facebook
twitter

Култура

Ретроспективна изложба припомня "щуреца" Райко Алексиев

26 години от последната експозиция на брутално измъчвания и убит карикатурист
1354
Смята се, че осмиването на Сталин е изяло главата на именития карикатурист.

18 юни - 14 юли
Софийска градска художествена галерия 

 

Изминаха 26 години от последната изложба на Райко Алексиев. Време е да си припомним кой е той - дали само име на галерия и улица в София, или знаков персонаж от трагичните събития през 1944 г.? 

Роден е през 1893 г. в Солун, в семейство на учители от Панагюрище. Семейството се мести от град на град до установяването им във Враца, където Райко рисува първите си карикатури и получава гимназиално образование. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. 18-годишен става сътрудник на хумористичното списание "Барабан", сетне редактор и основен карикатурист в хумористичното списание "Людокос". 

През 1914 г. мери сили с бащата на българската карикатура Александър Божинов в сп. "Смях", изготвя Карикатурната седмица в популярното илюстровано списание "Аз знам всичко", прави първата си самостоятелна изложба във Враца. Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното организира изложба в Постоянната художествена галерия - София. Въпреки отрицателните отзиви на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник "Мир" продава почти всички картини и скици. Сред закупилите негови творби са царица Евдокия, известни български индустриалци, както и Народният музей. 

В годините на Първата световна война с крайно острите си карикатури в "Българан" и "Барабан" Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците "Душеспасителна книжица" и "Щурец". След края на войната прави третата си самостоятелна изложба, участва в организирането на Дом на изкуствата.

В началото на 20-те пребивава в Германия, пътува в Италия - период, за който почти нищо не знаем. През 1925 г. режисира и играе главната роля в комедийния филм "Коварната принцеса Турандот", инициира документалната лента "България в картини", илюстрира и съставя (заедно с Димитър Подвързачов и Марин Влайков) читанки за I, II и III отделение. Във в. "Зора" се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата публикация на "Хумористична история на българския народ".

Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова е вероятно основният тласък да се впусне в авантюрата да издава самостоятелен хумористичен вестник, който се появява в края на 1932 г. и излиза до края на Третото българско царство. Списването на седмичника "Щурец" не се оказва пречка за другата общественополезна дейност на Райко Алексиев. Като председател на Съюза на дружествата на художниците той открива галерията на ул. "Раковски" 125, която сега носи неговото име, организира парични помощи за членовете на съюза, защитава пред властите преследвани художници комунисти.

След 9 септември 1944 г. е арестуван заедно с други карикатуристи - Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, но единствено той е пребиван до смърт в продължение на месец и умира в болницата на Червения кръст. 

Изложбата с негови творби, с куратор Красимир Илиев, ще остане в СГХГ в продължение на месец.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Цвятко Остоич свързва книгите и художника

28.03.2019

МИЛЕНА ДИМОВА

132
Ева е цветето в "Градината на тревата" 
Корнелия Нинова: Ламбо, дръж се, до теб сме!

17.10.2019

1632 5

Коментари

ДpaгaнOxpидcки

Животните хващат ли рак?

аванти дилетанти

Райко Алексиев не мрази българате, а само 80-те процента от тях. Ти изглежда се чустваш засегнат.

ефрейтора

Една от десетките хиляди жертви на комунистическите убийци след 09 09 1944г...Поклон!

Влез или се регистрирай за да коментираш

×