България връща на Гърция 48 църковни ценности, произхождащи от манастира „Света Богородица Икосифиниса“ („Панагия Икосифиниса“) южно от Драма, манастира „Свети Йоан Предтеча“ („Тимиос Продромос“) край Серес и Светата митрополия на Серес и Нигрита. Те са били пренесени в София през 1917 г., по време на Първата световна война, и са били изложени или съхранявани в Националния исторически музей на България - това е официалното съобщение на гръцката страна. Всъщност, гръцкото съобщение използва конструкцията за "взаимно предоставяне/предаване за съхранение на исторически ценности".
На Велики понеделник, 27 март 1917 г., войници под ръководството на Тане Николов и с участие на чети, влизат в „Света Богородица Икосифиниса“, отнемат по-голямата част от реликвите и ги пренасят в България, където се съхраняват в Националния исторически музей в София. В манастира са били съхранявани ценни предмети, а библиотеката му през 1917 г. е брояла 1300 тома книги, от които 400 ръкописни пергамента.
Всичко е засекретено в специален фонд, тъй като съгласно Ньойския договор е трябвало да бъде върнато на Кралство Гърция. През 1923 г. професорът по византийска археология Георгиос Сотириу пристига в София, за да поиска връщането на отнетите предмети (907 богослужебни предмета, 430 ръкописни кодекса и др.), но са върнати едва 7. Разсекретяването се извършва чак през 1992 г. съгласно договор с Гърция от 1964 г.
В събота ще стане ясно кои предмети точно връщаме, засега се посочва произхода, но не се дават инвентарни номера, названия и индивидуално описание на всичките 48 предмета. Знае се, че след връщането им в Гърция те ще бъдат изложени в Музея на византийската култура в Солун до 5 ноември 2026 г., след което трябва да бъдат предадени на съответните манастири и митрополия, според произхода им.
Историческите описи на взетото през 1917 г. показват, че става дума за много по-голяма колекция от тази, която сега се връща. Смята се, че само от "Панагия Икосифиниса" са взети 430 ръкописни кодекса и 467 старопечатни книги, наред със споменатите 907 църковни предмети. Един исторически опис от периода говори за 46 обикновени икони, 5 позлатени и 3 емайлирани икони, 120 ръкописни книги, 280 печатни книги, 8 позлатени Евангелия, 90 кандила, 15 свещника, 11 дърворезбени и 11 метални кръста, 32 мощехранителници с мощи и др.
Т.е. България връща малка част от всичко, което е взето през войната.
Напълно възможно е България също да връща мощи. И може би безценна икона.
Става дума за иконата „Пресвета Богородица Икосиниса" /Косиница/Кошница/. В нея са вградени мощите на четирима светци - св. Дионисий, св. Пантелеймон, св. Параскева-Петка и св. Харалампий. През 2015 г. Софийската митрополия съобщава, че иконата е посрещната тържествено в храма ”Света Неделя", после е пратена в Църногорски манастир, а след това ще мине и през Дупница. Тази икона е била изложена за поклонение през последните години в десетки градове.
Мощехранителница/реликварий от Косиница е изработен от сребро и злато с висока проба, а надписът посочва, че е завършен от йеромонах Серафим на 25 март 1821 г. Още през 2015 г. НИМ официално съобщава, че предметът е част от т.нар. „секретен фонд“, в който са попаднали ценности, пренесени от Северна Гърция през 1917 г.
В НИМ са сребърна мощехранилница от XVIII век, както и две мощехранилници на вселенския патриарх на Константинопол, свети Дионисий - те също може да са сред предметите, които пътуват за Солун.
През 1917 г. от двете големи обители — „Панагия Икосифиниса“ и "Тимиос Продромос" — са изнесени огромен брой ръкописи.
Особено ценен е архивният материал на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. През 1995 г. Василис Кацарос публикува: „Τά χειρόγραφα τῶν μονῶν Τιμίου Προδρόμου Σερρῶν καὶ Παναγίας Ἀχειροποιήτου τοῦ Παγγαίου (Κοσίνιτσας) – Ἡ ἱστορία τῶν ἀριθμῶν“ („Ръкописите на манастирите „Тимиос Продромос“ в Серес и „Панагия Ахиропойитос“ в Пангайо (Косиница) – историята на числата“.)
Сред предметите, изнесени от Косиница, е известният ръкопис №220. Той е гръцки Евангелистарий, датиран приблизително към края на X – началото на XI век. Този ръкопис не е сред сегашните 48, защото вече е върнат по отделен път.
През 2011 г., след действия на Драмската митрополия, част от светите мощи на Свети Дионисий е върната от България. Също така през 2016 г., със съдействието на Американската архиепископия, на манастира е върнат рядък ръкописен Нов завет от 674 страници, написан през IX век, който още през 1917 г. е попаднал в Лутеранското богословско училище в Чикаго, САЩ. Той представлява най-стария в света пълен ръкопис на Новия завет.
През октомври 2023 г. Лаодикийският митрополит Теодорит предава на Драмския митрополит Доротей три ръкописа от XVI век, принадлежали на манастира, които са придобити от колекцията на аукционната къща Swann Auction Galleries в Ню Йорк с посредничеството на Американската архиепископия. От изследването на ръкописите са разкрити имената и точният брой на мъчениците от 25 август 1507 г. — общо 202 души (24 йеромонаси, 3 дякони, 145 монаси и 30 поклонници).
Това показва, че част от взетото през войната вече е върнато на Гърция - официално или не. Важно е да се отбележи, че част от взетото е продадено или е стигнало по неизвестен начин до библиотеки и частни колекции в Европа и САЩ.
