„Малката Англия“ – новият спектакъл на Народния театър, създаден от режисьора Диана Добрева и драматурга Александър Секулов по мотиви от едноименния роман на гръцката писателка Йоанна Каристиани, започва като чувствен танц и завършва като антична трагедия. А помежду им е побран цял един свят: любов и война, прагматика и идеализъм, познание и неведение, вина и прошка, страст и смърт… Драмата на неосъществената любов тук е нещо повече от плод на изострен до краен предел поколенчески конфликт: два архетипни възгледа за смисъла на живота и щастието се сблъскват в представлението като във война на световете – чистата, лишена от всякакви съображения емоция и здравият разум, който претегля социални перспективи и материални активи. Именно той, въпреки добрите си намерения, прави любовта невъзможна.
…Красивата Орса (Александра Свиленова) и младият капитан Спирос Малтабес (Константин Еленков) са влюбени, но той трябва да замине на дълго плаване. Затова моли своя вуйчо междувременно да поиска ръката на девойката от нейната майка Мина (Жана Рашева), какъвто е обичаят на острова. Тя обаче отказва да му я даде, защото за прекрасната ѝ дъщеря има и по-добри кандидати, а Спирос е беден и дори официално още не е станал капитан. Така Орса е задомена без любов за друг млад корабовладелец – Никос Ватокузис (Иван Николов), а когато Малтабес се връща – вече наистина капитан и достатъчно замогнал се, получава благословията на Мина да се ожени за по-малката сестра на Орса – не по-малко хубавата Мосха (Кремена Славчева). Ситуация на деликатно равновесие в дома и в сърцата на всички негови обитатели – с неизбежните съдбовни последствия в близко и по-далечно бъдеще…
Спектакълът поетизира яркия южняшки дух и много напомня атмосферата в драматургията на Федерико Гарсия Лорка – с фатализма, екстаза, „дуендето“ и особено – с мистичната сила-слабост на жената (два от най-интригуващите проекти на самата Диана Добрева отпреди години са точно по пиеси на Лорка – „Йерма“ и „Къщата на гнева“). Името на острова от историята – Андрос, идва от гръцкото „мъж“, но, парадоксално, той е женско царство. Мъжете – пътешественици и авантюристи, понякога с „дублиращи“ семейства на друг континент, присъстват в разговорите на жените със своето отсъствие или се връщат за кратко – за да посеят любов, която ще трябва да се храни с тяхната липса. Жените ги чакат, възхваляват или одумват, и въртят педалите на бита.
Светът на Андрос, наричан галено от жителите му „малката Англия“, не е така подчертано стилизиран като средата в някои от другите спектакли на Диана Добрева, обрисуван е дори с лек етнографски уклон, но е толкова жив и очарователен, че човек сякаш усеща аромата на жасмините, а ритъмът на морския прибой е кодиран в саундтрака. Авторската музика на Петя Диманова в гръцки народностен стил (каквато в крайна сметка е и гениалната инвенция на Микис Теодоракис, създал сиртакито и вдъхнал му статута на автентичен фолклор) виртуозно играе със струните на бузуки и на моменти кара зрителя да се чуства така, сякаш присъства на съвременна опера. Внушителната сценография на Марина Райчинова очертава скалистия релеф на земята на Андрос, а морската стихия, както беше и в „Моби Дик“ на Добрева, е пресъздадена и се променя с помощта на 3D мапинг. Богатата хореография, съпътстваща островните страсти, е поставена от Олга Панго, с която режисьорката работи в копродукцията на Пловдивския театър със Северна Македония „Без кръв“. Всички тези елементи не са разточителна самоцел – те изграждат организма на спектакъла щедро, по южняшки.
„Малката Англия“ е и скиталчество, и котва. Така кръщава кораба си Спирос, за да го пази името по време на опасните му рейдове през Втората световна война; така наричат и парчето земя, където се стаяват земните страсти на героите. Сред тях няма откровено отрицателни, несимпатични, целящи умишлено да наранят и да причинят нещастие. Просто представите им за добро и зло се разминават. Останалото, както в античната трагедия, е работа на Съдбата.
Трептящата душа на спектакъла са отличните актьори. И най-вече актриси. Жана Рашева – гост от театър „Възраждане“, със своето мощно средиземноморско излъчване като Мина, е влиятелният матриарх, управляващ с твърда ръка съдбите на двете си дъщери, които определя като „трудни“. Тя не е студената и жестока Бернарда Алба, просто е прекалено здраво стъпила на земята, докато те предпочитат да летят. Идеалът ѝ за тях се изразява в материалната сигурност, ето защо в смутни времена се заема да им я предостави, изкупувайки „половин квартал в Атина“. Ала и Мина на Рашева се пропуква, когато не само дъщерите ѝ, но и нейният съпруг капитан Савас (Веселин Мезеклиев) я обвинява, че е лоша майка, объркала животите им. В един яростен монолог Жана защитава аргументите на своята героиня с достойнство и размах, сродяващи я с класата на най-гръцката актриса – Ирини Папас. Прави го с такава страст и плам, че просто не можем да я мразим. Остава ни само да я разбираме.
В образа на Орса пленителната Александра Свиленова е автентична във всеки един миг от начало до край. Невероятно изразителна е в дългата сцена, която изиграва без нито една дума, но с цяло тяло, слушайки как сестра ѝ и мъжът, когото обича, правят любов на горния етаж. Или с рева на ранено животно, когато узнава за неговата гибел. С агонията да го следва и в смъртта. Ясно е, че оттук насетне това талантливо момиче го очакват още много големи роли. Кремена като Мосха е по-лекокрила, необременена от знание за греха на Орса и Спирос почти до края, когато и тя се превръща във фурия, но точно на нея е писано да изпита и катарзиса на дадената прошка.
Актрисите Ана Пападополу, Боряна Маноилова, Ирина Митева и Анета Иванова като целокупното женско общество на Андрос са красив хор, в който всяка има своя ария със своя история за мъже и чувства. Своеобразният водач на хора е Ана Пападопулу като „развратницата“ Мурена – героиня, толкова далечна от обичайното ѝ амплоа, която тя извайва със самоирония, ексцентрична характерност и очевидно удоволствие. Истинската магьосница Цирцея на този сладостен и отровен остров обаче е Диана Добрева, която превръща архетипната история за отплуване и оставане, за любов и смърт в духовно преживяване, което не може да се забрави лесно.
В спектакъла участват още актьорите Димитър Николов, Васил Драганов, Любомир Петкашев, Стефан Къшев. Видео дизайн – Петко Танчев. Преводът на текста е на Емануел Мутафов. Следващото представление на „Малката Англия“ на Голяма сцена в Народния театър е тази вечер – 25 април, по-нататък – на 10 май и 14 юни.
