На свръхпредела на актьорската психо-физика изиграва младата Мартина Пенева своя моноспектакъл "Свръхпредел" от пришпорен в галоп час и половина, който, поне за мен, дръзко я изважда от масовката на още няколко нейни връстнички Мартини, подвизаващи се на родна сцена. Ироничната пиеса на британката Били Колинс с оригинално заглавие Peak Stuff (Peak – връхна точка, пик; Stuff – непотребни вещи, боклуци) е от 2024 г. и за пръв път у нас я поставя също така младата режисьорка Надя Панчева – на Четвъртия етаж в Народния театър.
В това своеобразно кабаре, извадило на показ някои от доминантните страхове и обсесии на модерния човек, Мартина припява, рапира, танцува, хвърля се в акробатични номера и най-важното – артикулира огромно количество текст, който в рамките на три раказани истории прави безпощадна дисекция на съвременното преситено от свръхконсумация общество и неговите „обезчовечени“ от дигитално общуване и самота индивиди.
В трите истории, чиито фрагменти в представлението се редуват, актрисата дава думата на трима герои. Гимназистката Алис е на 15 години, в период на преминаване от чара на пластмасовия блясък на китайските ментета от детството ѝ към екологичното съзнание на съзряващ човек, готов да алармира с възможно най-абсурдни жестове за агонията на околната среда. Но не нейните трогателни акции, а много по-страшни събития са онези, които могат евентуално да разклатят статуквото в света на капитала… Бен е на 35 години, юпи с добри материални възможности и страст да придобива скъпи маркови маратонки и спортни уреди, но напълно неспособен да се отдаде на нормална човешка връзка. Когато усети привличане към една жена, в страха си от обвързване той предпочита да избяга; към майка си също изпитва странно безразличие, което ще се примеси със закъсняла (почти) обич и чувство за вина… Най-странен, направо сюрреалистичен, е случаят на 25-годишната Чарли, безработна дипломирана психоложка, която денонощно е онлайн, за да купува вещи, които не може да си позволи, а впоследствие – и да продава неща, които постепенно я лишават от човешкия ѝ образ...
Изповедите на Алис и Бен започват и продължават задъхано, в бясно темпо, на Чарли – с измамно спокойствие и лениво като сеанс по йога, но много скоро и тя става френетична. Неонови надписи обозначават кой от тях говори, иначе едва ли бихме усетили кога разказът на единия прелива в разказа на следващия: персонажите изобщо не са индивидуализирани. Може би това не е и било задача на акрисата, защото трите истории всъщност са различни симптоми на същата диагноза: отчуждение от себе си, от другите и от реалността. Обединява ги днешният контекст, в който всички живеем – на свръхпредела на алчно потребление, политическа и социална несигурност и трагична неспособност за истинска близост. В този контекст всичко на сцената е динамично, форсирано, тревожно до истерика – светлините са ярки, звукът е надут на макс, актьорското присъствие на моменти е тотално пренавито.
Или както казват от екипа, „Свръхпредел“ разказва неочаквани истории по неочакван начин. Макар и в моноспектакъл, актрисата не е сама. С Мартина Пенева – дъщеря на Наско от група Б.Т.Р., през цялото време е композиторът и барабанист Александър Даниел, който свири на живо, докато тя говори. Електронният звук на неговата музика дава плът на представлението и е буквално неотделим от текста и актьорското превъплъщение. Така е и според авторовия замисъл – пиесата е създадена да бъде изиграна от един актьор или актриса и барабанист. На сцената е и страшно, и весело, а накрая като сълза се отронва дори капка оптимизъм…
Били Колинс е британски драматург, базирана през последните години в Манчестър. Автор е на пиеси, сценарии и радиопредавания. Историите ѝ често изследват съзряването, куиър идентичността и семейството. Сред по-известните ѝ произведения освен „Свръхпредел“ (Peak Stuff), са още Too Much World at Once („Прекалено много свят извезнъж“, 2023, за тийнейджър, който се превръща в птица на рождения си ден) и The Walrus Has a Right to Adventure („Моржът има право на приключение“, 2025). За премиерата на „Свръхпредел“ в Народния театър тя пристигна лично в София.
„Свръхпредел“ е шестият проект, който се реализира по линия на програма „Апостол Карамитев“ на едноименната сцена на четвъртия етаж. Основната цел на инициативата е да се даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, да бъдат открити интересни нови автори, идеи и практики – предизикателство както за творческите екипи, така и за публиката.
Автор на сценографията, костюмите и видеото в спектакъла е Илина Грозева, хореограф е Емилия Тончева. Преводът на пиесата е на Радослав Петкашев, драматург на постановката е Анелия Янева. Следващите представления на „Свръхпредел“ са на 21 октомври, 10 и 25 ноември.
