Националната галерия в Прага даде официален старт на един от най-сложните консервационни проекти в съвременното европейско музейно дело — петгодишна цялостна реставрация на "Празникът на розовия венец" (Das Rosenkranzfest) от Албрехт Дюрер, съобщава Artprice.bg. Творбата, рисувана през 1506 г., е смятана за повратна точка в кариерата на нюрнбергския майстор, но петвековната ѝ турбулентна съдба е оставила дълбоки белези: според експертите днес едва между 75 и 80 процента от видимата повърхност принадлежи на самия Дюрер.
Проектът, контролиран от международен консултативен комитет от водещи ренесансови реставратори, трябва да приключи през 2031 г. Целта не е козметично освежаване, а фундаментална археология на живописта — разграничаване на оригиналния пигмент от агресивните по-късни прерисувания и стабилизиране на дървената основа, заплашена от деформации.
Дюрер създава мащабното платно с маслени бои върху тополови дъски по време на втория си престой във Венеция. Поръчката идва от общността на германските търговци, концентрирани около търговския дом Fondaco dei Tedeschi, за енорийската им църква ИСан Бартоломео". За 35-годишния германец залогът е огромен - той иска да докаже на надменната венецианска школа, водена от Джовани Белини, че германските автори владеят не само сухия гравюрен рисунък, но и виртуозната, наситена с колорит южна живопис.
Сюжетът изобразява Дева Мария и Младенеца, раздаващи венци от рози на коленичилите вярващи, сред които се разпознават папа Юлий II и бъдещият император на Свещената Римска империя Максимилиан I. Самият Дюрер се появява в горния десен ъгъл на композицията - автопортрет с развит свитък, на който латински надпис уведомява, че картината е завършена само за пет месеца.
Творбата печели адмирациите на Белини и венецианския дож, а век по-късно се превръща във фиксация за един от най-страстните меценати в историята. През 1606 г. император Рудолф Втори откупува картината за колосална сума и, отказвайки да рискува с превоз на каруца през Алпите, нарежда войници да я пренесат на ръце, увита във водоустойчив плат, чак до Пражкия замък.
Следва поредица от исторически превратности: платното оцелява след опустошителното плячкосване на Прага от шведските войски в края на Тридесетгодишната война, сменя собствеността си, а през 1793 г. е спасено в манастира "Страхов". През 1934 г. чехословашката държава го откупува от духовния орден, а по време на Втората световна война творбата прекарва години в тайно убежище, за да бъде опазена от нацистките бомбардировки.
Всички тези местения нанасят сериозни щети върху чувствителната тополова дървесина. Най-тежкият удар нанасят намесите от XIX век. При мащабна консервация между 1839 и 1841 г. реставраторът Йохан Грьотш прерисува цели участъци в опит да заличи лющещата се боя. В този процес изчезва и един от прочутите ексцентрични детайли на Дюрер - муха, кацнала върху бялото коляно на Мадоната, считана от историците за триумф на ренесансовия илюзионизъм.
Настоящият петгодишен план залага на авангардни неинвазивни технологии. Паралелно се разработва и 3D дигитален модел на дървения панел, който да анализира структурното напрежение и влажността в дървото. Едва след това консерваторите ще пристъпят към най-рисковата фаза: отстраняване на пожълтелите оксидирани лакове и неавтентичните поправки.
През 2031 г. "Празникът на розовия венец" се върне в постоянната експозиция на двореца "Щернберг", където публиката ще може отново да го види след повече от 500 години.
