Медия без
политическа реклама

Образец на паразит, открит от български лекар, се пази в Британския музей

Д-р Христо Стамболски е пратен на заточение в Йемен след доноси от сънародници

Д-р Христо Стамболски
архив
Д-р Христо Стамболски

Животът и обществено-политическата дейност на по-голяма част от родните възрожденски дейци и градители на новата българска държава след Освобождението преминава през стандартни перипетии и класически тип изяви. Но има и такива, които ни впечатляват с нетрадиционни и малко познати превъплъщения. Един от тях е Христо Танев Стамболски (1843-1932).

Той е роден в Казанлък в семейството на търговец и учител. Получава първоначално образование в родния си град, изучава турски и гръцки език. През 1858 г. полага успешни изпити и със застъпничеството на влиятелни българи се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия Имперско медицинско училище "Галата сарай" в Цариград. Още първата година става член на кръжока "Верните приятели", създаден от млади българи, които пребивават в столицата на Османската империя. Пише статии в "Цариградски вестник", но под натиска на католическата пропаганда директорът на училището му забранява подобни изяви. Христо е въвлечен във водовъртежа на църковно-националното движение. Застава на позициите на консервативното крило. Той е

 

един от организаторите на знаменитата "Великденска литургия"

 

(на 3 април 1860 г.), на която Иларион Макариополски отхвърля зависимостта на българската църква от Цариградската патриаршия. Като ученик през 1865 г. Стамболски дава своя принос в борбата с избухналата холерна епидемия, а две години по-късно участва и в лекуването на заболели от петнист тиф. За тези свои благородни прояви той е награден с орден "Меджидие". Завършва висшето си образование през 1868 г. с чин майор. На следващата година е назначен за преподавател по анатомия в гражданското Медицинско училище и за професор във Военномедицинското учебно заведение.

Д-р Христо Стамболски се включва активно във възрожденски организации в Цариград. Той е член на Временния съвет на Българската екзархия, сред основателите и председател на Българското читалище. То играе важна роля за събуждане на българското самосъзнание. Използва контактите си сред турската администрация, за да подпомага църковната борба. Среща се с Васил Левски и му

 

оказва помощ при набирането на средства за националноосвободителното движение.


Ала в един момент настъпва коренна промяна в битието на д-р Стамболски. В разгара на Руско-турската освободителна война на 7 септември 1877 г. в специалните служби на Цариград срещу него постъпват негативни донесения от българската общност. На това основание започва разследване и той е обвинен в предателство. Като наказание е изпратен на заточение в град Сана, столица на арабската държава Йемен, която по това време е провинция в рамките на Османската империя. Тук престоява няколко месеца и е добре приет от местния валия Мустафа Асам паша. С негово съдействие е назначен за лекар в Централната военна болница. Там се разразява паразитна епидемия сред войниците и това насочва Стамболски към изучаване на драконолозата. Той се запознава с медицинския червей и писмено излага за първи път неговата история. Ръкописът е издаден на френски език. С това д-р Стамболски получава световна известност и признание. Неговите стъкленици с "Йеменския червей" и днес се пазят в Британския музей в Лондон.
След подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) д-р Стамболски с нетърпение очаква амнистията си, но тя не се получава. Ето защо

 

предприема непредвидени авантюристични ходове.

 

Решава да избяга от Сана. В това отношение получава разрешението и подкрепата на валията. Той го снабдява с достатъчно финансови средства и му осигурява една двугърба камила. Докторът тръгва незабелязано и в продължение на няколко дни се движи по дивите арабски планини. След преодоляване на поредица трудности на 24 декември 1878 г. достига до пристанището Аден. Оттам с английския кораб "Колумбия" заминава за Суец. Продължава с влак до Кайро и Александрия. Накрая пристига тайно в Цариград. Стамболски се надява, че ще продължи своята кариера. Във Военномедицинското училище обаче отказват да подновят договора му. Това го принуждава да напусне окончателно столицата на Османската империя. Сдобива се с паспорт от руското посолство и сетне с австрийски параход заминава за Княжество България. Слиза на пристанището във Варна и веднага потегля за Търново. В дома на екзарх Йосиф І, председател на Учредителното събрание, Стамболски взема отношение към разработването и приемането на Търновската конституция. След това се настанява в Габрово.

В следващите няколко години изоставя любимата си медицинска професия и се отдава на административни функции. През октомври 1879 г. е избран за народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Въпреки неговото нежелание е назначен за префект на Сливен. В това си качество предприема мерки, с които успява да усмири етническите страсти и полага грижи за населението. От 1881 до 1883 г. заема поста директор на Обществените сгради, земеделието и търговията в Източна Румелия. По негова инициатива се построява първото селскостопанско училище в Садово до Пловдив. Но възникват недоразумения между Стамболски и генерал-губернатора Алеко Богориди. Ето защо

 

докторът се оттегля от общественото поприще.


Завръща се в родния Казанлък и става градски лекар. Организира общинска болница и аптека. По време на Сръбско-българската война 1885 г. с чин майор  е сред медицинския кадър, който изгражда Централната военна болница в Казанлък. През 1903 г. той е поканен да дойде в София и да устрои Кожно-венерическо отделение в Александровската болница с ранг старши лекар. По-късно се издига до управител на здравното заведение. Д-р Стамболски е сред създателите на здравната система в България. Заема висши длъжности в държавните медицински структури. Директор е на Санитарната инспекция. Член и председател на Върховния медицински съвет. След Балканската война напуска обществената арена и спира да се занимава със служебни задължения. Отдава се на писането по медицински въпроси. Публикува на различни езици трудове по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология. Автор е и на лични спомени и бележки за исторически събития. Сред тях се откроява ценното творение "Автобиографи, дневници и спомени",  издадено в три тома през 1927-1931 г. В него е включена много интересна информация за неговата съвременност и бележити личности. Дава подробни сведения за ученическите си години в Цариград. Съживява образите на десетки дейци на църковното движение и на водачите на цариградската българска община. Сред тях изпъкват Иларион Макариополски, П. Р. Славейков, братя Тъпчилещови, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, д-р Георги Вълкович, Драган Цанков и др.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

история, стара слава

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?