Изложба "Съзерцания", посветена на 80 години от рождението на художника Янаки Кавръков (1945-2002), се открива днес, 29 май, от 18.00 часа в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 (зала 1С). В експозицията ще бъдат представени маслени творби, акварели и рисунки на големия живописец, оставил своя отпечатък в съвременното българско изобразително изкуство от втората половина на XX век.
Работите на Кавръков въздействат и завладяват със своята приказност и поетичност. Предпочитаният жанр, в който художникът работи, е фигуралната композиция, а през 90-те години на XX век той създава и немалко пейзажи, както и натюрморти, някои от които ще могат да се видят в настоящата експозиция.
Творчеството на Янаки Кавръков оказва силно влияние върху развитието на съвременното българско изобразително изкуство. И до днес той е разпознаваем със своя индивидуален художествен почерк и въздействащата си живописна изразност, в които можем да открием както символика и мистичност, така и особена топлота и интимност в разкриването на човешката природа и душевност.
Творбите, представени в изложбата, са от фонда на Художествена галерия – Стара Загора, и семейството на художника. Те ще могат да бъдат разгледани в галерията на „Шипка“ 6 до 13 юни.
Янаки Кавръков е роден през 1945 г. в Айтос. Учи в родния си град до VIII клас и още от ранна възраст проявява наклонности към рисуването и пластиката. През 1965 г. завършва Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино. Продължава своето обучение във Висшия институт по изобразителни изкуства "Николай Павлович"“, София (днес Национална художествена академия) и през 1974-та се дипломира в специалност "Живопис" при проф. Петър Михайлов. Същата година започва работа като учител в Художествената гимназия в град Казанлък.
Между 1980 и 1986 г. Кавръков се установява в Хасково като творчески секретар на хасковската група на художниците. През годините взема участия в десетки колективни и национални изложби и пленери у нас и в чужбина. Организира редица свои самостоятелни представяния както в страната, така и извън нея: в Сирия, Ангола, Индия, Австрия, Полша, Чехия. След 1986 г. се завръща в Стара Загора и постъпва на работа като преподавател в Школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина”, където остава до края на своя рано прекъснал житейски път. Синът на живописеца – Росен Кавръков, също е художник.
"Янаки Кавръков можеше да се радва на всичко, което носи вътрешна красота – от лъча на слънцето, минаващ през листото, до топлината на човешката обич. Вълнуваше го всичко истинско, което талантът може да извая – от овчарска гега през фаюмския портрет и иконата до картините на своите съвременници и детската рисунка. Винаги имаше по някоя картина, която не искаше да завършва с години. През нея минаваха и изчезваха десетки идеи и като чрез своеобразна разпределителница даваха живот на нови творби, всички отнасяйки по нещо от него самия", бе писал изкуствоведът Марин Добрев наскоро след кончината на Кавръков, поставяйки го сред най-обаятелните български художници на нашето време.
