"Оскарите" може да губят престиж и телевизионна аудитория всяка година, но все още остават най-ценните и популярни филмови награди на планетата. Българското кино "Оскар" през крив макарон гледа, но това не значи, че нямаме поводи за радост и уважение в последните години от собствения ни, по-дребен мащаб. Едно от хубавите неща, които се случват на родната кинематография, бе възкресяването на наградите на Съюза на българските филмови дейци (създадени през 1975 г., в по-ново време се се подвизаваха и под името награди на Българската филмова академия). Тази година те бяха преименувани "Васил Гендов" в чест на пионера на националното ни кино, съпроводени за пръв път от деветдневна програма с безплатни прожекции за зрители на 63-те номинирани филма, и увенчани с неочаквано тържествена и стилна церемония в Народния театър. Заслугата е на председателя на СБФД, режисьора Милко Лазаров ("Ага") и директорката на фестивала Катерина Ламбринова, а и на други вероятно - но важното е, че в българското кино все по-често се случват неща, които не причиняват срам и неудобство. 

Като недостатък бих изтъкнала, че в желанието си да уважи всички гилдии и професионалисти в бранша, СБФД раздаде невероятен брой награди - 15 в категориите за игрално кино (от които 1 за късометражно), 8 за документално и цели 8 за анимационно, макар че в последните се състезаваха всичко на всичко девет филма... плюс два приза за критика, почетна награда за актьора Иван Иванов и сякаш всичко това е малко - по една специална награда на журито във всеки от трите раздела. За сравнение, категориите на наградите "Оскар" са 23 при несравнимо по-голямо кинопроизводство. Но все отнякъде трябва да се започне.

Захари Бахаров беше отличен водещ на церемонията - той не само се чувства у дома си в Народния, но и закачливо пунтираше стила на героя си бае Славе от коронния си моноспектакъл "Чамкория". Дори иронизираше някои клишета, които бе предвидено да произнесе по сценарий. Оркестърът на Плевенската филхармония, Живко Петров и Христо Йоцов съживиха мелодии от стари български филми, кадри от които бяха прожектирани зад гърба им. Пяха Хилда Казасян и Васил Петров, а Теодосий Спасов се включи с интерпретация на кавал на "Вървят ли двама" от "Козия рог".

Не се мина и без заявена политическа позиция - "Слава Украини" извикаха неколцина от лауреатите на сцената, сред които носителят на награда "Васил Гендов" за най-добър филм ("Уроци по немски") Павел Веснаков. Много силно бе изказването в този дух на ветерана Йосиф Сърчаджиев, който спечели приз за поддържаща мъжка роля в "Януари" и заяви, че Путинова Русия може да е символ на смъртта, но "доброто продължава". А операторът Емил Христов разказа, че се е надявал на церемонията да дойде президентът Румен Радев, за да му изпее от сцената "Червона калина". 

Почти тричасовото шоу премина с единствен, но забавен малък гаф - в надписите на номинациите бе пропуснато името на именно най-известната в международен мащаб българска актриса, номинираната за "Оскар" Мария Бакалова. Тя спечели, споделено с Ралица Паскалева, приза за най-добра женска роля в "Жените наистина плачат".  

Що се отнася до наградите, там разногласия винаги може да има - някои бяха разочаровани от лауреатката за поддържаща женска роля (Алиса Атанасова за "Петя на моята Петя"), а дори и от най-главната награда - за най-добър филм. Журито обаче връчи специалния си приз в тази категория на "Февруари" на Камен Калев, т.е. може да се сметне, че два филма са достойни за тази титла. Те си тръгнаха с равен брой награди - "Уроци по немски" спечели и за най-добър режисьор - Павел Веснаков, и актьор в главна роля - Юлиян Вергов, а "Февруари" грабна призовете за музика (за Петър Дундаков това бе втори приз за вечерта) и за операторско майсторство (Иван Чертов). Три приза има и фаворитът при анимациите "Любовни черупки". Но учудващо филмът с най-много номинации на вечерта бе игралният дебют на документалиста Светослав Драганов "Смирен", който извираше буквално от всяка категория.

А ето и останалите награди:

Секция игрално кино:

Най-добър късометражен филм - ПЕТЪР КРУМОВ за ГЛАД

Най-добър звук на игрален филм - ИВАН АНДРЕЕВ и СЕБАСТИЯН ЖИМЛИ за СМИРЕН

Най-добър художник по костюми - МАРИЯ ПАУНОВА за ЯНУАРИ

Най-добър художник-сценограф - САМУИЛ ГАНЕВ за В СЪРЦЕТО НА МАШИНАТА

Най-добър монтаж  - КАТАЛИН КРИСТУЦИУ за РИБЕНА КОСТ

Най-добър сценарий - ДРАГОМИР ШОЛЕВ, ЕМАНУЕЛА ДИМИТРОВА и ГЕОРГИ МЕРДЖАНОВ за РИБЕНА КОСТ

Най-добър дебют на пълнометражен филм - СВЕТОСЛАВ ДРАГАНОВ за СМИРЕН

Секция документално кино:

Най-добър дебют - АНА КИТАНОВА за СЪДБАТА НА СКИТНИКА

Най-добър звук  - ХАРИ БОЯДЖИЕВ и ИВАН АНДРЕЕВ за ТИХО НАСЛЕДСТВО

Най-добър композитор - ПЕТЪР ДУНДАКОВ за ЧОВЕКЪТ С ЛУЛАТА

Най-добър монтаж - ДОНКА ИВАНОВА за ГЕО МИЛЕВ - В ЛАБИРИНТА НА ВРЕМЕТО

Най-добър оператор  ХРИСТО КОВАЧЕВ за АВАНТЮРИСТА

Най-добър сценарий - КОСТАДИН БОНЕВ и КОНСТАНТИН ПЕТРОВ за ЕО МИЛЕВ - В ЛАБИРИНТА НА ВРЕМЕТО

Най-добър режисьор - ЕЛДОРА ТРАЙКОВА за ПРЕДИ КРАЯ

Специална награда на журито за документален филм - ВТОРОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Най-добър документален филм на Националния фестивал - НАШЕТО ТИХО МЕСТЕНЦЕ

Секция анимационно кино:

Най-добър дебют - ГЕРГАНА СИМЕОНОВА за филма ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

Най-добър звук на анимационен филм - ВЛАДИСЛАВ БОЯДЖИЕВ за САНТЯГО

Най-добър композитор  БОРИС КАРАДИМЧЕВ и ВАЛЕРИ КОСТОВ за ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

Най-добра анимация - СВИЛЕН ДИМИТРОВ, АТАНАС КАРАКОЛЕВ и ЗДРАВКО МИЛЕНОВ з ЛЮБОВНИ ЧЕРУПКИ

Най-добър художник - АСЯ КОВАНОВА, АНДРЕЙ КУЛЕВ за САНТЯГО

Най-добър сценарий - СВИЛЕН ДИМИТРОВ за ЛЮБОВНИ ЧЕРУПКИ.

Най-добър режисьор - АНДРЕЙ КУЛЕВ за САНТЯГО

Специална награда на журито за анимационен филм - СЕДЕМ СМЪРТНИ ГРЯХА

Най-добър анимационен филм - ЛЮБОВНИ ЧЕРУПКИ

Гала церемонията по връчването на наградите ще бъде излъчена по БНТ на 22 май.