С премиерата на „Седем нощи на Виола Каравелова“ – авторски спектакъл на режисьора и драматург Боян Крачолов, Народният театър „Иван Вазов“ отваря една от по-малко познатите драматични страници в българската история. В моноспектакъла, с който публиката за пръв път ще се срещне на 4 ноември, младата актриса Надя Керанова се превъплъщава във Виола Каравелова – по-голяма сестра на Лора Каравелова, дъщеря на общественичката Екатерина Каравелови и държавника Петко Каравелов, съпруга на журналиста Йосиф Хербст. Вдъхновена от действителни събития, постановката разказва за една лична трагедия, останала в сянката на катаклизмите на онова бурно време.
На 16 април 1925 г. взрив разтърсва катедралата „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“). Атентатът отнема множество човешки животи и е последван от вълна на политически репресии, по време на които десетки хора изчезват безследно. Сред тях е и известният журналист и публицист Йосиф Хербст.
Какво се случва с една влюбена жена, когато съпругът ѝ изчезне безследно, а светът около нея е разделен на враждуващи лагери? Докато България е разкъсвана от политически противоборства, преврати, въстания и насилие, тя отказва да се примири с неизвестността. В търсене на истината за съпруга си Виола се изправя пред мълчанието, страха и жестокостта на тъмно време, в което човешкият живот все по-лесно се превръща в заложник на политическите трусове в страната.
За разлика от трагичната съдба на сестра ѝ Лора, тази на Виола Каравелова остава далеч по-слабо позната. Именно към нея се обръща Боян Крачолов, който е автор и режисьор на постановката. В центъра на спектакъла е опитът на Виола чрез любовта си да се издигне над политическия антагонизъм, разделящ хората на непримирими лагери. Възможно ли е да се намери стратегия за живеене, която изключва идеята за враг? Постановката надхвърля историческите обстоятелства на 1925 година и се обръща към нашето настояще.
Сценографията и костюмите са дело на Никол Трендафилова, композитор е Юлиян Стоичков, а драматург на постановката е Мирослава Тодорова.
Според историческите хроники на стара София Виола Каравелова (1885-1934) постепенно изгубва разсъдъка си, след като съпругът ѝ Йосиф Хербст изчезва безследно подобно на Гео Милев, Христо Ясенов и още близо 150 леви интелектуалци. В продължение на цели 9 години красивата някога жена (съвременниците твърдят, че по-голямата сестра е по-красива от Лора) с безумен поглед обикаля улиците на столицата със снимката на Хербст, забодена на ревера й с карфица, спира минувачите и отчаяно пита дали знаят нещо за съпруга ѝ. Най-съкровено пазената тайна на видното политическо семейство е, че Виола Каравелова завършва живота си в лудост и пълна изолация в различни психиатрични заведения.
Актрисата, която ще я възроди на сцената – Надя Керанова, е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2016 г. в класа на проф. Снежина Танковска, след което продължава обучението си с магистратура по специалност „Театрално изкуство и общество“. През 2024 г. придобива научна и образователна степен доктор в направление „Театрознание и театрално изкуство“.
Дебютира на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ с ролята на Лиза в „Бесове“ по Достоевски (реж. Иван Добчев). Сред другите ѝ запомнящи се театрални роли са Естел в „Без изход“ по Жан-Пол Сартр (реж. Дарий Чавдаров) – Червената къща, Софрона в „Луда трева“ по текстове на Йордан Радичков (реж. Маргарита Младенова) – Театрална работилница „Сфумато“, и Дездемона в „Отело“, играе Лора в „Нирвана“ от Константин Илиев (реж. Боян Крачолов) в спектакъл на театрално сдружение „Конклав“, както и Любимата в „Опашката“ от Захари Карабашлиев (реж. Явор Гърдев) на сцената на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен. В същия театър изпълнява и ролята на Исмена в „Антигона“ по Жан Ануи (реж. Александър Морфов).
За работата си в театъра получава няколко престижни номинации. През 2018 г. е номинирана за „Икар“ за дебют за ролята на Естел в „Без изход“, а през 2023 г. получава номинация за „Аскеер“ в категория „Поддържаща роля“ за Исмена в „Антигона“. На сцената на Народен театър „Иван Вазов“ Надя Керанова участва в спектаклите „Вакханки“, „Театър“, „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, „Медея“, „Антихрист“, „Фиеста“, „Нора“, „Петрови в грипа и около него“, „Орфей“, „Двубой“ и „Теремин: музика, любов и шпионаж“.
Боян Крачолов е един от най-интересните млади театрални режисьори. Носител е на награда "Аскеер 2017" в категория „Изгряваща звезда“ за спектакъла си „Това НЕ е Хамлет“ и има номинация "Аскеер 2021" за съвременна българска драматургия за пиесата си „Монетата“. През 2024 г. печели и "Икар" за режисура за „Петрови в грипа и около него“ - променаден спектакъл (в който публиката се придвижва към различни пространства) в Народния театър. През 2025 г. е премиерата на спектакъла „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, с който прави своя дебют на голямата сцена на Народния театър и за който получава номинация за награда "Икар" в категория „Режисура“. От тази учебна година Боян Крачолов е асистент в актьорския и режисьорския клас на доц. д-р Явор Гърдев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
