"Отговорността на държавата не се ограничава само до случаи, в които са налице достатъчно доказателства, че използваната от полицаи сила е довела до смъртта на даден човек, а и когато не са взети всички възможни предпазни мерки при избора на средства и методи, за да се избегнат или поне да се минимизират случаите на смърт". Това е записано не къде да е, а в решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург по делото, по което близките на Ангел Димитров-Чората осъдиха България заради смъртта му по време на арест при полицейска операция „Респект” в Благоевград преди точно 20 години.
Съдът присъди 50 000 евро обезщетение за роднините на Чората, а случаят се превърна в емблема за българското МВР и вече години наред е даван като пример
не само за полицейско насилие, но и за цялостното поведение и за вътрешноведомствената омерта,
с която е заразена тази институция.
Смъртта на Чората в центъра на Благоевград през 2005 г. тогава предизвика силен обществен отзвук, тъй като първоначално министерството опита да скрие случая, а след това дори лансира версията, че Димитров е починал от стрес при вида на маскираните полицаи. Накрая се стигна до разследване, след като тогавашният вътрешен министър Румен Петков промени позицията си и се разграничи от действията на служителите си. Следващото управление в лицето на премиера Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов обаче ревностно ги защитаваше.
В крайна сметка имаше дело, появиха се и експертизи, според една от които Чората е починал от тежка черепно-мозъчна травма и разкъсване на аортата вследствие на причинен побой. Според друго експертно заключение пък той се е задушил, докато е бил притиснат на земята с белезници, а сред причините за това са хронични заболявания и злоупотреба с наркотици. Петима полицаи бяха съдени години наред с много съдебни обрати, с тежки присъди от по 19 години и резки намаления на наказанията, за да дойде накрая момента те да не получат никакви наказания заради изтекла давност.
20 години по-късно България и МВР са изправени пред
смъртта на 36-годишния Явор Георгиев във Варна,
която предизвика сериозно напрежение в морската столица, многолюдни протести с твърдения за полицейско насилие, с появата на няколко клипа, на които се вижда сериозно боричкане между полицаи и по-късно починалия млад мъж. Полицаите, които участваха в ареста бяха бързо отстранени, отстранени бяха и шефът на районното полицейско управление, както и полицейският директор за цялата Варна.
Ръководството на МВР в лицето и на министъра и на зам.министър дадоха да се разбере, че смятат поведението на полицаите в този случай за проблемно и дори започнаха патетично да обясняват как нямало да се допускат такива неща. Случаят повдигна и политически въпроси като от много места беше поискана оставката на МВР-шефа. За това, че той нищо не е свършил в министерството заговориха и отговорните фактори в собствената му партия, включително Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков.
Самите полицаи пък твърдят, че те са изпълнили всичко по норматив,
че не чувстват каквато и да е вина по случая, че не са били мъжа, че той бил неадекватен, че дори му помагали като му купили със собствени пари вода и му дали собствения си телефон, за да се обади на майка си. Обявена бе медицинска експертиза, според която починалия е употребил много кокаин, че в кръвта му има и канабис и алкохол, че вероятно това е причината за смъртта му, че нараняванията му са повърхностни и ред подобни.
Затова що за история наблюдаваме е достатъчно да отбележим дори един мъничък детайл - боди камерите. Така шефовете на полицията във Варна обясниха, че са отстранили полицаите, защото те са имали зачислени боди камери, а пък не ги ползвали. Единият полицай пък обясни, че няма зачислена боди камера, а пък после другият заразказва, че малко преди сигнала да отидат на мястото, където е Явор всъщност са отивали към полицейското управление, защото била паднала батерията на боди камерата.
Кой крив и кой прав тепърва ще установява разследване,
провеждано специално от следовател и с което лично се ангажира дори и.ф. главния прокурор. Тепърва ще се установява има ли насилие, има ли неадекватна реакция, има ли липса на подготовка за действия в такива случаи, има ли полицейска и лекарска отговорност, направено ли е всичко възможно за предотвратяване на смърт или за спасяване на живот и т.н, и т.н.
Обществените обвинения за полицейско насилие, съмненията за неадекватност в реакциите от долу до горе в МВР, обаче определено повдигнаха въпросите за хронично болното вътрешно министерство. Защото дори е достатъчно да се види периода на МВР от случая "Чората" до случая "Явор", за да се разбере, че всичко това е хронично и е подклаждано от вътрешноведомствената омерта. При нея се стига обичайно до някой и друг отстранен полицай, да някакви анонимни наказания, до последващо връщане в системата и до на практика пълна безнаказаност и безхаберие.
Обичайно след всеки такъв скандален случай
се стига до обещания как ей сега започва обучението на полицаите срещу употреба на сила и за станалите много модерни купешки понятия като "деескалация" и "Антиконфликт". В случая с Явор тези обещания дойдоха дори по-бързо от обичайното. МВР измисли и точно жандармерията да обучава полицаите на терен на деескалация - една твърде екзотична идея като се има предвид, че точно нейни представители бяха обвинявани за насилие, както по време на протестите през 2020 г., така и при потушаването на протеста срещу ръководството на БФС преди 2 години.
Два случая белязани с много видеа
как полицаи бият паднали на земята хора -
било то под колоните на МС или малките улички до националния стадион.
Дори само това е достатъчно да се види какъв системен проблем има МВР - както с насилието, така и с неадекватното поведение при критични ситуации и задържане на хора, а и с безнаказаността на такива прояви.
Защото кой точно беше наказан за историите с насилието през 2020 и 2023 г.? На практика никой. А пък двата случая бяха дебело отбелязани в докладите на Държавния департамент за човешки права като голям проблем за България. Явно обаче само МВР смята това за нормално функциониране.
А става дума за наистина
хроничен, повтарящ се, натрапващ се проблем
Не само с насилието, но и с неадекватността, неподготвеността, непоемането на отговорност. Достатъчно е да се припомни как например преди по-малко от две години стана трагедията, при която след полицейско преследване и при опит за арест, в Стара Загора почина 58-годишния бивш републикански шампион по борба Пламен Пенев. Тогава вътрешният министър чака дни наред, за да поиска накрая оставки на някой началник на полицията в Стара Загора. Тогава и МВР, и ОДМВР-Стара Загора отричаха да имат каквато и да е вина по случая и твърдяха: "Нашите служители не са проявили каквато и да е агресия към лицето".
После дойде инцидентът с прострелян от полицай 19-годишен младеж в Плевен, който оцеля по чудо след полицейска гонка. Раненият и още три момчета се разминаха и с още по-голяма трагедия след полицейските изстрели по колата, в която се возеха. Полицаите твърдяха, че те не спрели и бягали, но младежите извадиха друга версия. Че на влизане в града настигнали "автомобил, който караше много бавно. Където беше възможно да бъде изпреварен, даваше газ, а където беше невъзможно - караше бавно". "След това ме засече, подаде звуков сигнал и ние спряхме. Беше цивилна кола с доста едри мъже. Не са се представили като полицаи. Уплашихме се и потеглихме”, разказваше младежът, който е бил зад волана и добавяше: „Помислихме си, че са бандити и искат да ни направят нещо. Тръгнахме и се чу изстрел. Момчето до мен изстена от болка". След 4-часова операция раненият младеж е спасен.
Стрелялият полицай не бе задържан, защото оказал съдействие по разследването. Иначе от държавното обвинение
определиха като „некомпетентна“ и „неадекватна“ реакцията на служителя на МВР
и допълниха, че е стрелял с лично оръжие. И толкова.
Или какво да говорим за жестоката история в Казанлък. "Мъжът е починал от тежка гръдна и коремна травма, като нараняванията са били несъвместими с живота. Той е имал разкъсвания на двата бели дроба, разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в бъбрека. Имал е счупвания на двете рогчета на гръкляна с кръвоизливи, имал е и кръвоизливи по меките черепни покривки, разкъсано-контузна рана на дясната вежда, охлузвания и кръвоизливи по лицето, 17 счупени ребра, охлузвания по горните и долни крайници". Това е част от съдебно-медицинска експертиза за смъртта на 47-годишният Даниел Кискинов от Казанлък. Според прокуратурата всички тези ужасяващи неща
са били следствие на побой, извършен от двама полицаи
от града, и то при изпълнение на служебните им задължения. Въпросните служители вече са обвинени за умишлено убийство, извършено по особено жесток начин от длъжностни лица.
Случаят със смъртта на Даниел Кискинов е от 26 февруари. Срещу него е бил подаден сигнал за кражба на колело, на който са се отзовали полицейските служители и според прокуратурата после е бил жестоко и смъртоносно пребит при ареста. Двамата от МВР всъщност бяха издадени от трети техен колега, което определено помогна на обвинението. Отделно от това се оказа, че видеокамера е записала думи на починалия арестант. На записа, който е част от доказателствения материал по делото,
се чува „Убихте ме! Убихте ме!”
На камерата няма картина от боя, тъй като той е нанесен на място извън обхвата ѝ. Оказа се, че мъжът е известен в Казанлък, завършил е математическа гимназия, издържал се от наеми на земи и имоти. Неща, които поставят под всякакво съмнение каква съпротива е можел да окаже, както и защо му е трябвало да краде колело, след като е разполагал със средства. Междувременно случаят предизвика протести в града и вълна от възмущение от действията на полицията.
Но някак много бързо заглъхна около него. Няма полицейски синдикати да осъдят действията на полицаите, няма шефове на полицията, които да се извинят поне от името на служителите си, няма политическо и професионално ръководство, което да поеме професионалната си и политическата си отговорност.
Само гледайте и при сегашния варненски случай какво замазване ще падне и колко бързо всичко ще бъде удавено в обещания за обучение на полицаите, за някакви супер боди камери, за тейзъри по-най-най последно поколение, за тактически и стратегически жилетки и какви ли не подобни.
До следващият трагичен случай на насилие, или пък на неадекватност, или на неподготвеност, или на недооценка. И е едно е сигурно - няма да се чака дълго.
