Има статистика, според която за една жена над 35 съществува много по-голям процент вероятност да стане жертва на терористичен акт, отколкото да намери сигурен партньор, с когото да създаде трайна връзка и дете. Това обаче не означава, че тя няма да продължи да се хвърля като камикадзе върху всяка мярнала ѝ се възможност или като опитен сапьор да се опита да изключи защитите на поредния страхуващ се от обвързване мъжки екземпляр, за да го отвоюва за каузата си. Анна, героинята в спектакъла „Истории“ по пиесата на британската авторка Нина Рейн, която за пръв път у нас постави в театър „Възраждане“ режисьорът Крис Шарков, избира различен подход: абсолютната откровеност, подплатена със забележителния вътрешен финес на актрисата в ролята – Виттория Николова.
Анна наближава 40 и усеща, че отдавнашният ѝ приятел (Калоян Карагинев) не е наясно със себе си, не е готов за тази стъпка и започва да ѝ се изплъзва. Тогава решава, че може да пробва да стане майка и извън традиционната конфигурация на двойката от мъж и жена. Тя е кастинг-режисьор, което в случая ѝ носи и негативи, и позитиви: прекалено е заета, за да инвестира време в задължителните ритуали на една нова любовна история, но пък има достатъчно много контакти, за да организира прослушване за най-важната поддържаща роля в своя живот – за баща на бъдещото ѝ дете.
Така Анна/Виттория слага началото на поредица от кратки срещи с различни мъже – комични, трагикомични, абсурдни, трогателни, конфузни или просто делови: с актьор и модел, когото трябва да снима за негов бъдещ ангажимент; със стар познат, който работи като диджей; с художник на комикси; с анонимни донори от банката за сперма… Епизодите се редят един след друг темпераментно, на кинематографичен принцип, а в образите на всички тези тествани мъже е един-единствен шеметен актьор, Йордан Ръсин. От екипа и от зрителската зала са изборили пет негови клонинга за кандидат-осеменители. Във всеки следващ „кадър“ той се променя до неузнаваемост – поласкан от предложението младок, склонен да „поизлиза“ с бъдещата майка; чешит веселяк, който уж издълбоко и с интерес проучва перспективите в ситуацията, за да се отметне накрая; плюс още цял куп възможни превъплъщения на силния пол, когато най-вече трябва да запази мнимата си свобода и да избегне отговорност… Ще издържи ли някой кастинга?! В своята устременост към целта Анна стига и до търсенето на съдействие от известна дама от шоубизнеса, за да използва съпруга ѝ за услугата – парадокс, в който тя едва успява да запази достойнството си, поставяйки го на карта… А тази строга домина е от образите в спектакъла на още една отлична актриса, Жана Рашева – тук отново тотално различна от онова, което вече знаем за нея. Всички в каста на „Истории“, с изключение на протагонистката, влизат в обувките и в душите на няколко персонажи.
Актрисата Виттория Николова-Василева, наскоро станала майка и както сама е признавала в интервю – благодарение на поредица от инвитро процедури, деликатно подсказва колко е в свои води в темата. Спектакълът на Крис Шарков дискутира по изключитено забавен начин сериозни неща, които обаче далеч надхвърлят репродуктивните страсти и неволи. Те са отчуждението в съвременния свръхдинамичен и технологизиран свят, когато нормалното човешко общуване се превръща в архивна рядкост, страховете на модерния човек да не изглежда уязвим в отношенията си, ако се поддаде на чувства, трансформациите на най-малката клетка в обществото и променящата се роля на жената в него, разминаването между придобитата самодостатъчност и обществените очаквания към нея. Изчезва ли наистина човекът? И защо голямата история на живота му се разпада на множество малки?... Заглавието на пиесата съвсем не е случайно. Защото историите (в оригинал – Stories) в актуалния дигитален жаргон са сторитата във Фейсбук и Инстаграм, които остават там само за 24 часа. Кога лутащият се между многото възможности за избор човек ще реши, че някоя от въпросните истории е достойна да го осмисли и трайно ще я увековечи и на стената в личния си профил?...
Режисьорът Крис Шарков, пословичен с интереса си към тежките, пропити с фатализъм екзистенциални проблеми в драматургията, сякаш никога не е бил толкова лекокрил в посланията и емпатичен към странностите на героите. А особеният му пиетет към изразните средства на седмото изкуство личи и тук: някои важни за историята неща се появяват върху плазмен екран над сцената. Хвърляйте поглед и към него, защото ако пропуснете една ключова подробност, може за вас представлението да остане с отворен финал…
Сценографията в спектакъла, наподобяваща рампа за скейтборд, изпъстрена с детски рисунки, върху която героинята символично би могла да „балансира“, е на Ванина Цандева, музиката – на Емилиян Гацов-Елби, видеото – на Ралица Георгиева. Останалите актьори – Никола Мутафов, Костадинка Аратлъкова, Никол Оташлийска, също са с не едно превъплъщение в историите. Преводът на пиесата на Нина Рейн е на Матей Тодоров. Следващите представления на „Истории/Stories“ са на 17 и 26 ноември, 4, 15 и 29 декември.
