С традиционната си експозиция „Зимни акценти“ арт галерия „Нюанс“ на столичната улица „Иван Денкоглу“ постави навръх Богоявление началото на новата изложбена година. До 1 февруари в нейното уютно пространство ценителите ще могат да разгледат произведения на някои от най-значимите и ценени автори в българското изобразително изкуство от последните три века – сред тях са Иван Димитров, Карл Йорданов, Владимир Димитров-Майстора, Петър Морозов, Иван Георгиев-Рембранда, както и съвременните майстори на четката Атанас Мацурев, Свилен Блажев, Греди Асса и други. „Зимни акценти. Живопис и скулптура XIX – XX – XXI век“ предлага среща между традиция и съвременност, между академичното наследство и личния художествен почерк на творци, оформили и продължаващи да формират облика на родното изкуство, отбелязват инициаторите на събитието.
Иван Димитров е един от първите светски художници в следосвобожденска България. Роден през 1850 г. в Трявна, той започва професионалния си път като ученик на баща си, който е представител на Тревненската художествена школа, след това учи в Букурещ, а сетне в Париж, където излага свои творби в Салона на изкуствата, с което ще остане в историята като първия български художник, представил творчеството си в чужбина. През част от живота си Димитров е известен сред съвременниците си с псевдонима Старейшината на българските художници, а през 1885 г. става и първият, направил самостоятелна изложба в България – в сградата на Народното събрание. Поради произхода и подготовката си Иван Димитров никога не изоставя напълно иконописта. В по-ранното му академично творчество, създадено в условията на новозараждащото се в България светско изкуство, ясно си личи неговата връзка с православната иконописна традиция. Това явление, разбира се, е типично за периода, обясняват изкуствоведите. В картината, която е част от настоящата изложба, е изобразено семейство в битова, домашна сцена. Плоскостни и с това дори малко условни, образите предават посланието на произведението – обективен разказ за живота на българина през втората половина на XIX век. Детето е изобразено като умалена версия на голям човек – похват, характерен за православното и раннохристиянското изкуство.
Друг автор, намерил немалко вдъхновение в българския бит, архитектура и може би най-вече в българския ландшафт, е Петър Морозов. Художникът е роден в Русе през 1880 г. След като завършва Държавното рисувално училище, той заминава на специализация в Париж, където неговите преподаватели му представят акватинтата като графична техника. По онова време тя е била технологична новост за България и именно с живописните си акватинти Морозов е най-популярен до ден днешен. Но всъщност художникът е изключителен и в своите маслени произведения. Освен множеството емблематични портрети, той е истински майстор и на природния, и на градския пейзаж. Не би било преувеличено да се каже, че той е умеел да „рисува въздуха”, с което придава на платната си особена, магнетична дълбочина. В изложбата намира място неговата картина „Тетевен” от 1942 г., част от късното творчество на автора. Тя представлява одухотворен градски пейзаж, попил богата и сложна палитра от нюанси, характерни за живописния маниер на Петър Морозов.
Експозицията представя и няколко платна на един от най-популярните и навярно най-продуктивни наши пейзажисти – Атанас Михов (1879 – 1975). Ученик на Ярослав Вешин, той открива призванието си в пейзажната живопис и през целия си дълъг живот никога не го подлага на съмнение. Освен че владее изумително цветовите хармонии, понякога той си позволява някои характерни живописни „закачки”, които правят произведенията му особено привлекателни. Пример за това можем да видим в платното му „Варна” от 1941 г. В него сред меките пастелни тонове се провиждат ярките покриви на крайбрежните къщи и полята.
Едни от най-любопитните произведения в експозицията са двата портрета от Иван Георгиев-Рембранда (1938 – 1994). Бидейки художник, който не е желаел да споделя изкуството си посредством конвенционалните методи, неговото творчество остава забулено в известна мистерия. Той е истински дисидент, отрекъл се от обществото и конюнктурата, отвратили го необратимо. Същевременно Иван Георгиев-Рембранда е един от най-иновативните за времето си живописци в България: изкуството му е избягало от съвремието си и едновременно с това го е изпреварило. В тези две живописни платна от 70-те години на ХХ век ясно може да се усети именно това. Те са авангардни, трудно сравними с каквото и да било друго изкуство от периода и много харизматични, заключават организаторите на „Зимни акценти 2016“.
