Две млади двойки пристигат в усамотена планинска вила с идеята да се откъснат временно от цивилизацията, за да сложат в ред отношенията и мислите си. От първия миг на появата им обаче сме наясно, че това няма да е предвкусваната идилична ваканция – стряскането на четиримата приятели при всеки случаен звук и тревожната музика обещават съспенс от началото до края на историята. Обещанието за разтърсваща мистерия е спазено най-напред от френския драматург Фредерик Зонтаг, набор 1978-а, сред чиито любими теми са невидимите нишки между фикция и реалност, разпадът на личността и загубата на идентичност, параноята и фобиите на модерния човек. Удържано е и от тандема консултант-режисьори Стилиян Петров и Кристина Беломорска (носителка на награда „Икар 2023“ за дебют), които са поставили по интригуващ начин създадената през 2004 г. пиеса на Зонтаг „Нахлуване“ в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ с младите актьори от независимата театрална формация „Ипостас“.

И двете двойки очевидно са в етап на някаква смътна криза на връзката: любовта на Тома и Флоранс (Петър Петров-Перо и Мартина Георгиева) често избухва в гняв, взаимно недволство и агресия; при Венсан и Жана (Александър Тонев и Мартина Пенева) пък всичко изглежда толкова подредено и гладко, че лишава общуването им от изненада и стимули. Тези проблеми обаче са нищо в сравнение с тихия ужас, който почти веднага ги застига в новото им обиталище: в една от стаите откриват непознато момиче (Дениза Павлова), нямо и апатично – то не говори и не реагира на въпроси. Коя е загадъчната натрапница, как е влязла при заключени врати, какво й се е случило, какво иска, как да процедират с нея?... Оттук насетне ситуацията във вилата привидно няма съществено да се промени, ще се променят героите. Защото самата ситуация е сякаш метафора – безмълвното момиче е като незададен въпрос, който всеки от компанията разчита по свой начин, според своите човешки мерки. Въпросът, дори безмълвен, може да е нахлуване – в автономията на личността, в правото й на уединение. Но този въпрос сега е в главите им – вероятно за всеки различен. Тя като че ли е онова, пред което всеки от персонажите най-много се страхува да се изправи, да се пребори в душата си. У някой тя ще  събуди нежност, милост, доброта, у друг – неподозирана жестокост и бруталност. Момичето е и различният, чуждият, неразгадаемият, неразбраният – онзи, когото не искаш да разбереш. „Адът, това са другите“, беше казал друг именит французин, екзистенциалистът Жан-Пол Сартр. От неприемането на другостта до разправата понякога разстоянието може да е съвсем малка крачка.

А защо не погледнем ситуацията и така: никой от приятелите сякаш не допуска, че момичето може да е било изначално в къщата, че то й принадлежи, че то е било там преди тях и може би има някакви права над тази ничия територия?! Тогава кой в чие пространство нахлува и безчинства, кой е лишен от всякаква емпатия и способност да се постави на мястото на другия, да уважи правата му? Типичен съвременен казус в епоха на всевъзможни инвазии, в която границите, дори държавните, за някого не означават нищо. Или пък просто фатален недостиг на емоционална интелигентност. Ненапразно се смята, че „Нахлуване“ е една от най-енигматичните и провокативни пиеси на нестандартния френски драматург.

Актьорите в спектакъла са много въздействащи: Перо със своята експанзивност, Александър с финеса и вглъбеността, Мартина 1 и 2 със своята искреност, Дениза – с изразителното си присъствие, което не се нуждае от думи. Музиката е на Давид Кокончев. Сценографията на студента от НАТФИЗ Давид Илчев е функционална и ефектна – няколко големи възглавници и огромен прозрачен найлон, който подсказва не само смяна на пространството, но и онази мъглявина, неяснота и недоизказаност, които жанрът на мистерията предполага. Под него на финала ще се приютят героите – може би, за да продължат да разгадават посланието на непознатата.

Отличният превод на пиесата принадлежи на Светлана Панчева.

Следващото представление на "Нахлуване" в РЦСИ „Топлоцентрала“ е на 1 февруари.