Quantcast
Обещано за изборите - затвор в Банкя и пълна депутинизация | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Обещано за изборите - затвор в Банкя и пълна депутинизация

След повече от 30 г. демокрация, повечето партии гледат на предизборните програми като на излишно усилие
8 007
 БГНЕС
Партийните лидери предпочитат да си говорят с избиратели, за които вече знаят, че ще гласуват за тях.

Кампанията за изборите на 2 октомври трябва да е най-слабата правена някога. Дебати няма, партийните лидери се разпиляха по страната, за да се срещат с хора, за които така или иначе знаят, че ще гласуват за тях. От идеи и програми никой не се интересува, даже самите партии, които на теория би трябвало да проглушават ушите на избирателите с идеологиите си. Това е печалният резултат след повече от 30 години демокрация. И все пак материал за четене има – макар и не с качеството, което би трябвало да очакваме.

ПРОМЯНАТА“ - ОПОРКИ ДО БЕЗКРАЙ

Програмата на ПП разочарова с това, че използва като своеобразен преамбюл „опорките“, които Кирил Петков и Асен Василев повтарят до скъсване – увеличени пенсии, безплатни детски градини и запушването на „токсичния“ контрабанден канал през ГКПП „Капитан Андреево“. Тук се усеща намесата на спецове по предизборна реклама, които са подсказали на „Промяната“, че трябва да разполага с няколко конкретни неща, които да размахва като успехи пред избирателите – за децата, за най-възрастните и за борбата срещу корупцията. Към това се лепва предизборното мото „Да си довършим работата“ и така се указва на хората какво им обещава ПП за бъдещето.

Трите „опорки“ компенсират и сравнителната липса на конкретика в самата програма. Документът е изпълнен с хубави обещания – като „справедливост и устойчивост в размера на пенсиите“ или „повишаване на жизненото равнище и доходите от труд“. Не става особено ясно обаче откъде ще дойдат парите – особено предвид на това, че се гарантира запазването на актуалните данъчни ставки, включително на плоския данък.

Прави впечатление, че както в раздела за икономиката, така и за борбата с корупцията на първо място „Промяната“ поставя смяната на ръководните кадри в основните държавни регулаторни органи. За краткото управление на ПП обаче едно от най-големите петна върху формацията остави монументалният й провал с шефа на енергийния регулатор КЕВР, когото избра, а той беше отстранен от Конституционния съд.

Сред общите приказки за светлото бъдеще хващат окото няколко неща. За енергетиката се появява мистерия – „Промяната“ обещава „ускоряване на процесите, свързани с изграждането на нови ядрени мощности“. Какво ли е това? Нови реактори в „Козлодуй“? Или съживяване на проекта „Белене“? Програмата мълчи по въпроса. Само срамежливо казва, че трябва да се търсят „алтернативни доставчици на ядрено гориво“ - т.е. някой друг освен Русия.

Разделът за антикорупцията гордо е озаглавен „Следващи стъпки в борбата с корупцията“. А какви бяха първите стъпки? А, да, „Капитан Андреево“, друго няма. На мушката на „Промяната“ сега са конституционни промени в съдебната система и ограничаване на властта на главния прокурор. Свръхмащабни начинания, при това политически – няма ли консенсус в парламента по въпроса, няма и промяна.

По чисто политическите въпроси програмата също остава без думи, включително за това как да се разреши политическата криза и кой ще влезе в следващото управление. Но пък обещава построяването на нов затвор в Банкя – родния град на експремиера Бойко Борисов, при това „по европейски стандарти“.

СКРИТАТА КАМА В РЪКАТА НА ГЕРБ

По размер на програмата ГЕРБ направо удари „Промяната“ в земята. 140 страници – това трябва да е рекорд за родните политически програмисти! Този монументален труд носи и подобаващо за обема му заглавие - „България след кризите – план за възстановяване“. Още тук се подсказва насоката на герберския анализ за положението в страната – излязохме за кратко от властта, държавата рухна, сега се връщаме с готов план, за да оправим всичко. А дали тук влиза и онова, което те самите разрушиха?

В същия дух е и въведението на документа. В него с мрачни и драматични краски се описва пропадането на България, откакто Борисов не я управлява. Читателят е атакуван с плашещи фрази като „разрушената тъкан на нацията“, „чувствително обедняване“ и „опасна нестабилност“. Но няма страшно! Герберите обявяват готовност да инвестират „целия си политически и експертен потенциал в бързото извеждане на страната от безизходицата“. Нищо че след 12 години управление и те имат солиден принос за това положение.

За разлика от ПП хората на Борисов все пак отделят място на ключовия въпрос за политическата криза, която правилно определят като най-голямото предизвикателство в момента. Преодоляването й, смятат герберите, „изисква усилия и жертви“, заради което те са готови да „надскочим персоналните обиди и злободневните политически страсти“ и да работят за възстановяване на политическия диалог. Само трябвало да се прекратят „ляво-либералните експерименти“ - разбирай коалиции като четворната в последния парламент. Виж ти! Мир може да има в българската политика – само първо антигерберският лагер трябва да се саморазпусне!

Иначе в обширната програма се среща фразата „добре познати мерки от последните ни управления“. Тя отразява разбирането на герберите, че онова, което са предлагали в миналото, ще работи добре и срещу кризите сега.

ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ НА ДПС

В ДПС не си падат особено по дългите предизборни документи. И сега не са изневерили на вкуса си – за предстоящите избори движението се представя с „програмна декларация“, в която накратко излага своите принципи. Най-интересното в декларацията е обособеният в текста „преамбюл“, който е изцяло политически по характер.

В него първо, разбира се, се отдава почит на основателя на партията Ахмед Доган. На него се приписват заслугите за „българския етнически модел“, за мирния преход, за членството на страната в ЕС и НАТО и дори за краткия икономически възход през първото десетилетие на века. Липсва само падането на социализма! След това огорчено се констатира, че когато ДПС е извън властта, страната навлиза в кризи и упадък. Да ви напомня на някого това усещане за незаменимост? На ГЕРБ, на кого другиго.

После декларацията избива в нападки срещу кабинета „Петков“, който движението си беше нарочило за основен враг. За ДПС бившото редовно правителство е „мощен извор на нестабилност и кризи“, отговорно за дълъг списък от провинения. Езикът на текста е направо яростен: кабинетът е обвинен, че „нарушаваше безскрупулно конституцията, сееше лъжи, направи фрапантни мегакорупционни сделки, взриви енергийната сигурност, подкопа жизнения стандарт, издигна шуробаджанащината в основен принцип“.

Не прилича много на предизборна програма, нали? Защото не е такава. Това всъщност е обвинителен акт срещу правителството. ДПС не можеше да го търпи заради атаките на Кирил Петков срещу бизнесмена Делян Пеевски, който остава една от централните фигури на движението.

И като се спомена за прилики между ДПС и ГЕРБ, в декларацията може да се намери още една такава – съвпадението на рецептите им за справяне с политическата криза. От движението настояват да се сглоби ново управленско мнозинство на „принципна ценностна основа“. Така на практика повтарят с други думи апела на герберите да се прекратят „ляво-либералните експерименти“.

ДБ СРЕЩУ ПУТИН

Предизборните програми по принцип доста си приличат, защото по редица основни въпроси политическите сили нямат съществени различия. Затова всеки си търси нещо, с което да изпъкне от другите. „Промяната“ си има „Капитан Андреево“. ДПС – списък с грандиозните приноси на Ахмед Доган за благото на България. ГЕРБ разполага с програма с размерите на малък роман. От „Демократична България“ се зачудиха какво да направят, което да си бъде само тяхно – и вкараха раздел в програмата си, многозначително озаглавен „Депутинизация на България“.

Тази странна думичка „депутинизация“ започна да се промъква в реториката на десницата скоро след руското нашествие в Украйна. Най-общо казано, така хората на ДБ определят мерките, които смятат, че страната трябва да вземе, за да заличи влиянието на Москва. Концепцията си заедно с всичките й основни положения (национализация на руски активи, санкции и извънредни мерки) представиха още през май т.г. Сега залегна в програмата им – и комай ще остане единственото, с което дясната коалиция ще може да се разграничи от „Промяната“, която се опитва да изсмуче електоратът й.

ЛЯВОТО ИЗБЛЕДНЯВА В БСП

В БСП са приели много насериозно нуждата от конкретика в партийните програми. Предизборната платформа, която публикува левицата, буквално изобилства от числа и проценти – толкова много, че човек направо се замайва от лавината обещания за увеличаване на доходи и придобивки от всякакъв характер. И въпреки това при по-внимателен поглед се забелязва, че „най-социалната партия“ вече изобщо не е толкова лява, колкото беше в миналото. Въпросът за идеологическата й ориентация така и така беше спорен поне от 2008 г. насам, когато воденото от социалист тогавашно правителство въведе плоския данък. Сега обаче лявата й насоченост е съвсем под съмнение.

БСП винаги можеше да бъде разпозната по едно – че говореше за прогресивна данъчна система. Да, никога нищо не правеше по въпроса, но поне говореше – най-малкото за да компенсира „греха“ с налагането на плоския данък. В сегашната платформа обаче прогресивната скала на облагане липсва. Вместо това се изтъква, че данъчно-осигурителната система трябва да се отличава с „предвидимост и устойчивост“. И предпазливо се добавя: „Всяка промяна в правилата на облагане ще бъде предмет на задълбочена обществена дискусия и предварителна подготовка.“

Иначе казано, първо ще си говорим с новите ни коалиционни партньори след изборите и после ще обсъждаме евентуално промени в данъците. А отсега е ясно, че дори разговор няма да има – нито ПП, нито ДБ са склонни да правят такива промени и са го казали ясно. Така че, който смята да гласува за БСП, защото е лява партия, определено ще се излъже.

ВЪЗРАЖДАНЕ“ В СЯНКАТА НА „АТАКА“

Преди 20 години партията на Волен Сидеров „Атака“ зададе образеца, от който се ползват много от последвалите я националистически формации. От сянката й не може да се измъкне и „Възраждане“ - а вероятно и не иска, защото я подкрепят същите хора, които някога даваха гласа си за атакистите. Програмата на партията на Костадин Костадинов, обявена през 2021 г., остава действаща и сега и в нея страната е описана така: „ ... днес България е зависима държава, загубила белезите на своята държавност, по-скоро колония, управлявана от компрадорска администрация и дори директно отвън ... най-нещастната нация, разрушено стопанство и унищожени цели отрасли в икономиката, разюздани олигархични и криминално-икономически групировки, феодализирани региони, гетоизирани територии и зле урбанизирани градове“. Всеки, който помни „Атака“, знае, че хората на Сидеров говореха по абсолютно същия начин. А който не я помни, нека да му бъде ясно – като гласува за Костадинов, все едно гласува за Сидеров.

Още

Няма пари за кебапчета, няма и ум за идеи - политици омайват народа II

26.09.2022

ДИЯН ИВАНОВ

4068
ПП: Прави се опит да се върнат порочните схеми в ББР

26.09.2022

МИЛА КИСЬОВА

1487
Борисов отказа покана за дебат с Промяната

25.09.2022

3611