Медия без
политическа реклама

Гогол обяви дуел на Пушкин в Народния театър

Баладичната „Русалка“ и карнавалната „Разходка…“ заживяха на двете камерни сцени

29 Апр. 2023
Русалките от славянския фолклор имат и модерни характеристики в спектакъла на Теодора Лилян.
Стефан Н. Щерев
Русалките от славянския фолклор имат и модерни характеристики в спектакъла на Теодора Лилян.

Два спектакъла по текстове на двама от основополагащите колоси на руската класическа литература – Александър Сергеевич Пушкин и Николай Василиевич Гогол, почти едновременно се родиха на две от камерните сцени в Народния театър „Иван Вазов“. Първият – „Русалка“ по незавършената пиеса на Пушкин, е по-скоро минималистичен като текст, но богат като театрална изразност, внушения и емоции; вторият – „Разходка с Гогол“, прелива от словото на писателя, събирайки неравноделни фрагменти от неговите най-разпознаваеми произведения малко на принципа „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ (ако ми позволите тази фриволна аналогия с хитовото британско „резюме“ на драматургията на Барда ), но това не пречи да е също така визуално издържан и зрелищен.

„Русалка“ е дебют на българска сцена на младата режисьорка Теодора Лилян, възпитаничка на Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) от класа на Григорий Козлов, художествен ръководител на театър „Мастерская“ в Санкт Петербург. Наричат творбата, която тя е избрала,

 

Голямата загадка на Пушкин:

приживе класикът нито я е озаглавил, нито я е завършил, нито я е публикувал. Под въпрос е дали оригиналът изобщо се е наричал така и дали фрагментите са били подредени по начина, по който са достигнали до нас. Много автори са се пробвали да дописват произведението, а финалът на Владимир Набоков се е утвърдил като най-популярен с годините – по него работи и Лилян. С превръщането на нейната постановка в художествен факт обаче загадката няма да получи своето разрешение. И може би – за добро. Гравитирането около жанра мистерия, постигането на баладичната, приказна атмосфера от славянския фолклор, многозначителният отворен финал са сред достойнствата на спектакъла, в чиято основа лежи архетипна история. Обикновена девойка се влюбва в княз, той в нея – също. Когато обаче й се насища, сключва изгоден брак с богата наследница, а бедното момиче се хвърля в реката. Но не умира, а се превръща в русалка и 7 години чака своя реванш. Универсалната история за любов, предателство, смърт, възмездие, покаяние и изкупление е облечена от режисьорката в модерна „дреха“, персонажите сякаш са разкъсвани от дилемите на модерния живот. Князът по анцуг (Деян Ангелов) и неговият асистент в черен костюм (Явор Вълканов) комуникират по мобилни телефони като сенчести бизнесмени, когато благородникът се чуди как по-безболезнено да скъса с мелничарската дъщеря (Надежда Колева) и как да обезщети баща й (Благовест Благоев). На партито за неговата венчавка други две „русалки“ (Елена Иванова, Владислава Николова) пеят пред микрофон песни по стихове на Пушкин. Съпругата му (Илиана Коджабашева) участва онлайн в психотерапевтичен сеанс за подобряване на самооценката… Спектакълът е богат на символика. Фаталната река Днепър е решена като празен плувен басейн, 7 душа капят и изтичат един по един на сцената за всяка от 7-те години в очакване на отмъщението, лее се вода и на сватбеното парти, разискрено с „накъсани“ светлини и с атрактивна музика. Въздействащо е, макар да сме го виждали много пъти при Лилия Абаджиева. Дали пък вече не ги клонират?!... Или просто навсякъде по света са сродни изначалните елементи на амбициозния режисьорски театър. И въпреки че някои персонажи и съдби тук са изоставени по пътя и недоизведени, ефектът мистерия може да оправдае липсите.

Преводът на текста е на Стоян Бакърджиев, Людмил Димитров и Валентина Радинска. Сценографията на спектакъла е на Ксения Перетрухина, костюмите са проектирани от Сергей Йорданов, автор на вълнуващата музика е композиторът Калин Николов, а на светлинния дизайн – Иля Пашнин.

 

Клоуните на Радина & компания

Другият спектакъл – "Разходка с Гогол", е под режисурата на една от жриците на куклената школа у нас, Катя Петрова, чиято ярка фантазия тук е сякаш по-дисциплинирана от обикновено, може би защото представлението излиза под логото на програмата „Театър+“, насочена към млада публика и поставяща си и образователни цели по отношение на нея. За да даде на тази аудитория максимум представа за света на автора и максимум удоволствие от потапянето в него, режисьорката е забъркала в своята сценична адаптация истински цветен коктейл от знакови откъси от „Петербургски повести: Невски проспект“ (къде, ако не на Невски проспект можем да се поразходим с Гогол?!), „Нос“, „Портрет“, „Шинел“ и „Дневникът на един луд“, а на актьорите е дала по няколко роли. Основните измежду множеството разказвачи са Пламен Димов и неузнаваемата Радина Кърджилова, която е и дребният чиновник Акакий Акакиевич Башмачкин от „Шинел“. И в това си амплоа на малкия подтиснат човек може да вземе хляба на всеки възрастен актьор. Като Попришчин от „Дневникът…“ пък блести младият Александър Тонев, а друг един луд, но от спектакъла на Нина Димитрова и театър „Кредо“ – Стелиан Радев, също е в актьорския екип, но като Чартков. Участват още Радена Вълканова, Жаклин Даскалова, Мартина Пенева, Кире Гьоревски.

Персонажите в този сюрреалистичен социум, под силен грим или маски на носове и уши със своя самостойност, са напълно обезличени, почти обезчовечени, личността им е в разпад, губейки части от същността си. Други пък са се идентифицирали с вещите си, което е само другата страна на една и съща монета. „Човешкото присъствие се превръща в абсолютна анонимност. Абсурдът пронизва самия живот и убедително се стига до границата на фантастичното. Героите не само са загубили своето лице, но са загубили и Бог. И не са забелязали тази загуба… Взаимоотношенията между човека и вещите в спектакъла изчерпват трагическите си възможности – идва времето на трагикомичната игра и карнавала“, обяснява Катя Петрова. Драматичен, куклен театър и клоунада си дават среща и щастливо се допълват в нейната постановка. Венислав Будинов (акордеон) и Николай Темнисков (туба) са музикален съпровод на живо.

Сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Петя Караджова, хореографията е на Анна Пампулова, композитор е Христо Йоцов. Преводът е на Майя Праматарова.

„Русалка“ ще се играе на сцена „Апостол Карамитев“ на 14 и 28 май, а „Разходка с Гогол“ на Камерна сцена на 3 май.

Още по темата