Ретроспективна изложба „Духът на знаците“ на художничката Рада Цанкова ще бъде представена в София от утре, 17 февруари, в новото арт пространство „Монумент“ на ул. „Съборна“ 3 и във Варна от 23 февруари в галерия „Папийон“ на ул. „Драгоман“ 12. Началният час и на двете откривания е 18.00. Изкуството на Рада Цанкова създава мостове между Изтока и Запада, между видимата природа и невидимата памет. Експозицията й „Духът на знаците“ е разказ за живописта като физическо пътешествие и духовна картография, изтъкват организаторите.
„Избрах „Духът на знаците“ да бъде името на ретроспективната ми изложба в България, защото тези две думи изразяват съществена част от мен – като човек и като артист по пътя ми от България към Франция. Нося в себе си духа на детството си в България, духа на времето, в което съм изградила погледа си към света и към неговата красота. Това е моят вътрешен заряд, онзи вътрешен огън, който гори, дори когато ми е студено в ателието. Това е и времето, когато мечтата ми се превърна в решение да поема по дългия и изпълнен с несигурност път на артиста“, споделя художничката. А знаците? „Това са образите, местата и хората, които Франция ми разкри като възможност да срещна. Едно дотогава непознато, ново светоусещане и нова връзка със света. Това е и важният за мен знак, който Франция ми даде – тя ме призна като артист на френската съвременна арт сцена“, казва още Рада Цанкова, която е дъщеря на един от създателите на група „Щурците“ – композитора Петър Цанков.
Формирана в елитното École des Beaux-Arts в Париж в ателието на Жан-Мишел Алберола, Цанкова не просто рисува пейзажи, а ги преживява, пътувайки по целия свят. Нейната техника, съчетаваща финия щрих на гравьора с ефирността на китайската класическа живопис, превръща бялото платно в енергийно поле. Всеки неин жест е „вървене през мъглата“ – ритмично, пулсиращо и пределно искрено.
От какво зависи едно произведение? „Да прокарваш силни линии означава винаги да опъваш мост над празнотата, породена от едно отсъствие – фундаментално и основополагащо. Да полагаш точните цветове неизбежно означава да пораждаш явления – успокояващи и стимулиращи. В тези сериозни и поетични игри Рада Цанкова е истински майстор, посочва Франсоаз Монен – главен редактор на Artension.
Лишена от майка и от родина, далеч от семейството си и от България, именно във Френската академия за изящни изкуства тази млада жена успява да разплете, а след това и да подреди сноповете от знаци, чиито форми е започнала да изгражда още в детството. По-късно ги обсипва с омагьосващи тонове.
„Така, от края на ХХ век насам, тя изрича света по свой собствен начин, преобразявайки го в ажурни пространства, които кара да проблясват. Освободена от обичайната си тежест, Вселената придобива приказен облик. Дори най-драматичните ѝ аспекти са приглушени, без да губят своята интензивност“, коментира Франсоаз Монен. В творбите на Рада Цанкова планините не са само релеф. Ако се вгледаме внимателно, ще открием „висящи души“ – фигури на дервиши, търговци, деца и въжеходци, които обитават нейните „миражи“. Това е свят на метаморфози: планинският склон внезапно се превръща в човешко лице, а синята боя прониква в хартията като метеорологичен феномен. „Далеч, много далеч от грохота на модерното съвременно изкуство – добре дошли в щедрия, извънвремеви и фин свят на Рада Цанкова“, призовава Монен и припомня фразата на Лесинг, че живописта е говореща поезия.
Носител на престижни отличия, сред които наградата за живопис на Института на Франция (2024), Цанкова се завръща у дома, за да сподели своя „вътрешен огън“. Проектът, подкрепен от Европейския съюз, представя артист с автентичен принос към съвременната европейска култура.
