Quantcast

Медия без
политическа реклама

Как да изгоним Путин от всеки европейски електромер

Когато се нарушава икономическата логика, зейва простор за политическа манипулация

ЕПА/ЮРАКТИВ
Пътят на Путин към европейската електрическа мрежа започва от газопроводите в Русия.

Eвропейските лидери карат сега своите граждани да умират от инсулти, щом видят сметките си за електроенергия. 

Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент

-----------------

Злорадство струи от думите на говорителя на Кремъл, но не е безпочвено. Неговият началник намери пролука да се промъкне във всеки европейски дом, за да настройва обитателите му срещу собствените им власти. Руският президент Владимир Путин наднича от електромерите. Европа не разчита на доставки на ток от Русия, но Москва генерира в мрежите ѝ високо напрежение.

Проруски десни и леви популисти започнаха да изкарват на протести граждани още преди да се е застудило и преди да са дошли зимните сметки за ток. На 3 септември 70 000 души протестираха в Прага, която е ротационен председател на Съвета на ЕС. Хората станаха податливи на московската пропаганда, защото европейските лидери бяха заети с ваканционните си занимания и ги оставиха сами да се борят с тревогите си. Еврократите се размърдаха едва след отпускарския август и се втурнаха спешно да приемат антикризисни мерки, които можеха отдавна да въведат, защото никой не им пречеше, и знаеха какво трябва да правят. Свиканият на 9 септември извънреден Съвет на ЕС по енергетика получи ясни предложения от чешкото председателство, които разсеяха традиционната мъгла, придаваща загадъчност на ценовата политика в енергийния сектор.

 

Първата задача

 

бе да се отвърже цената на електричеството от цената на природния газ. От месеци европейските потребители слушат, че сметките им за ток растат, защото руснаците правят въртели с природния газ като отмъщение за европейските санкции, наложени заради войната в Украйна. Но какво общо има едното с другото? Нима Европа си прави електричество от паро-газови централи и колко са те? Има такива, но делът им не е доминиращ - едва 14% от общото производство на ток. В някои държави като Нидерландия са много, в други почти липсват, но цената на електричеството скача по тяхната свирка, защото пазарът на едро е отворен и се придържа към пределно високата цена (“marginal pricing”). Тази практика се е наложила през последните 20 години не по нечия директива, а по логиката на стимулирането на възобновяемите енергийни източници, които първоначално бяха много скъпи.  За целта трябваше да се оскъпи производството от традиционните източници - особено от топлоелектрическите централи на въглища. От зелени съображения те бяха обложени с такси върху изпусканите парникови газове. 

Когато България влизаше в ЕС преди 15 години, "зелената такса"  възлизаше на около 20 евро на тон въглероден двуокис и оттогава нарасна до 90 евро на тон. Събираният фонд трябваше да подпомага изграждането на вятърни и слънчеви електроцентрали, но той стимулира и появата на преходни заместители, каквито са парогазовите електроцентрали. Много често те са модифицирани стари ТЕЦ-ове, в които пещите са заменени с парогазови турбини. Така се постига двоен ефект - повишава се техният коефициент на полезно действие от 30 на 60% и рязко се намалява количеството на изпусканите парникови и други вредни газове. Към тези предимства се добавят още - изграждането им е просто и евтино (до 48 месеца) в сравнение с другите големи енергийни мощности, а пускането и спирането им в зависимост от пиковите натоварвания и спадовете в консумацията става бързо и лесно (за разлика например от въглищните и ядрените електроцентрали). Тяхната ефективност и гъвкавост изглеждаше толкова привлекателна, че  последното правителство на Бойко Борисов включи в българския проектоплан за възстановяване и устойчивост трансформирането на ТЕЦ "Марица изток 2" от въглищна в парогазова електроцентрала. За щастие мандатът му свърши, преди да е похарчил едно евро за инвестиция, която в ЕС вече се отричаше. Брюксел даде да се разбере, че не би финансирал с европейски средства такъв проект.

 

Какъв е проблемът?

 

Парогазовите централи имат голям недостатък: 80% от себестойността на електричеството им се формира от цената на природния газ. Тя пък може да зависи не толкова от собствената му себестойност, колкото от политически фактори. Омаян от евтиния преди години руски природен газ, Евросъюзът не усети, че започна да плаща чрез него растящите политически амбиции на една агресивна върхушка в Кремъл. В определен момент тя сметна, че го е оплела достатъчно в газопроводите си, за да престане да се съобразява с неговото мнение и дори да му диктува какво да прави. Системните заплахи и играта с крановете изстреляха за броени месеци до небесата цената на природния газ. 

Парогазовите централи станаха най-скъпият производител на ток в ЕС. А ветропарковете и соларните централи поевтиняваха и развиваха мощности, които вече надвишават изкопаемите източници на енергия. Според последния тримесечен доклад на Еврокомисията за електроенергийния пазар в ЕС възобновяемите източници дават 39% от тока в ЕС, докато на изкопаемите се падат 37%. Продължаващото прилагане на принципа на пределно високата цена като буксир на останалите цени на пазара на едро произведе обратен ефект. Стимулът за развитие на възобновяемите източници започна да се губи, защото всички електроцентрали започнаха да трупат колосални печалби "от въздуха", без да правят нови инвестиции. Върна се интересът към въглищните централи, защото те излизат на голяма печалба даже след като платят поскъпналите квоти за парникови газове. Дори се появиха искания Еврокомисията да отпусне допълнителни квоти. Така в България станаха рентабилни и най-смрадливите ТЕЦ-ове, които отдавна трябваше да са затворени поради отровния си начин за генериране на ток.

Чуха се призиви на най-високо равнище за

 

излизане от тази аномалия

 

Разделянето на пазарите на ток и природен газ стана неизбежно, както е неизбежно и облагането с такси на икономически необоснованите свръхпечалби на производителите, които се възползват (законно) от създалата се пазарна аномалия. Очакваният негативен ефект е да спадне интересът към тока от парогазовите електроцентрали и те да намалят производството си, но за управляващите елити това е по-малката беда, защото нищо не им струваше да призоват населението да намали потреблението на ток. По-големият риск за тях бе да предизвикат ценови бунтове и разрастване на пропутинските настроения в Европа, каквито има не само в България.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която постави задачата ЕС да икономиса 15% от електричеството тази зима (колкото е производството от парогазови централи), заяви на 8 юни пред Европарламента: "Все още имаме пазар на електроенергия, който е проектиран така, както беше необходимо преди двадесет години, когато започнахме да въвеждаме възобновяемите енергийни източници [...] Днес пазарът е напълно различен и тази пазарна система вече не работи." Борис Джонсън, доскорошният премиер на Великобритания (която е извън ЕС, но е свързана с европейския енергиен пазар), каза на 25 юни: "На хората се начисляват цени на електроенергията въз основа на най-високата
и това е откровено нелепо. Трябва да се отървем от тази система." А три дни по-късно френският президент Еманюел Макрон рече: "Цените на електроенергията растат главоломно и вече нямат нищо общо с разходите за производство на електроенергия, тя следва газа, това е абсурдно".

После настана пауза, защото дойдоха ваканционните юли и август. Гражданите, които си останаха вкъщи, продължиха да общуват през своите електромери повече с Путин, отколкото с европейските си лидери. Но есента дойде и картината може драматично да се промени за безгрижните управляващи.

Още по темата