Въпреки мултимилионния бюджет, заделен за организацията и провеждането на европейските избори, българската държава се провали за пореден път в една от основните си задачи - да проведе ефективна информационна кампания, която да привлече вниманието на българските избиратели, пребиваващи в други страни членки на ЕС.

Това стана ясно, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви окончателните данни за подадените заявления за гласуване в чужбина. Срокът за пускане на заявки - писмено или чрез интернет страницата на комисията, изтече на 30 април. Постъпили са общо 8671 заявления. Очаквано най-много са дошли от Великобритания (1778), Германия (1303), Испания (955) и Гърция (809).

На последните евроизбори, проведени през 2014 г., постъпиха малко по-малко заявления - 7998. Това означава, че положението на практика почти не се е променило през последните 5 години, стане ли въпрос за информационната кампания, която държавата трябва да проведе.

Отговорът до голяма степен трябва да се търси в недостатъчната активност на институциите. Трудно може да се каже, че не са заделени достатъчно средства. План-сметката за разходите по подготовката и организацията на изборите, която правителството одобри в края на март, предвижда разходи в размер на 32.4 млн. лв. За ЦИК бяха заделени 7 036 000 лв., от които 500 000 лв. за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване. Външното министерство получи 1.7 млн. лв., от които 880 000 лв. допълнително по бюджетна програма "Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина".

Как са изразходват бюджетните средства, за да бъдат информирани българите зад граница, предприемат ли се въобще конкретни мерки в тази посока и ако да - доколко са ефективни, това никой не може да каже. Институциите досега не са се отчитали и едва ли ще го направят и сега.

Сред българите в чужбина разочарованието от безразличието на институциите е пълно, свидетелства Антоанета Тончева, живееща в немския град Регенсбург, пред БНР. „Няма никаква информационна кампания по отношение на това да бъдат информирани българските граждани, да им се разясни на какво имат право, къде могат да гласуват, къде потенциално биха могли да гласуват - нищо. Кампанията тече през социалните мрежи“, разказва огорчено Тончева.

Самата тя направила фейсбук страница „Български избори и референдуми в Германия“, в която информира сънародниците ни къде могат да гласуват в съседни държави, ако няма допълнителни секции в Германия. „Например вместо да пътуват 500 километра до Берлин, ако живеят на холандската граница, могат да гласуват в Холандия. Защото и това не се прави от Министерство на външните работи! Няма абсолютно никаква грижа за българската диаспора в чужбина, а българската диаспора в Германия на практика е и най-голямата в Европа“, споделя българката.

СЕКЦИИ

За първи път българските граждани в Германия ще могат да гласуват в 13 допълнителни секции по време на изборите за членове на Европейски парламент (ЕП) на 26 май, след като федералните власти уважиха желанието на страната ни за разкриване на още секции. Това съобщиха от пресцентъра на външно министерство (МВнР). Те ще допълнят секциите към трите ни дипломатически и консулски представителства в Германия и петте офиса на почетните ни консули. Така на изборите за ЕП сънародниците ни, които упражнят в Германия правото си на глас за членове на ЕП от България, ще могат да го направят в общо 21 града. Общо 191 секции ще бъдат открити в 64 държави. 24 са във Великобритания. 13 секции ще има в Гърция, сред тях две на Халкидики - в Никити и Неа Мудания.