Ако се вгледате в заглавията на медиите през последните две седмици, ще останете с впечатление, че настъпва Апокалипсис. Колкото и драматизирани да са те обаче, няма спор, че в момента войната, запалена от Русия, взривява икономическите основи на Европа, а заплахите са особено страховити за България, която е в задушаваща зависимост от руските природен газ и нефт. Путин прилича на пироман, който налива бензин и пали огън в основите на къщата, без да го интересува, че ще пострада и неговото семейство. От месеци виждаме как главоломното поскъпване на най-важните източници на енергия разнася чудовищни пламъци навсякъде. Газ и нефт „ценообразуват“ във всяка стока и услуга - ток и парно, храни и бензин, торове и стъкло, желязо и цимент, строителство и транспорт. Херострат се е записал в черните страници на историята като подпалвач на великолепния храм на Артемида край Ефес. С какво ли ще бъде запомнен повелителят на Кремъл...

Колко още могат да поскъпнат природният газ, петролът и електроенергията,

никой не смее да прогнозира. Има ужасна война, сееща смърт и разруха, има безпрецедентни санкции срещу агресора, който се опитва да се брани с допълнително съсипващи го „контрасанкции“, има опити за преговори и прекратяване на безумното изтребление, има и чудовищни заплахи от Москва - за спиране на газовото кранче, за натискане на червения ядрен бутон, за трета световна... Ясно е, че българското правителство не може да направи много в тази криза без аналог, за да предпази икономиката, фирмите и найвече хората от шоковете. Остава му да разчита на „общи европейски решения за справяне с предизвикателствата“ - ако използваме брюкселския шаблон.

Войната в Украйна и последвалият енергиен шантаж на Москва срещу Европа оголиха жестоката истина - докато елитът на ЕС „шаманстваше“ за диверсификация на източниците, „зелена сделка“ и скъсване с голямата зависимост найвече от руски газ, отделни държави членки са се оплели в още по-тежки връзки. Германия е крещящ пример - не й стигна „Северен поток 1“, ами направи и втора такава артерия за пренос на руски газ.

Брюксел и водещи европейски политици непрекъснато кастрят България, че е прекалено зависима от руските доставки, и са прави. Но вижте какво се случи в Германия. В последните 10 години флагманът на ЕС е увеличил вноса на руски природен газ от 40% на 55%, а на руски нефт - от 38% на 42%. Озадачаващ детайл е, че с 10% от газохранилищата в Германия се разпореждат дъщерни дружества на „Газпром“.

Че България не направи през годините каквото можеше, за да поохлаби руската енергийна примка, е факт. Но и нашите приятели от ЕС се оказаха с двата крака в същия капан и сега не можем да разчитаме те да ни спасяват. Премиерът Кирил Петков и министрите му един през друг успокояват, че проблеми с доставките на газ и нефт няма. Но дори Русия да не врътне газовото кранче и петролните й танкери продължат да акостират край Бургас, галопиращите и абсурдно нестабилни цени остават колосален проблем. Раздаването на компенсации - за бизнеса и за домакинствата, евентуалното намаляване на данъци и вноски в разни фондове, са възможни мерки, но те само облекчават положението, не решават проблемите. А ако войната се проточи, ще става все по-лошо. Европа е на път да забрави високопарните декларации и „зелените“ сделки и вече „преосмисля“ отношението си към „мръсните“ въглища и „опасните“ ядрени централи.

Все пак в икономиката не всичко е шок и ужас и фирмите се опитват някак да се справят.

Много български предприятия са затрупани с поръчки

от западни компании, твърдят от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Но допълват, че правителството трябва да увеличи компенсациите заради скъпия ток и да удължи тяхното получаване - до трайното успокояване на енергийните цени (не е ясно колко дълго може да издържи бюджетът в такъв „подкрепящ“ режим). Българското машиностроене, което работи основно за износ, е в особено положение - валят заявки от чужбина, но към непредвидимите цени на тока и на металите се добави още един огромен проблем - Украйна е водещ производител на стомана и голяма част от стоманените изделия за машиностроителните компании в България - ламарина и заготовки, идват оттам. Военните действия затрудняват превоза и сега доставчиците търсят метали другаде. Но алтернативите са далече (например Индия) и вносът се оскъпява много. Войната в Украйна и последвалите санкции срещу Русия предизвикаха рязко поскъпване на металите на международните борси.

Пряко засегнат от това е строителният бизнес - цената на арматурното желязо през последните три месеца е скочила двойно. В България арматурно желязо произвеждат „Стомана Индъстри“ в Перник и „Промет“ край Бургас. „Промет“ ползва основно украинска стомана, самото предприятие е част от украински холдинг. В момента предприятието работи нормално, има заготовки. Дори ако се наложи то да спре, „Стомана индъстри“ може да произвежда достатъчно, за да задоволи вътрешния пазар. Но и цените ще са по-високи. Поскъпва и евтиното арматурно желязо, което внасяме от Македония и Турция. Агенциите за недвижими имоти обясняват, че в момента много строители и инвеститори са спрели продажбите на жилища, защото не могат да се ориентират накъде ще вървят цените на материалите и на какви цени да обявят на клиентите.

Всички виждаме

какво се случва на „хранителния фронт“

Страхът от недостиг след избухването на войната в Украйна изстреля цените на зърното до забравени върхове. След скок с 50% за месец пшеницата надхвърли 11 долара за бушел. Русия и Украйна са сред най-големите зърнопроизводители в света, а сега просто не могат да изнасят. Освен това войната застрашава тазгодишното засаждане на пшеница в Украйна. На този фон нашето правителството взе решение да изкупи 1.1 млн. т хлебно и фуражно зърно от българските производители, за да допълни държавните резерви. Така ще се подсигури хлябът до реколта 2023. Това ще е сериозен разход за бюджета, но поне няма да останем гладни - ще има и зърно, и брашно. Хляб ще има, но ще е скъп. Ето защо хлебопроизводители настояват ДДС ставката да се намали, ако не веднага, поне при актуализацията на бюджета в средата на годината. Но финансовият министър Асен Василев е непреклонен (поне досега) - намаляване на ДДС няма да има, защото това не води до по-ниски цени за потребителите. „Не се очаква шоково поскъпване на хляба заради саморегулацията на пазара“, уверява Марияна Кукушева, шеф на Съюза на хлебарите и сладкарите. Защото всеки разумен мениджър е наясно - поскъпването си има таван на социална поносимост.

Войната в Украйна повиши рекордно цената на друга борсова стока - слънчогледа (Украйна и Русия са едни от най-големите износители). Това влече поскъпване на олиото. Търговци вече „загряват“ за цени 6-7 лв. за литър. Някои дори говорят за бързо изпразване на складовете, намеквайки за възможен дефицит. Добрата новина е, че България произвежда предостатъчно слънчоглед и олио и ако правителството не допусне всичко да бъде изнесено към по-платежоспособни пазари, проблеми с недостиг не би трябвало да има.

Премиерът Петков вече каза, че държавата ще подходи като за житото - ще допълни държавните запаси със слънчоглед и олио. А междувременно земеделски производители алармират и за друга цъкаща ценова бомба - азотните торове вече струват 1500-1600 лв. за тон при 300-350 лв. преди година. И очакват държавата да направи нещо.

В същото време се чуват и критични гласове за намесите „отгоре“. “Ако държавата е решила да се прави на търговец, това означава ли, че лятото ще започне да изкупува плодове и зеленчуци, мляко, месо, вълна и т.н.?“, попита риторично председателят на аграрната комисия в Народното събрание Пламен Абровски. Но и не предложи други мерки за успокояване на пазара.

От държавата вече излизат и идеи за „замразяване“ на цени

„Пазарът на горива не е регулиран и цените не се определят от държавни органи. Но при извънредни ситуации, каквато се създаде по повод пандемията и до каквато да се надяваме, че няма да се стигне сега по повод на военните действия, възниква въпросът дали да няма механизъм за поставяне на пределни цени на стоки от първа необходимост. Може би законодателите трябва да помислят в тази насока“, разсъждава шефът на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. И припомня, че в началото на пандемията са били приети законови промени, които позволяват определени цени да се ограничават до средната им стойност за предните 3 месеца.

В туристическия бранш пак са отчаяни. Бушува война, и то съвсем близо - с Украйна ни дели само Черно море, а това не прави България привлекателно за чужденците място за ски, отдих и екскурзии. Ковид кризата удари жестоко бранша, а сега ще кажем задълго сбогом на руснаците и украинците като туристи. В годината преди пандемията - 2019-а, у нас са гостували близо 407 хил. руснаци и още повече украинци - 411 хиляди. Сега само за броени дни посрещнахме десетки хиляди украинци - не туристи, а хора, търсещи спасение и подслон. Министърът на туризма обясни, че освен грижа, човечност и солидарност настаняването на украински бежанци в хотели и почивни бази със съответни компенсации е и мярка за запазване на работни места в туризма.

Прилив на работна ръка

Бизнес организациите у нас твърдят, че могат да дадат работа на 200 000 бягащи от войната украинци (и че това ще е спасително за някои икономически сектори, които все се оплакват от липса на кадри). Дано да е вярно. Засега прииждащите хора, част от тях дори без документи, се сблъскват с тежка бюрокрация и всякакви формалности, които правят дори придвижването им трудно.

Прави впечатление, че въпреки кошмарните седмици и месеци на непомнени икономически трудности, а сега и война, бизнесът у нас е умерен оптимист. „Заради пренареждането на веригите за доставки и търсенето на български изпълнители от западни компании ще се разкрият и много работни места“, посочват от АИКБ.

Истината е, че светът вече не е същият. В Европа има кървава война с огромен брой жертви и неясен край, а мащабите на икономическите бедствия са необозрими. На фона на сегашните мрачни събития и сътресения всякакви предишни кризи от 21-ви век изглеждат дребни. Няма съмнение, чакат ни изпитания - скачащи цени, лавина от фалити, жестоко обедняване. Трябва да стискаме зъби. Да се молим войната да свърши бързо и да престане чудовищното братоубийство. И да се надяваме, че политиците - у нас, в Европа, в САЩ, в Азия, ще бъдат и разумни, и силни.