През лятото на м.г. Гърция официално излезе от спасителната програма, която започна през 2010 г. По силата на споразумението европейските кредитори преведоха тогава на Атина последен транш от 15 милиарда евро и удължиха с 10 години погасителния срок за някои заеми. Пакетът, който бележи края на третата спасителна програма за Гърция, цели да гарантира, че дългът на страната е устойчив и че Атина няма да се отметне от реформите в момент, когато цели да се върне към капиталовите пазари. След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия. За осем години Гърция получи над 273 милиарда евро помощ от кредиторите, еврозоната и Международния валутен фонд, в рамките на три спасителни програми. В замяна гърците бяха задължени да проведат стотици реформи, които често бяха болезнени, за да оздравят публичните си финанси. Растежът на БВП достигна 1.9 през 2018 г. и се очаква т.г. да доближи 2.3 на сто.

Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос заяви тогава, че правителството му е доволно от сделката, която сложи край на осем години затягане на коланите и реформи. "Но това правителство не забрави и никога няма да забрави през какво трябваше да премине гръцкият народ през тези осем години", каза той. Той добави, че Атина трябва много скоро да направи така, че гърците да видят конкретни резултати от това споразумение.

Това обаче е много далече от болезнената реалност, в която живеят повечето обикновени хора в страната. Янис Пападополус повдига рамене, когато слуша политиците да говорят възторжено за края на кризата. Всичко вървяло добре, твърдят те. Но Янис се пита - за кого? Той работи във фирма, която почиства училища. Изкарва месечно около 560 евро - дневно чисти по 18 класни стаи. Той е убеден, че при управлението на Алексис Ципрас положението в страната изобщо не се е подобрило. "И това правителство иска само да печели време, също както и всички предишни", уверява той пред "Дойче веле". Янис е живял 35 години в Германия. Следвал е биология, имал е работа. Връща се в Гърция, след като майка му се разболява тежко през 2010 г. И тогава идва първият шок, когато

вижда как съседите се ровят в кофите за боклук,

за да преживяват. Днес, десет години по-късно, не се вижда краят на кризата. Не го радват добрите новини от Атина. "Държавата дължи на гражданите милиарди евро от данъци. И когато казват, че имат излишък, се питам къде е този излишък", посочва Пападополус.

Това донякъде напомня икономическата и политическата криза в България през 1996 - 1997 г., когато след катастрофалното управление на БСП и масовите протести срещу лявото управление, на власт дойде опозицията в лицето на лидера на СДС - Иван Костов. Той проведе за кратко време много непопулярни и нужни икономически реформи, може би последните истински такива в страната. Костов беше постоянно хвален от западните си партньори за българското икономическо чудо. То обаче удари най-силно по обикновените хора, които бяха допълнително ядосани от постоянните скандали за корупция сред управляващите в София. В резултат на това те наказаха Костов на изборите през 2001 г., когато "поверваха" в спасителя Симеон Сакскобургготски, който щеше да ги оправи за 800 дни, което логично не се случи.

В момента в Гърция безработицата, на хартия, е намаляла значително - от 27.5% през 2013 г. на 18.6 на сто днес, но си остава най-високата в Европа. Младежката безработица пък е спаднала от 50 на 36.6%, но почти никой не се радва на това. Защото т.нар. икономически растеж

почти не се отразява на живота на хората в Гърция

И малцина са тези, които вярват на оптимистичните прогнози за изборната 2019 г. Никос Варзакелис е професор по икономика в университета в Солун. Той добре разбира песимизма на своите сънародници. "Гръцкият народ не трябва да вярва, че икономиката ще расте сега бързо. Това ще отнеме още много време. Първо тук трябва да се установят нови фирми", казва той. Точно това обаче не се случва. Тъкмо напротив. Особено в производствената сфера има сериозни проблеми. Защото фирмите, които бяха закрити в разгара на кризата, и тези, които изнесоха производството си в други страни, оставиха дълбока рана. Работниците масово напуснаха Гърция. Варзакелис изчислява щетите, нанесени от това на държавата, на 80 до 100 милиарда евро. Само от срива в строителния бранш са загубени около 500 000 работни места.

Индустрията, която е много важна за икономическата стабилност, както и секторът на традиционно силната хранително-вкусова промишленост и металостроенето, също са много пострадали от кризата. "Едно работно място в индустрията създава около десет други работни места в други сфери. Затова смятам за много важно, че ЕС иска да увеличи дела на индустрията на 20 процента от БВП", казва той. В момента промишлеността произвежда едва 9% от БВП на страната. А това не е достатъчно за наваксване на ужасното изоставане през последните години.

Марилена Пападаки от Солун е държала заедно със съпруга си фитнес студио, но заради кризата хората просто не са имали пари, за да спортуват. И те са били принудени да затворят фирмата. Според нея по-големият проблем на повечето фирми е свързан със застраховките. "Те са много голямо перо", казва Марилена. Тя говори за несправедливост при определянето на застрахователните премии. "Вноските не зависят от приходите, а на базата на годините, през които си плащал осигуровки. Все едно дали имаш малка будка или супермаркет, плащаш наравно - дори да нямаш приходи", казва тя.

Технологиите са най-бързоразвиващият се сектор в икономиката. Но и от тях Гърция не печели. Фирмите от сектора се изнасят в чужбина. По този начин и висококвалифицираните специалисти, които по време на кризата напуснаха Гърция, не могат да се върнат обратно. А гръцките фирми, които остават в страната, страдат двойно - те са принудени

да обучават млади специалисти, които после заминават

за Великобритания или Германия, където заплатите са значително по-високи, оплакват се експерти в бранша. 

Не е само сегашният премиер Алексис Ципрас - също и неговите предшественици обещаваха да открият колелото наново. Никой от тях обаче не успя. Много гърци междувременно са силно разочаровани от Ципрас, който беше обещал една по-справедлива държава. През 2015 г. имаше големи надежди, че един социално ориентиран премиер ще се пребори с корупцията и закостенелите институции. Сега обаче за Ципрас става напечено - през октомври в страната ще има избори.

През януари консерваторите от „Нова Демокрация“ водиха пред СИРИЗА с 15%, сочиха редица проучвания. Месец по-късно управляващите успяха да стопят тази преднина до 5 на сто. Според данните от последните анкети консервативната опозиция би получила 30% срещу 24.5% за управляващата партия. Крайнодясната „Златна зора“ е на трето място със 7%, пред лявоцентристкото „Движение за промяна“ (КИНАЛ) с 6% и Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) с 5.5%. Според проучването следващият състав на гръцкия парламент може да е от пет партии. Серия от различни анкети на различни агенции в последно време дават постоянна преднина на „Нова Демокрация“, отбелязва „Катимерини“. Така че само един Господ знае дали премиерът с неговото правителство на малцинството ще успее да издържи до октомври. И ако все пак се справи, дали през есента гърците ще бъдат склонни отново да му гласуват доверие?