Толкова е нелепо Делян Пеевски да поздравява волейболните национали, колкото е абсурдно да говори за борба с корупцията. Или за медийна независимост и свобода на словото. Или за правосъдие и държавност.
Г-н Пеевски, с цялото ми неуважение, затваряйте си устата! С главно "З" и главно "У".
Същото се отнася за всички останали знайни и незнайни представители на политическата шайка, която през последните дни и часове си прави главоломен и безпардонен пиар на гърба на 14 български момчета.
Вие нямате нито право, нито морал
да се отъждествявате с таланта, чистотата и труда на тези млади хора. Вие нямате никакви заслуги за техния успех. Те успяха въпреки вас. Въпреки гнусната кочина и дълбокото блато, в което сте превърнали страната ни.
Преди седем дни малцина в България бяха наясно, че през септември някъде на планетата се провежда световно първенство по волейбол. За мъже. Локацията на Филипините върху картата на света си остава загадка за мнозина и до днес. А не при всеки върви оправданието, че поради санкционен режим географските точки на изток от Дубай и на запад от Калотина са му тера инкогнита.
През последната седмица обаче някак чудодейно върхушката установи, че волейболът ѝ е нещо като второ призвание. А Пасай сити за Манила е като Банкя за София. Че като заваляха честитки от куцо и сакато, домогнало се до някаква власт... И обгрижвано от цяла армия съветници, протоколчици и "имиджмейкъри", съзрели своя миг на слава, съчинявайки кое от кое по-патетични похвални слова.
Министри, кметове, общински съветници, политици, функционери. Пеевски. Хора, които
нямат представа как се казват поне половината от играчите
в националния отбор. Вероятно не знаят и името на техния селекционер. Може би поне са чували, че той е италианец. Но може и да не са.
Разбира се, всички вие имате право да се гордеете. Този наистина гигантски успех е за всички българи. Само че, моля ви, правете го наум! Защото нямате никакво право да се рекламирате чрез тях. Долу ръцете от българските волейболисти! Стойте далеч от тях, за да не ги покварите със своята несъстоятелност.
Трябва да сте наясно, че съществуват хора, които гледат и дори се занимават с волейбол отпреди 1/4-финалите на световното първенство. Даже отпреди самото световно първенство. Наистина е прекрасно, че открихте съществуването на такъв спорт в България. Чудесно е, че изведнъж се загрижихте за националния отбор. Фантастично е, че вече проникнахте в дълбочината на трета материя. След политиката и футбола.
Хайде сега, отивайте обратно в парламента, в общината, в партията. За да измислите как да отлепите България от дъното на всички класации за нормалност. Това ни е по-важно. Волейболистите се справиха и без вас. Впрочем, има и други спортове, които се оправят доста прилично без вас и вашите дитирамби.
Това, че никога няма да имате собствени успехи от подобен калибър, не е основание да се присламчвате и да се пришивате към подвига на волейболните ни герои. Помпозните хвалебствия и снимките ви рамо до рамо с играчите
няма как да компенсират вашата незначителност.
Ако искате да я промените, захващайте се за работа мигом!
Когато създадете нормална среда, в която спортът да се развива по естествен път и успехите да не са равносилни на чудо, ще сме ви наистина признателни. Тогава може би ще се щракнете за спомен с някой медал, за който имате някакъв принос.
Най-тъжното е, че в истеричния хор на всеобщата нездрава еуфория през изминалите дни се включиха и огромна част от медиите. Тъжно - да, изненадващо - не. Импотентността обичайно води до безсилие. Безсилието - до отчаяние.
В отчаянието си гилдията на четвъртата власт сътвори толкова на брой необясними "новини", че вече сме наясно какво мислят за играта на представителния отбор, а и за себе си, бабите, лелите, братовчедите и гаджетата на волейболните национали. Благодарение на волейболния водопад от информация вече всеки разбира някак по-детайлно и самата игра. Това пайп, това нападение от третия метър, това позициониране в защита с двойна блокада при атака от зона две и зона четири - насън да го бутнеш, направо влиза на полето и ги почва...
Неоспорим факт е, че тези 14 момчета и техният треньор постигнаха нещо наистина грандиозно. България няма по-голям успех в отборните спортове в последните три десетилетия. Дори много по-отдавна. Това второ място е далеч по-значимо от онова четвърто на футболистите през лятото на 1994-та. То е по-значимо дори от предишното второ място на волейболния ни национален отбор от 1970-а. Защото дойде напълно
неочаквано и нелогично на фона на разпадналата се държава
и в частност на разпадналата се спортна система.
Най-удивителното е, че този успех беше извоюван от най-младия отбор на цялото световно първенство. България има състав от бъдещето и най-голямата заслуга за това е на италианския треньор Джанлоренцо Бленджини. Само за две години той превърна група тийнейджъри в млади мъже със самочувствие и психика, за които им завиждат повечето от най-опитните състезатели на планетата.
А всички ние заедно трябва да им се възхищаваме за интелекта, скромността и смирението, с които възприемат огромното си постижение. За усилията, дисциплината и отдадеността, които влагат в своя труд. Все качества, които липсват сред масата външни оценители, подредили се днес за снимка. Качества, от които трябва да попиваме и да взимаме пример.
Момчета, останете себе си! Научете ни да бъдем като вас. И ако можете, не обръщайте внимание на цялата какофония, създадена от хора, които обичат да чуват единствено собствения си глас. Които няма да се посвенят да ви обърнат гръб при първия неуспех. И да насочат селфи камерите към следващия герой на деня, с когото нямат нищо общо.
