Медия без
политическа реклама

2020 година свърши чак сега

Политиката ни се оголи само до прогресивен и консервативен блок, смята политологът Първан Симеонов

Първан Симеонов е доктор по политология, специалист по политически мениджмънт. Изпълнителен директор е на "Галъп интернешънъл болкан", изследовател в Института по социология "Иван Хаджийски".
БГНЕС
Първан Симеонов е доктор по политология, специалист по политически мениджмънт. Изпълнителен директор е на "Галъп интернешънъл болкан", изследовател в Института по социология "Иван Хаджийски".

- Г-н Симеонов, какво най-важно се случи през 2022 г. във вътрешнополитически план?

- Първо, чак сега свърши 2020 г. Войната в Украйна наложи нови разделения, вече не "статукво - промяна" е водещото. Много хора искат промяна, но много хора искат и стабилизация. Това бе благоразумна реакция на кризите. Второ, трусовете бяха сито, което оголи два сектора - консервативен, по-източен, в лицето на ГЕРБ, ДПС и вече БСП; западно прогресистки, либерален, в лицето на ПП, ДБ. Това, всъщност, е естественото деление за България. Оголи се арматурата на българската политика. Тя винаги е била такава: изток срещу запад, консервативно срещу прогресивно, наречете го "напред - назад", "отворено - затворено". Дължи се на факта, че сме застаряващо догонващо общество, попиващо цивилизационни модели от запад, но с много силна емоционална връзка с изтока. На повърхността хората разсъждават през комунизъм, антикомунизъм, статукво, промяна, личностни образи... Но фундаментът е това.

- Щом чак сега приключва 2020 г., какъв е резултатът от дългия мач?

- Оформи се своеобразно равенство. Много хора приемат трагично резултата, искат купата, надяват се на нови и нови продължения. Но резултатът е хубав според мен. Оформянето на гореспоменатите блокове е възможно най-добър процес за България. Естественото му продължение е да се разберат помежду си. Пречат им личностни специфики. Затова живеем в парадокс - партийната ни система е идеално обществено представителна, но обвита в чувство за безизходица.

- А кой от двата блока има повече фенове?

- Ситуацията показва паритет. Везната може да бъде наклонена от "Възраждане", но те пък са съвсем друга реалност. И тук трябва да отбележим третия много важен момент: за първи път след балотажа Първанов - Сидеров през 2006 г. имаме "Алтернатива за България" (шеговит паралел с германския еквивалент). "Възраждане" предлага генерално нов разказ за бъдещето. И това е пряка последица от всичките кризи. Радостното е, че българите не сме крайни, при кризи търсим баланса, поради което радикализацията среща ограничена почва. Това личи и чрез друг аспект - при реалното обедняване няма протести.

- Споменахте, че би било естествено двата блока да се договорят. Но може ли да стане без своеобразно очистване от корупцията на източния блок?

- То у нас обикновено е персонифицирано. Така големият въпрос за изолацията на този блок е свързан с Бойко Борисов. За момента лидерът на ГЕРБ не просто не прави отстъпки - той е в режим на политически реванш, макар че вече го получи. Стреми се да демонстрира сила и консолидация, вероятно с оглед на местните избори. Така темата стои отворена. Другото важно е, че наслоенията към образа на ДПС са толкова големи, че участието й в някаква формула най-вероятно е възможно единствено чрез прокси вариант.

- Партиите от враждуващите блокове не се понасят, не искат да взаимодействат за нищо на света. Но това е несъразмерно с процесите отдолу, при хората - там няма чак такава непоносимост, не сме се отказали да живеем заедно...

- Точно така. Проблемите сега са отгоре, не отдолу. През 2020 - 2021 г. напрежението идваше отдолу. Тогава можеше да изберем всеки, стига да се провикне, че е срещу Борисов. Сега вече хората казват: "Направете правителство!". А онези горе не правят. И се получава двойно раздалечаване - на лагерите един спрямо друг и на всички партии спрямо народа. Това е хранителната среда за ескалиращ популизъм – криза на демокрацията, търсене на еднолични или радикални играчи. Не изключвам напълно да се състави правителство, но като че ли в момента партиите по-скоро се правят, че го съставят. Реално се надпреварват кой ще излезе най-малко виновен, след като не се състави. Така частите от елита се раздалечават още повече, а народът скърца със зъби. Именно това осигурява хранителна среда за популизма, който казва: "Едните и другите са маскари", "Народът е хубав, елитът - лош, дайте да махнем елита". Но трябва да се знае наистина, че не народът причинява политическата криза, правят го горе партиите.

- Споменахте имитация на правене на правителство. Така ли е наистина?

- Според мен да, но има и друго. Дори да успеят някак, заради разминаването между народ и елит правителството няма да е легитимно, ако не спои двата фундамента, за които говоря. Може например да се формира атлантически кабинет - но българите съвсем не са най-големите атлантици. Може да го съставят и партиите от „хартиената коалиция“ - но няма ли още на следващия ден да избухнат протести? Все пак, говорейки за партиите от тоя блок, нека отчетем, че по предложение на БСП за председател на парламента бе избран човек от ГЕРБ с турско име - във всяка друга ситуация щеше да настане взрив, а сега настъпи облекчение на принципа "по-добре от нищо". Въпреки това мисля, че формула извън двата автентични фундамента няма да е легитимна. И ще трябва да се мине през още едни избори.

- Но какво ще е различното след тях?

- Ще са минали още едни избори от нов тип. През 2021 г. изборите бяха просто за промяна. През 2022 г. - в търсене на решение. Мартенските биха били отново заради решението. Тогава окончателно ще стане ясно, че няма други пътища, освен обединение. А и политиците ще имат нов повод за крачка назад.

- Кой печели, или поне най-малко губи от настоящата ситуация на ступор?

- Споменатото от мен благоразумие на българина при криза го кара да се хване за сигурното. Това "сигурното", въпреки загубата на рейтинг и предизвикателствата пред него, е президентът. Авторитетът му стои. За партиите ще се разбере в момента, в който се отправим към избори. Предварителни данни показват, че разликата между ГЕРБ и ПП може би се скъсява - случилото се около хартиената бюлетина разширява подкрепата за ПП и ДБ, а консервативният сектор единствено втърдява своите хора. Вероятно и при "Възраждане" ще има ръст. Но това са само податки, картината ще е ясна нататък.

- А има ли идеи, собствени действия, чрез които двата блока да черпят енергия, или могат единствено да разчитат на грешката на другия?

- Противопоставянето е толкова голямо, че и да ги има, няма да се забележат. Но пък враждата помпа взаимно блоковете, мобилизира ги. Например, ако ГЕРБ не бяха свалили ПП, ПП щеше да акумулира нормалната ерозия от управлението си. Но пък свалянето им и последвалата битка на черно и бяло направи така, че ПП без структури и кой знае колко изявени лица, не се разпадна. Държи ниво с ДБ. 

- Виждате ли през 2023 г. кризи, които могат да преобърнат политиката ни?

- Като че ли се имунизирахме. Например въпреки говоренето за апокалипсис, се оказа, че по енергийните въпроси нещата не са чак толкова зле. Някои икономически сектори растат бързо. Притеснява ме по-скоро друго. Има няколко милиарда дупка в осигуряването, което показва, че солидарната ни система не е ефективна. А малцина говорят за това. Също така е интересно, че през 2022 г. за пръв път от много време, благодарение на политическа философия - тази на Петков и Василев - имахме повече харчене, не затягахме коланите. Предстои да видим може ли да си позволим цената.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?