Медия без
политическа реклама

Шест истории на създателя на шампиони Георги Помашки

Бившият ни състезател по троен скок е най-успешният треньор по лека атлетика в Гърция, където го наричат дори Краля

15 Яну. 2024
Георги Помашки дава инструкции по време на състезание.

Георги Помашки е роден на 10 януари 1960 г. в Садовец, Плевенско. Преди дни той навърши 64 години. Той е бивш рекордьор на България в тройния скок. Като състезател става шампион на страната на открито през 1983 г., преди да започне ерата на неговия добър приятел Христо Марков. В зала става първи на републиканско първенство през 1985 и 1988 г. Стига до четвърто място на европейското първенство на открито през 1986 г. в Щутгарт и шесто място в зала същата година в Мадрид.

След като прекратява кариерата си, се мести да живее в Гърция, където се жени и става треньор по лека атлетика, включително и на националния отбор на южната ни съседка. Негови възпитаници са европейската шампионка на троен скок Параскеви Папахристу и континенталният шампион в зала и на открито в скока на дължина Милтиадис Тентоглу. Сочен е като най-успешния треньор в историята на гръцката лека атлетика. Част от историите са разказани от Помашки пред bTV.

 

1. Как се преместих да живея в Гърция

През 1988 г. не бях включен в отбора за олимпийските игри в Сеул. Това ме обиди и аз реших, че трябва да спра със спорта. Не можех да продължа още една олимпиада. Беше късмет - 1980-а в Москва бях малък, 1984-та в Лос Анджелис - бойкот, и 1988-а беше моето време да бъда там. Събрах си багажа и отидох в Гърция. Имах вече семейство (б.ред. - жена му е гъркиня). Имах дъщеря. Реших, че трябва да продължа с треньорска дейност. В тоя етап на живота ми имах голям късмет, защото ние тогава (б.ред. - в края на 80-те) бяхме много по-напред в спорта. И на нас гледаха като на хора, които имат по-големи знания, по-големи възможности, по-голям опит. При първото ми търсене на работа веднага ми казаха, че на първо число следващия месец започвам... Не съм прекарал период на трудности, в който да се чудя дали да се връщам. Много лесно ми беше, много добре ме приеха, много добър пост съм имал винаги във федерацията им.

 

2. Наричат го Краля

Гръцки журналисти, впечатлени от работата на Помашки, го наричат Краля. "Е, това е малко пресилено, но ми се чува думата. Натрупаха се много медали, не мога да се оплача. Чувствам се силен на тази позиция и това ми дава възможност да правя някои експерименти. Добрите деца идват при мен - това е късмет. Но те виждат къде са добрите резултати. Има добри условия, въпреки че в последните години кризата много мачкаше Гърция. Но федерацията намира начини да поддържа добрите състезатели. Максималист съм в работата - много обичам да давам всичко, но искам и да взема всичко. Това е едно качество, което в годините много съм го мислил. Стигнах до убеждението, че на много хора трябва да даваш това, което могат да носят и поемат. Ако им дадеш повече, ги натоварваш и те не могат да ходят. Трябва да дадеш точната дозировка и тогава можеш да вземеш максимума. Много често след тренировка сядаме на едно кафе. Обсъждаме. Вкарваме ги да участват в избора на лагер, за да имаме контакт, да сме съучастници. Не само да давам указания и да изисквам. Друго е в тренировката и в спортните упражнения. Там не приемам мнения и извинения", разказва той пред bTV.

 

3. Работата с Параскеви Папахристу

Eвропейската шампионка на троен скок е една от звездите на гръцката атлетика. И голямата гордост на Помашки. Двамата работят заедно над 15 години, като българският специалист успява да се справи с трудния ѝ характер и да я превърне в успешна медалистка. "Тя е много импулсивна. Има един характер - много нападателен, активен, агресивен. И това е много добре за спорта, но просто трябва да се канализира в добрата страна и това ми отне повече време. Тя се състезава прекрасно. От първия опит ѝ свършва състезанието. Тя ме облекчава в моята работа. Но имаше моменти, които бяха трудни. Не е лесно да накараш едно дете да харесва това, което ти му казваш. На нея ѝ харесваха други неща...", казва Помашки.

 

4. Пропуснатата олимпиада в Лондон

През юли 2012 г. Папахристу прави необмислен коментар в интернет. "С толкова много африканци в Гърция... поне западнонилските комари ще могат да ядат домашна храна", пише тя. Заради това е изключена от олимпийския отбор за игрите в Лондон, макар да е сочена за един от претендентите за спечелване на медал. Двамата с Помашки преживяват тежко случилото се. "Тя каквото видя, това написа. Тя го преписа. Тя просто натисна копчето и излезе при нея. Това беше едно бързо решение на едно дете. Нейното изказване няма нищо общо с расизма. Много време си помислих какво да правим - да убием ли детето, да го спасим ли. И с търпение, с обучение тя се промени. Вече има 8 медала. Има една блестяща кариера. Просто тогава едно дете направи грешка. Всички правят грешки", спомня си треньорът ѝ.

 

5. Носталгия по България

"Не съм се променил, аз оставам българин. Просто работя там. Не пропускам Нова година да съм вкъщи. Вкъщи ми е там, в Садовец. Септември, когато почиваме, аз съм там. Взел съм си силата от корена и съм готов до септември... Всичко не е нито пари, нито възможности. Това е сила, която трябва да я имаш вътре в себе си. Трябва да има една вътрешна сила, която да иска да го направиш... Иначе в цял свят имам приятели. Много богат се чувствам, много силен. Пари нямам, но много богат се чувствам."

 

6. Болката на Помашки

Въпреки големите си успехи Георги Помашки не е търсен до момента от българската федерация по лека атлетика. "При нас има някои неуредици, които се случиха във времето. Треньорите тръгнаха по държавите, а имахме силни специалисти във всички дисциплини. Вместо да продължи традицията и да се предаде опитът на младите, тази връзка се скъса и ще трябва да мине много време... Има много бази, които се подобриха - Сливен, Стара Загора, София... Но не съм съгласен с много неща. Първо ще кажа, че треньорът в България няма заплата. Какъв резултат може да искаме от човек, когато не го поддържаме материално и морално?! Трябва да им дадем право да се изкажат, трябва да им дадем право да ръководят, защото се губи връзката. От това съм се страхувал най-много и то се случи в България. Имахме много добри силни треньори - със знания и практика. Пълен пакет! Но заради бързите промени не успя да се предаде този богат и много, много силен опит. Кошарата се прави от добър овчар. Стадото се събира от добър овчар. Ние сме хората, които трябва да го организираме това нещо. И се изгуби тази практика, тази връзка, този синджир, който трябва да се ниже. Ние го прекъснахме. От това ме боли много. Ние сме имали всичко на много високо ниво. Можем да го възродим - в нашите ръце е и в ръцете на всеки шеф от спортната йерархия".

Все пак Помашки реши да помага на българи и от 2021 г. под негово ръководство тренира състезателят ни в скока на височина Тихомир Иванов.

 

Още по темата