На 91 години почина акад. Васил Казанджиев, съобщиха на БТА негови близки. Той бе един от най-изтъкнатите ни композитори, диригент и педагог. В прощалните си постове към него в социалните мрежи музиканти го наричат "колос", "маестро", "велик", "една от последните грамадни личности в българската музика".
Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст свири на пиано, а на 12 прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на мъжката гимназия там постъпва в Българската държавна консерватори в София, където следва композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.
"Професор Владигеров беше немски възпитаник, перфекционист, цялото му творчество е такова. Всичките му ученици го боготворят. Освен че беше взискателен, беше добър човек и имаше много силно чувство за хумор. Той ни осмисли следването. Голям музикант, но теоретично не можеше да ни обясни кое, защо и как става. Затова сядаше на пианото, импровизираше и показваше. Така разбирахме музиката", разказва Казанджиев.
След завършване на консерваторията през 1957 г. Васил Казанджиев е назначен като диригент в Софийската опера (1957-1964). В периода от 1962 до 1978 г. основава и ръководи Софийския камерен оркестър. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио.
В цялостната си музикантска изява той има голям принос за популяризирането на съвременната музика в България и изпълнението на български творби в чужбина. От 1960 г. преподава четене на партитури, от 1984 г. оркестрово дирижиране, от 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране в Българската държавна консерватория в София. Преподавател е в Национална музикална академия в София по „Четене и свирене на партитури“ (1957 – 1986), професор по „Оркестрово дирижиране“ (1986 – 2002) и хоноруван професор по оркестрово дирижиране в Южна Корея (1996 – 2002).
През 2005 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2009 – за академик.
Репертоарът му включва произведения на Йохан Себастиан Бах, Бела Барток, Бенджамин Бритън, Рихард Вагнер, Ектор Берлиоз, Лудвиг ван Бетховен. Йоханес Брамс и др., също така и на български автори, сред които Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Константин Илиев, Панчо Владигеров, Лазар Николов, Александър Райчев и др.
Като композитор Васил Казанджиев започва да се изявява в началото на 50-те години на 20-и век. Композитор е на 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, театрална и филмова музика.Той композира музиката за "Тютюн" (1962), "Шибил" (1967), "Боянският майстор" (1980) и др. Работи над редица български оперни произведения, сред които "Хитър Петър" на Веселин Стоянов, "Янините девет братя" и "Антигона 43" на Любомир Пипков, "Ивайло" на Марин Големинов и др.
Осъществява над 100 премиери и студийни записи на български и чужди произведения, включени в албуми на фирмите "Балкантон", "Гега-ню", Denon, Kibaton, Harmonia mundi.
Носител е на редица държавни отличия.
