Медия без
политическа реклама

Дора Бонева събира в „Живописни откровения“ цветове, които се обичат

Изложбата в галерия „Нюанс“ представя развитието на художничката от романтичната стилизация до вдълбяването в същността

11 Апр. 2023
Галерия Нюанс
Автопортрет на художничката на фона на морския бряг.

Ретроспективна изложба „Живописни откровения“ на голямата българска художничка Дора Бонева (1936-2021) отваря врати днес в столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Иван Денкоглу“ 42. Вернисажът ще бъде от 18.00 до 20.00 ч., а творбите ще могат да бъдат разгледани до 7 май.

От галерията неслучайно са избрали 11 април за откриването – това е рождената дата на Бонева. Експозицията представя поглед към различните етапи в творчеството на художничката. Съпътстващ събитието ще бъде каталогът “Дора Бонева, представена от Иван Маразов”, отпечатан в началото на тази година.

Марта Левчева – дъщерята на авторката, пише за изложбата: „В културния оазис на галерия Нюанс ще имате възможностда погледнете от една интересна гледна точка, без претенции за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни творби, творби от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година, могат да изненадат зрителите. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и "истинска светлинна феерия " в дипломната й работа Балерини – 1959 г., както я нарича проф. Иван Маразов.

Дъщерята на Дора Бонева и Любомил Левчев продължава с преклонение и обич за забележителния творец, какъвто бе майкай: „Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), понякога с чаша кафе, но винаги много красива! Това изключително

елегантно присъствие с лекота и небрежна дистанция виждаме и в картините й, но само на пръв поглед. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев нарича четката и "тежка" и мъжка – в най-добрия смисъл, а в същото време тя е деликатна и съзерцателна, както забелязва проф. Маразов. 

Съпругът й – големият поет Любомир Левчев, приживе пише за нея:Тя има удивителна вътрешна устойчивост, която се предава на картините като изчистена простота и обобщеност. Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата – една дълга редица от пейзажи без хора ("за мащаб") – ритуално нарушение на канона – пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят. Тих протест към световната съдба“…

Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на съдбата. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави плавен завой от романтична стилизация на чувствата към вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката. Основната стихия на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както казваше за звуците Моцарт). Няма чувство, което да притежава толкова степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни уверява и колоритът на художничката.

Още по темата