През последните дни сюжетът ще помогне ли България с оръжие на приятелския Киев се превърна във водевил. Доктрината “Сърцето ни е с Украйна, но сме неутрални“ (перифраза на премиера Кирил Петков) започна да създава неудобства по отношение на същинската идея, заради която бе предприета. Целта на България бе да се влее в политическата и хуманитарна вълна на съпричастност към нападнатата държава  - без да стърчи с чутовни идеи, но гарантирайки западната си принадлежност. Същевременно и без да пристъпва онова, което счита за “червена линия“ – изпращане на оръжие срещу Русия. Оказа се обаче, че почти няма западна държава, която не изпраща оръжия. Така “червената линия“ блесна като типично българска измишльотина. И вместо да не се вре в нечии очи, страната ни постигна обратен ефект, падайки от два стола – навря се с бездействие и пред западните партньори, и пред Русия. Трудно това ще донесе добро.

Самата доктрина може да бъде наречена и “Винаги със Запада, никога срещу Русия“. В настоящата ситуация тя е безкрайно трудна за изпълнение, затова текущият водевил бе доста любопитен. Изплуваха стари политически и народопсихологически натрупвания. Преди да ги разгледаме обаче, ще припомним, че през 2015 г., в първия етап от украинската криза, опозиционната тогава БСП проведе митинг под надслов “Не на война с Русия!“. Поводът за тази напълно сериозна проява бе хрумката, че България се готви да напада Русия. От тогава до сега Русия си

прибра Крим, поотцепи Донецк и Луганск, прати армията в Украйна

Но в нашето общество постоянно вирее убеждението, че тя е нападана, като едва ли не и България й готви атака.

Какофонията стартира още преди 2 седмици с медийните “новини“, че България ще предоставя изтребители. Реално ние нямаме годни бойни самолети, затова нищо не предоставихме. Сегашният екшън отново започна с медийни интерпретации, въдворени като “безспорни истини“. Те гласяха, че “специалното посещение“ у нас на американския министър на отбраната Лойд Остин ще подпечата предаването на Украйна на ракетите C–300.  Всъщност Остин бе на обиколка в Източна Европа и нямаше нищо специално в отбиването му у нас. Създаде се обаче

огромна истерия, официализирана от президента Румен Радев:

“Предоставяне на въоръжение е въвличане във войната“. Непосредствено преди визитата международникът на БСП Кристиян Вигенин декларира в социалните мрежи, че никакви оръжия няма да предоставя България. Това обаче не успокои страстите. Проруската партия “Възраждане“ проведе митинг срещу НАТО, варненски рокери заплашиха правителството с желание за неутралитет. В крайна сметка Остин дойде, видя се с Петков и... нищо не произлезе. България препотвърди позицията, че няма да дава оръжия. Успоредно обаче вицепремиерът и пръв довереник на Петков – Асен Василев, рече, че би следвало да дадем. Личното му мнение било такова. Уволненият заради самостоятелни изяви бивш военен министър Стефан Янев не издържа:

“А, още някой имал лично мнение! Ще го махат ли и него?“

Петков опита да обобщи ситуацията, бидейки хем убеден атлантик, хем мъдър помирител: “Само две държави не оказват военна помощ. За това обаче трябва общ държавен консенсус. 84% от населението не иска да се изпрати такава помощ“. Не е известно социологическо проучване, потвърждаващо данните му. По-интересно е, че, както си му е редът,

финалът на общодържавната комедия бе сложен от държавния глава

“Правителството да разгледа възможността да изпрати бронежилетки и каски в Украйна“, каза Радев, след като  на “Дондуков“ 2 гостува полският президент Анджей Дуда. Самата Полша е обещала на украинската армия артилерийски снаряди, противовъздушни оръжия, амуниции (и още – Словакия дава С-300, Германия – ракети “Стингър“, Турция – нападателни дронове, Великобритания – противоракетни и противотанкови системи, Чехия и Румъния се включват и т.н.). Но Радев дебело уточни, че помощта трябва да е не за армията, а цивилното население, особено в районите с етнически българи. 

Водевилът трудно може да бъде по-голям!

Подобна идея - за каски - първоначално бе отправила и Германия, а украинците се обидиха. И като нищо българският водевил може в крайна сметка да приключи с... предоставяне на водни пистолети  - хем ще сме с целокупния Запад, хем няма да дразним Русия. Шега е, ама всичко гореизброено се случи не на шега.

Казано сериозно, българската власт трудно може да предостави оръжие. БСП е твърдо против. Ход, при който в парламента другите партньори търсят подкрепата на ГЕРБ и ДПС, за да компенсират социалистите, означава разпад на управленската коалиция. Също така е ясно, че ако две трети от българите (според социологическите агенции) осъждат руската агресия, това не значи, че автоматично подкрепят предоставяне на оръжие – а “Възраждане“ доказано умее да яхва вълни на недоволство. Очевидно и Радев е против. Всичко това прави самотни тия политически среди у нас, които желаят да се даде оръжие на Украйна. Но е факт, че

България стърчи с пасивността си

Западът ще запомни това, прибавяйки и стари подобни спомени. Русия пък ще види слабост. Накратко, България нищо не печели във външен план от тази своеобразна позиция на неутралитет. Отделно сигурността й сама по себе си нито печели, нито губи - така или иначе войната се вихри на 500 км, без значение какво конкретно България прави или не. А във вътрешен план интересите са много, всеки тепърва ще калкулира ползи и загуби. Засега е ясно, че Радев, БСП, "Възраждане" и Янев (евентуалната му партия) оформят проруския сектор у нас. Атлантизмът е защитен от ДБ (категорично настояваща да пратим оръжие). ИТН е енигма, ПП е принудена да балансира. ГЕРБ и ДПС ползват комфорта да произвеждат единствено декларации.  

Извън всичко това, опорката “Предоставяне на оръжия ни въвлича във войната“ със сигурност ще буди още доста истерии. Единствено на родна почва, разбира се. Всички останали 30-ина държави, дали оръжие на Украйна, нито са въвлечени във война с Русия, нито им хрумва дори, че водят такава война. Гадното е, че целият този водевил се разиграва по повод нещо адски сериозно.