Медия без
политическа реклама

Националният отбор стана изтривалка на БФС

Не, играчите и треньорите не са виновни за срама, който берем, а проваленото "златно поколение", което не иска да сдава властта

СПОРТАЛ
Националите се поздравяват след загубата с 1:3 от Швейцария. Може би, че не сме паднали с по-голяма разлика... Но не футболистите са най-виновните, че се превърнахме във футболно посмешище.

Националният отбор в последните години се превърна в удобна изтривалка за провалите на ръководството на БФС. Тимът, който трябва да е лицето на българския футбол, трупа загуба след загуба (сега е натрупал 15 в последните 25 мача), а виновни все са слабите футболисти. Или пък го отнасят треньор след треньор - в последните 10 години пробвахме с Любослав Пенев, Ивайло Петев, Петър Хубчев, Красимир Балъков, Георги Дерменджиев, сега Ясен Петров. Опитахме и с Лотар Матеус - пак не стана.

Вече по традиция започнахме слабо и квалификациите за Мондиал 2022 - загубени домакинства срещу Швейцария (1:3) и Италия (0:2) и равенство като гост на Северна Ирландия (0:0). Равносметката от трите мача - 1 точка и голова разлика 1:5. Да, отново много далеч от желаното.

Но все пак класата на футболистите е следствие от тази на първенството ни. А то определено не произвежда европейски продукт. Замесените се опитват да не го признават. Чат-пат идва някой по-откровен чужденец и ни го каже, пък на нас не ни хареса. "В момента най-големият проблем на футбола в България е агресивността и интензивността, защото в Европа нивото се вдигна много. Българските футболисти играят бавно." Тези думи, например, са на новия треньор на "Ботев" (Пд) Азрудин Валентич. Кой ли ще го чуе?

На съперниците от чужбина всичко това им е ясно и от учтивост ни го спестяват - просто идват и си взимат за каквото са дошли. За някои, като селекционера на Швейцария Владимир Петкович, изобщо не е от значение с какъв състав и схема ще излезем. "Може би България утре ще играе в 4-1-4-1, но това не е важно. Важно е ние да сме концентрирани", подхвърли той преди мача в София. На следващия ден швейцарците си бяха концентрирани. Дотолкова, че от 6-ата до 13-ата минута ни вкараха три гола и мачът на практика приключи. Те просто излязоха на терена с ясната мисъл, че ще срещнат морално остарял футбол. Така и стана - самочувствието им бе оправдано.

Няколко дни по-късно вицепрезидентът на БФС и директор на направление "Национални отбори" Емил Костадинов заяви пред БНТ, че е видял какви грешки сме допуснали и е обърнал внимание на селекционера Ясен Петров това да не се повтаря. Прах ли ни хвърля в очите, или си вярва наистина?! Та в тези първи 15-ина минути се видя нагледно

 

космическото изоставане на българския футбол от световния

 

И никакви грешки и обръщания на внимание не могат да оправдаят тази зейнала (и разширяваща се) пропаст. А да търсиш вина при избора на състав, индивидуални изяви или пък схема, е несериозно. Но в БФС много обичат да си измиват ръцете с някоя от тези причини.

Истината е, че от идването на т.нар. "златно поколение" на власт във футбола ни през октомври 2005 г. не бе направено нищо успешно и последователно, за да се създаде централизирана система за подготовка на деца и юноши. Не бе наложена политика за изграждане на млади футболисти. Не се видя и никакъв сполучлив опит за лобиране пред държавата за подобна практика. Така, както го правят в Швейцария, Италия, Англия, Финландия, Унгария и която се сетите още държава, победила ни в последните години.

Имаше, разбира се, различни наченки. Както и да ги наречем - кампанийни или добронамерени - резултатът бе все неуспех. Двама селекционери се опитаха сами да направят нещо по въпроса - Петър Хубчев щеше да събира харесани от него млади футболисти на лагери и да ги тренира по методологията на националния тим. Стори го един-два пъти и толкоз. Красимир Балъков изготви своя концепция за развитие на детско-юношеския футбол. Тя трябваше да бъде въведена от Борислав Михайлов, но потъна някъде заедно с оставката на шефа на БФС.

Дали тази оставка е осъзнат акт на поемане на вина, или бе принудителна, е друг въпрос. Но безспорно е заслужена, тъй като Михайлов е един от главните виновници за затъването на футбола при младите и последвалия дефицит на таланти. Респективно и за редовните резили на националите. И през годините

 

звучаха смешно оправданията, че той е сторил всичко за държавния тим

 

- лагери, съперници за контроли, премии. Пък насреща - нищо. Чиста проба популизъм! Какъвто беше и подарените топки и екипировка за децата, плюс някой друг изграден терен. При условие че цялостната концепция куца. Или изобщо я няма. Какво да се учудваме - както и в политиката, подходът явно е същият - "даваме пари и това е достатъчно".

Жалко, че Михайлов не бе последван от всички членове на изпълкома, които нехаеха през годините, за да се развие бъдещо ново "златно поколение". Хубаво е да бъдат изброени тези, които не счетоха за нужно да подадат оставки: Емил Костадинов, Кирил Домусчиев, Румян Вълков, Йордан Лечков, Спас Русев, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Михаил Статев и Панайот Рейзи

Специално внимание заслужават Лечков и Костадинов, предпоследният и последният отговорници за националните отбори. Първият се запомни комай само с тарикатски усмивки и общи лафове след мачове плюс остра конфронтация с лидерите на А тима, като Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и Ивелин Попов. "Йордан Лечков още в самото начало ви каза, че не е подал оставка. Които са подали, те си носят отговорност", каза за себе си в трето лице той. Какво ти тук чувство за вина?

А Костадинов? "Аз лично не съм подал оставка, защото мисля, че няма за какво", рече в същия дух той. Не, има за какво. И още как!

Да припомним, че Костадинов през последните 8 г. отговаря за детско-юношеския футбол и различните национални формации. Откакто е на този пост, юношеският ни отбор (до 17 г.) има едно участие на европейско първенство - през 2015 г., и то защото бяхме домакини. Там завършихме последни в групата. Подобно на юношите до 19 г., които геройски стигнаха до три финални турнира - 2008, 2014 и 2017 г. (от общо 14 възможности). И в трите - кръгла нула, последно място и общо 1 спечелена точка. За младежкия тим и дума да не отваряме... Той не се е класирал от 1990 г. на голям турнир. Общо 16 пропилени европейски и световни квалификации!!! При мъжете ситуацията е още по-ясна, вижда се от всички -

 

затъване, затъване, затъване

 

Ето как вижда тези "постижения" Костадинов: "Мисля, че съм си свършил добре работата и имам морално право да продължа да го правя това". Сигурно сега като постижение ще отчете и 0:0 в Белфаст. Май наистина живеем в паралелни светове. 

Нещо повече - Костадинов се гласи да се кандидатира за президентския пост в БФС. "Бих се замислил наистина. Ще обявя може би един месец преди конгреса своето решение", загадъчно каза той. Вместо на секундата да се оттегли.

Явно усеща нечия подкрепа. С това можем да си обясним и шумното лобиране на минаващия за любимец на премиера треньор Александър Димитров да стане национален селекционер. Сега не стана, но нищо - може да бъде направен още един опит, ако властта бъде взета. Костадинов вече започна и нещо като предизборна кампания с иронични коментари по адрес на конкурентите за президент ("Едни 10-15 години са извън футбола" - за Порточанов и "Други изобщо не съм ги виждал по мачове" - за Бербатов).

Е, ако ходенето на мачове, раздумка по изпълкоми или по кафенета с футболни люде са критерии да си "навътре" в нещата, Костадинов е повече от готов за президент. После обаче да не се чудим защо националите все се сблъскват с реалността по време на официалните мачове. И защо вече сме в четвърта урна на жребиите. С тенденция към пета, където са Фарьорските о-ви, Азербайджан, Казахстан, Андора.

Още по темата