facebook
twitter

Наблюдател

Не бързайте да се радвате на украинската автокефалия

Ще пожелая да не пренасяме политическите си пристрастия върху църковните въпроси, защото е грешно
8640

Точно преди една седмица Петро Порошенко обяви създаването на автокефална православна църква в Украйна, казвайки: „Това е ден на нашата окончателна независимост от Русия“. Направи го след изтеклата няколко дни по-рано новина, че Константинополският патриарх Вартоломей ще връчи обещания томос за независимост на украинската църква (в който все още не знаем какво точно пише) след рождественската литургия на Бъдни вечер, 6 януари 2019. Повод за обявлението на украинския президент беше и приемането в същия ден, 15 декември, на нов устав на Украинската църква и обявяването му от митрополит Епифаний. Порошенко обаче, бързайки да запише този исторически факт в политическия си актив, пропусна да обясни, че приемането на нов устав не приближава една поместна църква към нейната автокефалност. Не я приближава особено и така нашумелият томос на патриарх Вартоломей. За да стане автокефална една църква, трябва да получи санкция от всички останали, защото въпреки автокефалността на някои църкви, Църквата е ЕДНА. Така че на украинската Коледа и на нашия Йордановден Украинската църква няма да е по-автокефална, отколкото е днес.

Но нека приемем за нуждите на нашия любителски и непретенциозен разказ, че ще бъде – обстоятелство радостно за едни и скръбно за други. За съжаление, радостта и скръбта от украинската автокефалия нямат абсолютно никакви църковни (догматични или канонични) основания. Основанията на емоционално ангажираните са чисто политически, даже политикански, агиткаджийски – радват се русофобите, скърбят русофилите. Радват се онези, които не искат никой да пречи на Украйна да върви по пътя на своята евроатлантическа интеграция, да се изгражда по модела на западните либерални демокрации. Скърбят онези, които са убедени, че нейното историческо и същностно място е в евразийството, колкото и това понятие да е мъгляво и никой да не е съвсем наясно какво точно означава.

Радват се също и онези, които споделят неоспоримия факт, че на независима държава се полага независима църква; че църквата е част от националния суверенитет. Да, така е. В съвременния свят, в който държавите принадлежат на нациите, а не на династиите, това е точно така.

 

Но как се е стигнало до него?

 

За да разберем, трябва да пробягаме с бързи крачки през историята на Църквата и на нейните отношения с държавата, да си припомним генезиса на симбиозата между религия и политика.

Когато Римската империя става съвсем трудна за контролиране и когато тетрархията на Диоклециан показва, че няма да я бъде, се появява Константин и решава, че трябва да се предприеме нещо мащабно. И предприема нещо толкова мащабно, че спечелва на Империята още хиляда години история, а на Европа – цивилизация, която отказва да умре и до днес въпреки усилията, които се полагат.

 

Константин избира християнството за държавна религия

 

Една от причините за разпада на империята е религиозната толерантност – всеки може да почита когото и каквото желае, стига да приеме като част от пантеона си и римския император. Това, поставено до лесно корумпиращата се огромна администрация, прави практически невъзможно управлението на империя с толкова разнородно население. И ето че погледът на Константин, разбира се, и под влияние на майка му, се спира върху едно странно и не толкова ново общество, преследвано по най-жесток начин през последните три века заради истина, която пази дори с цената на живота си и която не иска да подмени с други „истини“. По Божията воля се оказва, че тази нравствена ценност има и политическа стойност. Така започва историята на византийската теокрация, която поне за Църквата все още не е завършила.

За взаимодействието между църквата и империята е необходимо в цялата християнска вселена да се установи догматично единство, за да се изпълни принципът „една Църква и една Империя – проекция на Царството Божие на Земята“. Византийската теокрация е на практика диархия на Императора и Патриарха. Императорът е единственият легитимен владетел на света, защото е помазан с Божията благодат чрез ръката на Патриарха – главата на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква. Това е. Няма друга държава, няма друга Църква и няма друг владетел. Всичко извън тази система е мимолетно явление, недъг, временно съществуващ единствено по Божие допущение.

Питали ли сте се защо българските царе са настоявали да имат свой патриарх

 

и да се титулуват „цар на българи и на ромеи“

 

Защо за тях суверенитетът се дефинира като правата линия от две точки: Царят и Патриархът? Защото изповядват същата представа за света. Под „ромеи“ се разбира цивилизованата, християнската част от човечеството, а патриархът е гарант на Божията санкция. Българските царе не отричат, че правилната държава, която е път и вход в Царството Божие, може да бъде само една. Просто претендират, че те са истинските нейни владетели. Към тази претенция се стреми и всеки друг християнски монарх, защото най-важният, ама наистина най-важният атрибут на властта, от който по-важен няма, това е легитимността. Именно нейната проблематичност е най-опасният порок на републиканската демокрация. Едно е да отхвърлиш и да не признаеш власт, спечелена на избори, друго е да отхвърлиш власт, дадена от Бог. И когато св. ап. Павел казва, че „няма власт, която да не е от Бога“ (Рим. 13:1), има предвид преди всичко това. Ето как църквата, наред с голямото, наред с това, че е богочовешки организъм, наред с това, че пребивава в два свята, наред с това, че ежедневно извършва действени тайнства, става и част от политиката.

Догматичното единство в Империята се постига трудно и за много време. То започва през изумителния IV век със споровете за Троицата и единосъщието. Нужни са цели седем Вселенски събора, за да се постигне догматична чистота и канонична систематичност. Приемаме, че догматичното единство е окончателно постигнато чак в IX век след Седмия събор и Константинополския поместен събор, на които иконоборческата ерес е окончателно сразена и това събитие и до днес се отбелязва в първата неделя на Великия пост под името „Тържество на православието“. Приемаме също, че след това събитие вярата повече не бива да се пипа, за да можем да продължим да я наричаме „православие“ в бурното море на ереси, секти, разколи и схизми; в свят на лъжеучения и откровено безбожие.

 

Това е гледната точка, от която трябва да мислим за всички съвременни църковни събития:

 

желанието на една от Македонските църкви да бъде осиновена от Българската, споровете за Чешко-Словашката църква, както и изключително трудната и напрегната тема за статута на Украинската църква. Аз лично не се осмелявам да си създам мнение, камо ли пък да го споделя. Съветвам да не го прави и всеки, чийто индивидуален житейски опит е само 2-3% от съборния опит на Църквата, и то само като време, а не като мъдрост.

Не се осмелявам да мисля и как би трябвало да постъпи нашата Църква, защото знанията ми са смешно малки. Дали да подкрепи Вселенския патриарх, при положение че отказа да присъства на Критския събор с твърде сериозни аргументи? Дали да погледне на украинските духовници, търсещи автокефалия, по същия начин, по който погледна на македонските им братя? Не знам. Знам само, че поради природата си Църквата взима в крайна сметка верните решения.

А на нас, светските хора, ще пожелая да не пренасяме политическите си пристрастия върху църковните въпроси, защото е грешно. Ние не знаем много неща. Не знаем дори малка част от всички съображения, по които се взима едно или друго решение. Как можем тогава да съдим? Не осъждаме ли себе си, когато обвиняваме някого за нещо, което в крайна сметка може да се окаже добро? Не е ли унизително и глупаво да аплодираме някого, за когото не сме сигурни дали под излъсканата си външност не върши всъщност зло? И ако глупостта, прекомерната самоувереност и честолюбие са картагенски черти, то продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

65

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Украйна обвини ЛНР, че са използвали лазерно оръжие

09.02.2019

3235 26
Украйна промени конституцията заради ЕС и НАТО

08.02.2019

705 4
Украйна отказа да прати отбор на Универсиадата в Русия

04.02.2019

1064 13

Коментари

Страници

Sine_metu

Не вервах, Иване, че ще ми дадеш повод да те похваля както я бе подкарал.

Още стърчат тук и там ушичките на некои клишета... например когато се мъчиш да изкараш евразийството неясно, щото евроатлантизмът е много ясен, нали? освен ако нямаш предвид командорене или пък, пак там - либерална демокрация откровената диктатура; нали не мислиш сериозно, че украинците демократично искат гражданска, а вече и истинска война?.. но като цяло си доста по- обран и смислен

Думи думи

 „..когато се мъчиш да изкараш евразийството неясно..„

Ясно е, ясно е.  Бъдещето му е неясно.

Sine_metu

Абе важното е на евроатлантизма да е ясно, че нещо почнах да се притеснявам. За техното си да му мислят евразийците

NATURAL

 „няма власт, която да не е от Бога“ (Рим. 13:1)

Ето как Бокоборците се оказват богоборци ....

Manrico
снимка на Manrico

 За да стане автокефална една църква, трябва да получи санкция от всички останали, защото въпреки автокефалността на някои църкви, Църквата е ЕДНА. 

Тук си рекох - абе май бърка нещо авторът, нищо че се самопровъзгласява за православен, консерватор и християндемократ. Щото дори и аз, агностикът, знам, че в православието има спорове относно автокефалността, но те са дали само църквата-майка може да даде автокефалия или е необходимо задължително съгласие и одобение от Вселенския патриарх.

Константин избира християнството за държавна религия

След това болднатото си рекох - абе я не се питай повече, егати християнският автор, дето не знае, че Константин само легализира християнството, а държавна религия то става чак при Теодосий. И спрях да чета, иначе сигурно и други очевидни дори за лаици глупости има.

Sine_metu

Пет., 21/12/2018 - 21:35 (нов)

Manrico

авторът, нищо че се самопровъзгласява за православен, консерватор и християндемократ.

 

За християндемократ? Никога не го е правил

Думи думи

Значи става дума за власт.

И не някаква политиканщина, а политика, от разряд „тежка артилерия„

А как е станало така, че Императора е назначил Патриарха, а после  жречеството е станало по-могъщо от владетеля, който го е назначил?  Това за Западната Римска Империя.Или не ?

 

„..В съвременния свят, в който държавите принадлежат на нациите, а не на династиите, това е точно така..„

Колко принадлежат на нациите, вече е под съмнение, и последните събития ни подсказват, че отиваме към анулиране на националната държава. Процес, контролиран от Брюксел, и нищо чудно, републиките в ЕС да осъмнем със единственият „легитимен владетел„ начело на държавите си.

Е, единствената утеха за нас ще е да видим и прословутата царица на революциите Франция, с възстановена монархия на Бурбоните. Все някоя издънка ще се намери.

Общо взето „тайното да стане явно„, и тайните владетели да заемат своите тронове.

 

.„.. Императорът е единственият легитимен владетел на света, защото е помазан с Божията благодат чрез ръката на Патриарха – главата на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква. Това е. Няма ..„

Въпросът със автокефалията на УПЦ е ясен. Може да стане, може и да не стане. Но ако стане, къде ще търсим владетел, цар?  Някой безработен „владетел„?  Или Украина вече си има?  Може би украинците вече  са се сдобили с цар, а сега драпат за независима църква.  Някой хабсбург, чичо на оня Василий, с вышиванките, умрял безславно 49г. във военнопленически лагер в СССР

 

„..Именно нейната проблематичност е най-опасният порок на републиканската демокрация. Едно е да отхвърлиш и да не признаеш власт, спечелена на избори, друго е да отхвърлиш власт, дадена от Бог...„

А демократична монархия може ли?

Излиза, че всички референдуми, избори са нелегитимни, и Съв. съююз е бил нелегитимен, и Народната република, защото не са власт, дадена от Бога.

И царете винаги са си били царе, независимо дали вие ги наричате „бивши„, те са единствената власт.

Ех, защо не станах царедворец, ех...!

 

Forza NATO

Да ме прощава ​​​​​​Господ, пък и Сула като автор също, ама в първия момент прочетох: "украинската автофекалия​​​​​​"...

 

Която, разбира се, също не е редно да бъде повод за ничия радост. 

SvSophia
снимка на SvSophia

Господин Стамболов, възможно е да има някакви кръгове в България, чийто единствен източник на радост идва от помислите, действията и беззаконията на хунтата в Кийв, но очевидни както Вие, така и аз имаме други източници на радост поради продуктивния си скептицизъм :).

indiec

Слушах беседа за историята на християнството. Не запомних кой Константин или Теодосий прави тази религия държавна. Запомних, обаче, друго което каза лекторът - че за 7 години всички други религии в империята са били смазани по военно-административен път.

От друга страна, това не е спасило Римската империя...

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Питали ли сте се защо българските царе са настоявали да имат свой патриарх

и да се титулуват „цар на българи и на ромеи“

 

Защо за тях суверенитетът се дефинира като правата линия от две точки: Царят и Патриархът? Защото изповядват същата представа за света. Под „ромеи“ се разбира цивилизованата, християнската част от човечеството, а патриархът е гарант на Божията санкция. Българските царе не отричат, че правилната държава, която е път и вход в Царството Божие, може да бъде само една. Просто претендират, че те са истинските нейни владетели.

Това са пълни глупости и фантазии на Сула.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Баунов в Карнеги Москва има интересна статия. Иначе кефи наш Сула-още с пренаписването на историята на Константин и християнството-държавна религия

mick

Едно нещо според мен е важно - при демокрацията.. трябва да има и религия. Иначе рано или късно демократичната държава се разпада. Лесните пари я задържат за известно време ама колкото са по-малко те.. толкова по-бързо държавата се разпада и мизерията става повсеместна.

 

Просто държава която се опира само на правото и законите е 'зела дала. Няма ли религия или идеология - въпрос на време е държавата да се разпадне защото няма да може да налага ред и просперитет. Законите както се вижда се променят често, сложни са, формални са и изостават от живота. Религията от своя страна залага на малко на брой правила които са доказали смисъла си хилядолетия.

 

А разколът в църквата не води до нищо добро - просто отблъсква хората. Многото религии - също.

mick

Много е удобно в момента за властимащите да се спасяват чрез неморални закони.. и вече е нормална практика - да се казва, че нещо е неморално, но законно. И готово. Това обаче убива държавата, като разбива морала.

генек

Занаятчийство... Поръчано - сковано, скалъпено, сглобено.

Обаче - що ли ми се иска нещо от изкуството... Кат в срядата, да речем... Или вчерашно...

-----------

https://genekinfoblog.wordpress.com/

Думи думи

Питали ли сте се защо българските царе са настоявали да имат свой патриарх

и да се титулуват „цар на българи и на ромеи“

 

Да, да, и все войни с Ромейската Империя сме били водили.

Кога Волга течала на север..

А сега, когато Волга тече на юг, титлата на българският цар е само „Цар на българите„

Ромеите ....

Веднъж срещнах, че титлата „Император на Византия„ е включена в титлите на Испанският крал, Бурбон, а другаде, че „Император на Източната Ромейска Империя„ принадлежи на Виена и наследниците на Хабсбургите.

Иди ги разбери, кога е Византия, кога е Източно ромейска.

А кой ли е Император на Западната Ромейска Империя?

Такива игри си играят, и не могат да си поделят земите на изток от Виена.

И туук не броим наследниците на Падишаха.

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Радват се също и онези, които споделят неоспоримия факт, че на независима държава се полага независима църква; че църквата е част от националния суверенитет. Да, така е. В съвременния свят, в който държавите принадлежат на нациите, а не на династиите, това е точно така.

 

И това са пълни дивотии:

Още Борис-Михаил поставя пред папа Николай въпроса за патриаршия, каквато има у гърците.

 

В писмото си до папа Инокентий , писано след 22 февруари 1203 г. българският владетел, Калоян, информира, че когато узнали за пристигането на  бриндизийският архипрезвитер Доминик в Търново, "гърците" , т.е. императорът Алексий III Ангел и патриархът Йоан X Каматир му предложили:

"Ела при нас, ще те коронясаме за цар ("imperatorem") и ще ти поставим патриарх ("patriarcham"), защото царство ("imperium") без патриарх не бива".

 

Някъде след 1370 г. българският цар във Видин, Йоан Срацимир откъсва Бдинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Константинопол. Той прибягва към този ход именно, за да подчертае своята независимост спрямо Търново.

 

Същите са мотивите - подчертаване на самостоятелността на младите държави , чрез самостоятелни митрополии под номиналното върховенство на Константинопол - за учредяване на Малорусийската и Угро-влашката митрополия.

 

Никакви нации и не националния, а дъжавния суверенитет и то на православната държава подчертава самостойната църква.

 

Джакомо_Грели
снимка на Джакомо_Грели

"Не бързайте да се радвате на украинската автокефалия"

Ха!Че кой е казал,че се радваме?На мен случаят ми е абсолютно безразличен.Убеден съм,на болшинството ни сънародници също.И без това доскоро народонаселението си мислеше,че т'ва руснаци,украинци....все тая.Макар,че това също може да е обект на спорове.Единствено радостни и с бодряшко настроение могат да бъдат членовете на "Клуба на преялите с козя създърма".Не са много,а и ний си ги знаем.Сал' те се прехласват по таквиз събития,дето са като камъни в градинката на "пакостливото кремльовско Жуже".Потоп да се зададе,тях ще ги интересува само как да метнат някоя храчка,пълна с бацили връз гадните рашъни.Щото слугата тъй се доказва пред господаря си.Като плюе врага му.

А "творчеството" на Луций...нищо изненадващо,толкова си може човекът.

Mrx

След това болднатото си рекох - абе я не се питай повече, егати християнският автор, дето не знае, че Константин само легализира християнството, а държавна религия то става чак при Теодосий. И спрях да чета, иначе сигурно и други очевидни дори за лаици глупости има.

 

Манрико тук гаче си прав. Ако отидете, обаче, пред Софийската св. София, има един надпис в стъклена рамка. Там пише, че още през 311г. император Галерий (ако не греша името ) точно в тази църква е признал християнството. Миланският едикт на Константин е след това, 324 или 326г. Много хора се изказаха, че Всленският патриарх е изпаднал в ереста "цезаро-папизъм", с която се обвинява католичесската църква.

В първите години на Християнството е имало 5 равностойни епископа: на Йеросалим, на Александрия, на Константинопол, на Антиохия и на Рим. Обаче Римският епископ фалшифицирал едно писмо уж от апостол Петър, че Римската църква е най-важна, като обявил, че апостол Петър е първият папа, уж починал в Рим. Намерил му и едно место за гроб. Дълго време папите са признавали властта на императорите в Константинопол, обаче, когато вестготите нападнали Рим, папата поискал помощ от императора, той, обаче е бил затруднен от срацините (арабите) и не могъл да даде тази помощ. Тогава папата се обръща към франките. При второто нападение на вестготите той се обръща към Карл Велики, последния завладява Равена, която е била собственост на Константинопол и не я връща на императора. Тогава папата, като знаел мераците на Шарльоман да бъде император, обявил създаването на Западната Римска империя начело с Шарльоман (Карл Велики). След това императори стават германски крале и западната империя започва да се нарича "Свещенната Римска империя на Германската нация". Нея я разтурил през 1806г. един генерал на име Наполеон Бонапарт.

ПГеоргиев

И аз се съгласявам с Манрико.

До 392, демек Теодосий I, всеки гражданин на Империята е можел да се моли на любимите си богове и да прави жертвоприношения.

През февруари 391 Теодосий I с официален документ забранява жертвоприношенията и езическите богове в Александрия, през юни в Рим, а през септември 392 в цялата Империя.

Това реално е годината на официализирането на Християнството, а не 313.

Mavrodinov

Че на какво друго да се радваме - че Гундяев командваше в чужда държава?  Напротив, радваме се!

Предводител на ...

Когато Римската империя става съвсем трудна за контролиране и когато тетрархията на Диоклециан показва, че няма да я бъде, се появява Константин

Почти спрях тук. Напънах се и за следващия пасаж, който окончателно ме отказа от текста.

 

Две кратки белеШки:

 

1) Константин е тетрарх доста дълго време, ерго цитираният пасаж е аква нуда.

 

2) Установената в годините 311/313 г. (вкл. с участието, но не и по инициатива на Константин) политика на толерантност към християнството е нещо доста различно от антиезическото законодателство на Констанций II през 50-те години на IV в. и от Cunctos populos от 380 г., с който се слага край (на хартия) на политеизма в империята и се полага началото на Reichskirche.

 

Ех, Сула, Сула ...

Vitalin Nedelchev

Абе защо пак са му дали толкова много текстово пространство на този болния от логорея!?

Цялата тема би могла да бъде изчерпена много по-ефективно само с помощта на знака за равенство, ето така: политеизъм=плурализъм§ монотеизъм=абсолтизъм

Weiß

Ще пожелая да не пренасяме политическите си пристрастия върху църковните въпроси, защото е грешно

Що е речено Сула: божието богу, а кесаревото кесарю.

А то идва от Novellae Constitutiones на император Юстиниан: „Най-големите Божии дарове, дадени на хората от голямо човеколюбие, са свещенството и царството"

 

Sine_metu

Съб., 22/12/2018 - 18:15 (нов)

Предводител на ...

Памфуций

 

Здравейте,

Един въпрос с респект към двама ви

 

Кой е легитимният български монарх? Към момента на Освобождението, а значи и сега. Върти ми се в главата, че е унгарският наследник на Сигизмунд Люксембургски

Weiß

"РЕШЕНИЕ на СВ. СИНОД от 29.04.2015 г. за богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите

29 април 2015 20:06, Българска Патриаршия

На днешното си заседание Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно Р Е Ш И:

При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите..."

 

За да бъде легитимен българския монарх, трябва да е помазан от български патриарх. Другите са претенденти за престола.

Симеон не е помазан, но ...

Sine_metu

Симеон не е помазан, Борис не е конституционен, Фердинанд се е отрекъл, Батенберг не е бил цар...

Не се гъбаркам, въпросът наистина е интересен

ИлияНиколов

Sine_metu, въпросът наистина е интересен и може би си прав за Сигизмунд. Аз помня, че по едно време, за последен се приемаше Константин Фружин и след кончината му и окончателното падане на българската държава под османска власт би трябвало да е някой негов наследник, ако е имал такъв.

 

Sine_metu

Цар Константин II Асен, княз Фружин му е братовчед

Та у кого остава българската корона след цар Константин II Асен?

Weiß

въпросът наистина е интересен

Може да е интересен относно някакви родословия, някакви претенденти,

но днес легитимен български монарх няма, ако и БПЦ да поменува Семеона Фердинандов като такъв!

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш