Медия без
политическа реклама

Грузинската президентка наложи вето на т.нар. руски закон

Словакия и Унгария настояват всички страни в ЕС да въведат подобни закони

18 Май 2024Обновена
Саломе Зарубишвили наложи вето, което лесно ще бъде преодоляно от управляващите в Грузия
EPA/BGNES
Саломе Зарубишвили наложи вето, което лесно ще бъде преодоляно от управляващите в Грузия

Президентката на Грузия Саломе Зурабишвили съобщи, че е наложила вето на спорния закон за "чуждестранното влияние", предизвикал масови протести в страната, предадоха Франс прес и БТА.

"Днес налагам вето (...) на закон, който е руски по своята същност и противоречи на нашата конституция", заяви Зурабишвили, след като приетият тази седмица от парламента текст беше осъден от противниците му като целящ да отклони Грузия от пътя й към Европа и да я насочи към Русия.

Така наречения "руски закон", чиито противници протестират срещу приемането му от седмици, изисква медиите и неправителствените организации, които получават над 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като "прокарващи интересите на чуждестранна сила". Критиците на законопроекта твърдят, че той е много сходен със законодателството, използвано от Кремъл за заглушаване на опоненти, и че ще попречи на стремежа на Грузия да се присъедини към ЕС, посочва Асошиейтед прес.

Президентката Саломе Зурабишвили, която влиза във все по-остра конфронтация с управляващата партия в Грузия, изтъкна днес, че законът противоречи на конституцията на Грузия и на "всички европейски стандарти", и добави, че той "трябва да бъде отменен".

Управляващата партия "Грузинска мечта" разполага с достатъчно мнозинство, за да отхвърли ветото на Зурабишвили, и се очаква през следващите дни да го направи. Грузинското правителство твърди, че законът има за цел да насърчи прозрачността и да ограничи вредното, според него, чуждестранно влияние в страната с население от 3,7 милиона души.

На фона на случващото се в Грузия ЕК не успя да прокара декларация, която да осъди т.нар. руски закон. Словакия  и Унгария блокираха решението, които също призовават да се ограничи чуждото влияние в НПО-сектора. Управляващата коалиция в Словакия предлага организациите, които получават над 5000 евро годишно задгранично финансиране, да бъдат отбелязвани като чуждестранни агенти, както и да се въведат по-детайлни отчети за тези организации. 

Политическият съветник на унгарския премиер Балаж Орбан заяви, че всички европейски държави трябва да въведат такива закони, за да "стане дейността на НПО по-прозрачна". През декември 2023 г. в Унгария бе приет закон, който забранява чуждестранно финансиране на политическите партии.  

 

 

 

 

Още по темата