Нека сме наясно от самото начало. Крайно време беше да бъде намерено компромисно решение на сякаш вечния спор за понятието "Македония". От 25 години всички участници уверяват, че имат волята да решат спора. И после се отдръпваха с неизменния аргумент, че естествено искали компромис, но не  точно такъв и не точно в този момент. От началото на 90-те години американският дипломат Матю Нимиц със завидно търпение се опитва да посредничи в спора между двете страни. А днес в светлината на прожекторите са двамата главни герои - гръцкият премиер Алексис Ципрас и ресорният му македонски колега Зоран Заев. В Атина обаче под сурдинка се говори, че историческият компромис за името носи почерка на Матю Нимиц.

Има още препятствия

Зоран Заев и Алексис Ципрас свършиха голяма част от необходимата работа, за да прокарат оспорваното споразумение, въпреки вътрешната съпротива в собствените редици - както в Скопие, така и в Атина. Въпреки това много въпроси не са изяснени. Дали новото име "Северна Македония" ще се наложи в ежедневието? Има ли премиерът Заев отговор на блокадната политика на своя президент Георге Иванов? Може ли гръцкият премиер Ципрас да се задържи още дълго на власт без парламентарно мнозинство? Кой ще има право в бъдеще да продава македонско вино и как ще бъдат защитени съответните търговски марки? На тези въпроси трябва да бъдат намерени убедителни отговори. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Вместо това в Гърция се формира съпротива срещу "разпродаването" на гръцка Македония. Десетки хиляди излязоха по улиците на протест.  В интерес на истината, през 1990-те години демострантите бяха стотици хиляди. Симпатизанти на дясноекстремистката партия "Златна зора" твърдят в социалните медии, че тяхната партия е втората политическа сила в страната. Последните социологически проучвания обаче не потвърждават това твърдение.

Най-важният въпрос обаче е дали при евентуална смяна на правителството в Атина споразумението няма да бъде отново поставено под въпрос. Лидерът на консервативната опозиция Кирякос Мицотакис уверяваше своите поддръжници, че "ще стори всичко, за да осуети гласуването на споразумението в парламента". Той обаче не заяви, че ако стане премиер, отново ще денонсира споразумението.

Реорганизация на политическата система в Гърция

Вероятно Гърция преживява ново издание на познатия политически трилър, при който един премиер респектира международните споразумения, които е осъждал като опозиционер. Същата история се разигра точно преди четири години. През януари 2015 година Алексис Ципрас спечели парламентарните избори с обещанието да сложи край на диктуваните от международните кредитори мерки за икономии. На практика стана точно обратното. Все пак Ципрас може да се позове на факта, че помоли избирателите за нов мандат за своя завой към реалистичната политика. И го получи с преизбирането си през септември същата година. Сега големият тактик иска да използва споразумението с Македония и за вътрешнополитически цели. Т.нар. прогресивни депутати от всички партии, умерените леви, социалдемократите или социал-либералите трябва да подсилят редиците на партията Сириза, за да се противопоставят на националистите и вечните защитници на миналото. Първо при осъществяването на македонското споразумение, а после и при евроизборите през май.