Медия без
политическа реклама

Почина големият актьор Иван Иванов

Незабравими ще останат ролите му във "Всичко е любов", "Лавина", "Комбина", "Мярка за неотклонение"

31 Яну. 2024Обновена
Иван Иванов (1951-2024)

Отиде си големият български актьор и любимец на няколко поколения зрители Иван Иванов. Новината потвърдиха от Съюза на артистите в България. "Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля във филма "Всичко е любов", посочват от САБ.

Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г. 

"Станах случайно актьор - спомня си той. - Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата...". Работи като радист на Софийското летище. Във ВИТИЗ го приемат едва след няколко неуспешни опита. След като се дипломира, играе в Народен театър за младежта (1979-1981) и Военния театър (1981-1983). Изявите му на сцената са малко, тъй като междувременно актьорът започва активно да снима, но превъплъщението му като Ромео от "Ромео и Жулиета" на Шекспир в Театъра на Армията остава незабравимо.

Още първата главна роля във "Всичко е любов" обаче превръща младия актьор в звезда. Във филма на Борислав Шаралиев по сценарий на Боян Папазов му партнира Янина Кашева. Ролята на Радо му носи ореола на секссимвол и бунтар в българското кино.

Незабравими остават и превъплъщенията му в Асен от "Лавина" (1982), Вас/Христо в "Комбина" (1982), Траян в "Мярка за неотклонение" (1983). Играе в продукции на режисьорите Борислав Шаралиев ("Борис I", 1985), Зако Хеския ("Нощем с белите коне", 1985), Иван Андонов ("Мечтатели", 1987) и др. В силните си години снима по три-четири и дори пет филма годишно...

От 1983 г. е на щат в студията за игрални филми "Бояна", откъдето го съкращават след промените. 

След участието си в телевизионния сериал "Гори, гори огънче" (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – "Този живот, онзи живот". После идват още две – "Отговори" и "Седем часа разлика". Последната му роля в българското кино е през 2005 г. в "Другият наш възможен живот", където отново - десетилетия след "Лавина" и "Комбина" - си партнира с Ваня Цветкова.

 "Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си", призна актьорът преди десетина години, когато на сцената на НДК му бе връчена "Наградата на София". 

Гласът на Иван Иванов може да бъде чут и в редица филми, които е озвучавал (сериалите "Октопод" и "Завръщане в Брайдсхед", "Клетниците" с Жан-Пол Белмондо и др.) Носител е на много награди, както и на орден "Св. св. Кирил и Методий".

В последните десетилетия актьорът живееше основно в къщата си в село Оборище и все по-рядко се застояваше в София. Но за да получи наградата си от Съюза на артистите в България - почетен "Икар 2018" за чест и достойнство, Иван Иванов дойде лично за церемонията в Народния театър и бе дълго аплодиран на крака от зрителите.

Има два брака и двама сина. Първият - Георги, е столичен юрист и съдия. Синът му от втория брак, с актрисата Петя Силянова, е Стефан, по-известен с рап псевдонима си Wosh MC.

"Албена (Янина Кашева) отива при момчетиите в Борисовата, за да търси Радо (Иван Иванов), с когото имат какво да си кажат.Намери тази сцена в София и можеш д...

----

АРХИВ

През 2001 г. Иван Иванов, който по принцип странеше от изяви в медиите,  даде интервю за вестник ''Сега''. Интервюто взе Деси Тодорова, а поводът бе 50-годишнината на големия актьор.

 - Г-н Иванов, на 16 декември ще празнувате 50-ия си рожден ден...

- Как изглеждам на 50 години?

- Много добре. Каква равносметка ще си направите на рождения ден?

- Ах, сложен въпрос. С равносметките приключих доста отдавна. За мен този юбилей е просто навършване на 50 години. Говоря в житейски план. Но преди доста години направих собствената си равносметка. Така че не се стряскам от нищо. Чувал съм, че някои мъже, като им кажат 50 години, и се хващат за главата с думите: "Какво ще правим нататък?" Няма какво да се прави. Просто трябва да се извърви пътя. А равносметката обикновено се прави в последния миг, когато умираш, в последния час, в последната секунда. Тогава човек си дава сметка за изминалия път и животът се извърта като филм. И ако си кажеш: "Ау, пропилях го този живот", ще е много тъжно. Затова колкото по-рано човек си даде сметка за всичко, толкова по-добре.

- Ако се обърнете назад и можете да промените нещо, коя грешка бихте поправили?

- Нищо не бих променил. Щом осъзнаваш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш. Трябва да се научиш да казваш "да". Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост. Всичко е съществено. И няма какво да се променя. Просто трябва да се знае, че си жив.

- За какво не ви остана време през тези 50 години?

- На 35-та ми годишнина не ми беше останало време да се огледам наоколо, да си видя приятелите, познатите, природата, родния си град, улиците. Не ми оставаше време, защото си мислех единствено и само за работа. Но така е трябвало да бъде. Трябвало е да извървя този безпаметен път. Оттам нататък аз боравя с времето.

- Мъчно ли ви е за българското кино?

- Мъчно ми е, че го няма в тия години. Но то ще се научи. То е така крехко. А и сме такава страна, където всичко ни е крехко. Мисля, че киното ни ще си намери пазара, ще открие центъра си.

- Оптимист сте?

- Да. Много бих искал заради тези 50 години да не дърдоря глупости, а само красиви неща. Така ми се иска.

- В живота обаче май красивото е дефицит?

- За мен поне красивото преобладава. Но аз гледам на живота с други очи. На повърхността и на пръв поглед всичко е грозно. Но това е само на пръв поглед. Ако човек се вгледа в душата и сърцето на хората, няма да открие грозота. Аз гледам с такива очи.

- Самотник ли сте?

- Не, не съм самотник. Сега покрай този юбилей сигурно ще вляза и в светските хроники. Но това няма да ме направи по-добър, нито по-талантлив. А и не трябва. Не е нужно. Нужно е само отвреме-навреме, защото все пак съм и актьор. Хората ме харесват.

- Сега спират ли ви по улиците, както преди?

- Стига да ме разпознаят. Защото повечето живеят със спомена отпреди много години. Физиономията ми е вече друга. Но за мен така е по-добре, защото си ходя безпрепятствено. А едно време не можех.

- Навремето бяхте идол на българските тийнейджъри. Защо според вас сега няма млад актьор със същата слава? Къде е причината - в малкото български филми или в новите актьори?

- Нещата се промениха. Не знам защо е така. Може би се дължи в известна степен и на младите. Природата определя кой да бъде кинаджия. Може би и това е причина. Аз съм предано отдаден на киното.

- Това ли е причината да не ви виждаме на театрална сцена вече?

- Да, точно това е. Аз напуснах театъра именно заради киното. Явно така ми е било предопределено. От дете харесвам киното.

- Понеже стана дума за театър, си спомних как преди години като ученици гледахме "Ромео и Жулиета" в Театъра на армията по над 20 пъти. И то не само заради вашето участие и на други известни актьори, а заради самия спектакъл. Защо сега няма такива постановки?

- Предполагам, че се получи така, заради прекалената свобода на изказа и новите форми. Отприщи се нещо друго. Погледнато като категория, времето не бърза заникъде. А режисьорите бързат. И натоварват едно кратко изречение с много подтекст, стремейки се да изпреварят времето. А не осъзнават, че е невъзможно. Те трябва да станат време, да се слеят с него. Ако я имаха тази мъдрост, просто щяха да се вгледат в себе си, да се разположат във времето и работата щеше да стане. Времето е вечна категория. То не бърза. Трябва просто да се разположиш в него, за да усетиш себе си. Оттам идват разминаванията.

- Как приемате творците, на които за всичко им е виновна държавата?

- Не ги приемам, защото това не е вярно. Никой не може да ти е виновен за нещо. Ако хората осъзнаят това, няма да я има и тази злоба и ненавист.

- От гледната точка на човек, който е вътре в нещата, какво държавата все пак може да направи, за да помогне на хората на изкуството?

- Аз лично нямам политическо мислене. Но смятам, че трябва да се дават повече пари. Сега те са нищожни. Когато човек има успех, той трябва да получи пари. Просто такъв е векът. Той е паричен век. Ако се бяхме родили преди, може би щеше да е друго. Но сега парите не трябва да се изгнорират, защото не е възможно. Щом работиш, трябва и да получиш. В материален аспект е така. Държавата трябва да се занимава със своите граждани, което означава едно - щом работят, трябва да получават пари. Иначе шашкъни има. И то много. Но работата не е в шашкънството. Аз пак казвам - нямам държавническо мислене. А и то е доста ограничено и сковано. За мен е просто несъществено.

- Значи няма да станете депутат, ако ви предложат?

- Никога няма да стана! Всеки човек тежи на мястото си. И това трябва да бъде осъзнато. И преди, и след смъртта всеки си попада на мястото. А когато осъзнае това, приключва с развитието си. Мисля, че е по-добре да го осъзнае по-раничко, за да даде шанс и на другите. Не съм черноглед, а просто реалист. Животът според мен се състои в радостта да имаш непрекъснато някакъв шанс.

- В какво най-много вярвате?

- В хората. Те са чудо.

- Къде другаде освен в киното се чувствате в свои води?

- Аз пиша - проза, поезия, есета. Промених много неща в себе си. Събудих се една сутрин и започнах да пиша. Човек може да промени и съдбата си, стига да иска.

 

 

Ключови думи:

Иван Иванов, кончина