След свалянето на президента на Венецуела Николас Мадуро световното внимание се фокусира върху огромното петролно богатство на южноамериканската страна. Венецуела обаче притежава и значителни златни запаси включително кюлчета на стойност най-малко 1, 95 милиарда долара, замразени в Банката на Англия.
В продължение на години златните кюлчета са обект на спорове в лондонските съдилища, въвличайки Банката на Англия и правителството на Обединеното кралство във венецуелската политика и геополитическа битка, пише "Гардиън".
Венецуела държи около 31 тона злато в трезорите на Банката на Англия, което се равнява на около 15% от общите валутни резерви на страната. През 2020 г. британският съд обяви, че златото се равнява на около 1,95 милиарда долара. Оттогава обаче цената му се е увеличила повече от два пъти, което означава, че към днешна дата кюлчетата струват значително повече.
Съхранявани в Лондон от 80-те години на миналия век, практиката правителствата да съхраняват кюлчета във Великобритания не е необичайна. Банката на Англия съхранява в трезорите си около 400 000 кюлчета от името на правителства и институции по целия свят, като се явява вторият по големина световен център за съхранение след Федералния резерв на Ню Йорк.
От 2018 г. обаче Каракас не може да си върне златото поради натиска върху Мадуро заради спорния резултат от президентските избори във Венецуела през същата година, както и налагането на санкции от страна на Доналд Тръмп по време на първия му мандат в Белия дом. Великобритания, както и десетки други държави, не признават Мадуро за легитимен лидер на страната. Противниците на Мадуро настояваха Банката да не предава парите, тъй като подозираха, че администрацията му или ще открадне златото, или ще го използва за финансиране на диктатурата във Венецуела. Бившият съветник по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън разкри в мемоарите си, че британското външно министерство се е съгласило да блокира прехвърлянето на злато по искане на САЩ.
През 2020 г. Венецуела заведе дело в лондонските съдилища, за да си върне златото, като тогава правителството на Мадуро твърдеше, че се нуждае от пари заради ковид пандемията. Тогавашният лидер на опозицията Хуан Гуайдо обаче също претендира за контрол, а последвалата съдебна битка се усложни, след като правителството на Обединеното кралство официално призна Гуайдо за временен държавен глава. Въпреки многобройните обрати към днешна дата съдебният случай остава нерешен. Временният лидер на Венецуела Делси Родригес пък нарече отказа на банката да освободи златните кюлчета "пиратство". През 2020 г. Делси беше замесена в скандала "Делсигейт" с Испания, свързан с предполагаемата продажба на златни кюлчета на стойност 68 милиона долара. Смята се, че Делси тайно е стигнала до Мадрид, за да се срещне с министъра на транспорта на Испания въпреки забраната за пътуване в ЕС.
Желанието за връщане на държавните резерви не е изолиран случай само във Венецуела на фона на нестабилните геополитически условия в света. Все повече страни се стремят да репатрират своите задгранични активи. След нахлуването на Владимир Путин в Украйна през 2022 г. западните правителства замразиха около 300 милиарда долара активи на руски централни банки. Повечето от тях са съхранявани в Euroclear в Брюксел, което доведе до натиск върху белгийското правителство от страна на Москва.
