекс, че да го ударят така!

Някога един кмет пак тъй –следизборно - се бе нервирал на „Младост”-2. На някакъв вот кварталът единствен в София изпрати в парламента червен кандидат. Говореше се, че разгневен, господин мерът го заградил на картата на града с червено и никакво благоустройство или каквото и да е подобрение сума време не посмя да прекрачи тая червена черта. И автобусите (306 – гордост на квартала) по едно време почти спряха. Онзи депутат отдавна не беше червен, той тръгна да обикаля партиите, но ние все така се тълпяхме по спирките – да запомним кога сме строшили хатъра на властта.

Отмъщение...

От кого, моля ви се? Този кмет успя за нищо време да опразни язовир „Искър”, затри му водата неизвестно къде и градът издъхна от засуха, непозната през цялата му история. Явно от „Младост”-2 карезът му се бе разпрострял върху цяла София. Нямат равни в разчистването на сметки българските управници.

Ето, сега и на Перник като че ли за нещо отмъщават. Нали знаете онова китайско мъчение – с водната капка? Кап-кап – просто да полудееш. Нещо такова му спретнаха и на миньорския град – чешмите изрядко капят. Зловещо. Впрочем, на тоя град сякаш винаги са гледали накриво. (Дори индустриализацията му ми изглежда душманска.) Поне на мен като закана ми прозвуча заявлението на премиера: от всичките трийсет години само четири градът е управляван от кмет на ГЕРБ. Т.е. получава си това, което е заслужил. За четири години – толкова. Капки. Нека да си сърбат попарата.

Но каква попара без вода?

Безброй калинки изпиха и изкрадоха водата на „Студена”.

Калинките са скакалците на днешна България

Демокрацията създаде и своя фауна – опоскването продължава. Загадка е как постигнаха това с Перник – сякаш е пречупил своя характер, търпи и въздиша. Градът е респектирал всяка власт и през миналия век, миньорите са хора дружни, с характер, непокорни. По цял свят думата им тежи – дори в политиката. (И литераторите от този град са известни като нонконформисти, храбри и чепати.) В печата различни автори питат кога гражданите ще грабнат винкелите, а хората сякаш са с изсушени от безводието души, с пречупена воля и гняв. Новините за „Студена” са все по-апокалиптични, това, което се вижда от Космоса, чиновници и корупционери не са го съгледали с години. Стовари се и драмата с въздуха. Държавата пробва по стария начин – с приказки за отвличане на вниманието. Това засилва безнадеждността. Остана едното упование в природата, която, вярна на себе си, досега не дава никакви обещания.

Будните хора все повече се опасяват, че водната чума ще превземе България. Това подозрение се засилва с разкриването на оскъдните подробности около трагедията. Както и с пазените в сянка от обществото водни изтезания в някои големи градове. Както и в безброй български села, за които дори и отчет няма..

Язовир „Студена” е изграден при управлението на Вълко Червенков. Както впрочем и язовир „Искър”. Червенков е „царувал” двойно по-кратко от Б.Б. При това е недолюбван от историята. Но грижата за питейната вода е била първостепенна през миналия век. Строителят на „Искър”

бившият софийски кмет инж.Иван Иванов е изваден от затвора,

за да завърши проекта и да го построи. По професия старият кмет е бил хидроинженер от най-висока европейска проба.(И днес имаме един легендарен хидроинженер, но каква полза?)

Паниката се подклажда от липсата на кадърни хора в управлението на водите. Под тоя министър, дето го заключиха – най-вероятно за да не говори – стоят хиляди жени и мъже с партийни назначения, негодни да съхранят сладката българска вода и да я доведат - навреме! – до гражданина. Понеже водното стопанство е вкусен бизнес, той отдавна е превзет от бездарни и алчни хора, които обезсмислят редуването на министри по върха на пирамидата. Впрочем – това и за министрите се отнася без уговорки.** Къде са тези „бивши” хора, които построиха и стопанисваха бистрите наши водохранилища и прокараха хиляди километри водопроводи? Знае се, че не Червенков и не Живков извършиха това, а талантливите български инженери и техници, които блестяха с майсторството си тук и зад граница. Които са живи, отдавна са изтикани от водната администрация. А които са там, гребат ненаситно не само от водата, но и от хазната.

Водата от старите още социалистически тръби изтича някъде под земята. Цялата преносна система е в окаяно състояние. По напоителните канали, по нивото на мелиорацията археолозите и днес определят нивото на цъфтящите цивилизации в Месопотамия. Нашите такива бяха разграбени и съсипани още в зората на демокрацията. Сега ни напускат и водопроводите.

Държавата неудържимо деградира

Започнахме с отмъщението. Кой отмъщава сега? Дали властта, която както винаги е сърдита на народа,*** или онази, предишната, която си замина и ни остави на управници некадърни, алчни и безмилостни, които да се разплатят с народа затуй, че се раздели с нея? Някога обявиха, че ще ни водят през пустинята. Изглежда стигнахме.

Открай време, при всички обещания и самопохвали на управниците, българинът си знае, че на финала ще пие една студена вода.

Днес и това не е сигурно.

____________________________

*При цените, които общината обикновено плаща, представете си каква мизерна част от „Граф Игнатиев” би била „обновена” с тези пари, ако се знае, че ремонтът му струва 21 милиона!

**Направете си труд – проверете какво са учили и работили министрите на околната среда и професията хореография ще престане да ви разсмива.

*** Оказа се, че имало вода, но се сетиха едва преди вота на недоверие. Припари им, та вдянаха за язовир "Белмекен". Но язовирът и Перник все там са си били. Някои други не са си били на мястото.