„Съвременен концерт за края на света“, така режисьорката Надя Панчева определя пиесата „Свръхпредел“, с която Народният театър „Иван Вазов“ открива новия сезон. Спектакълът по текста на британската авторка Били Колинс поставя на сцената тревогите, езика и ритъма на поколението, израснало онлайн. Премиерата ще бъде на 24 и 25 септември на сцена „Апостол Карамитев“.
„Никога не сме били по-свързани, но сякаш никога не ни е било по-трудно да бъдем близки“, смята Надя Панчева. Именно върху това противоречие е изграден „Свръхпредел“ – история за трима души, които се опитват да намерят мястото си в свят на непрекъснато онлайн присъствие, екстремна консумация, натиск за успех и все по-невъзможно изграждане на истински човешки връзки. Постановката е моноспектакъл на младата актриса Мартина Пенева, позната и като дъщеря на Наско от група Б.Т.Р., която се превъплъщава и в трите персонажи. На сцената заедно с нея е композиторът Александър Даниел с музика на живо. Режисьорът Надя Панчева характеризира формата като среща между актьорска игра, музика, видео, движение и мултимедийни образи.
Героинята ѝ Алис е само на 15 години, но за първи път вече усеща, че носи отговорност за света около себе си. Чарли е на 25, завършила е психология, но няма работа и се лута между очакването да бъде успешна и усещането, че не принадлежи никъде. Бен е на 35, работи в маркетинга и постепенно замества емоционалната близост с купуването на още и още вещи. Трите истории започват отделно, но постепенно се сливат в общ разказ за самотата, тревожността и опита да останеш човек в свят, който непрекъснато изисква да бъдеш видим, реализиран и „продаваем“.
Премиерата на „Свръхпредел“ ще продължи една от важните линии в програмата на Народния театър на сцена „Апостол Карамитев“ на IV етаж – отварянето към нова съвременна драматургия, нови сценични форми и различни поколения зрители. Спектакълът е шестият проект, реализиран по програма „Театър+“, създадена през 2023 г. с цел да дава пространство на нови автори, режисьори, идеи и интердисциплинарни театрални практики. Една от основните амбиции на този спектакъл е да достигне и до хора, които все още не разпознават театъра като свое място. „Искам да приканя младите хора, които казват, че им е скучно да ходят на театър, както и учениците, които често са водени насила и остават с усещането, че театърът е остаряло изкуство, да видят, че има сценични форми, които могат да ги изненадат и да говорят на техния език“, споделя Надя Панчева.
Преводът на текста е на Радослав Петкашев, сценографията, костюмите и видеото са на Илина Грозева, хореографията – на Емилия Тончева.
