Известният театрален портретист, плакатист, графичен дизайнер и илюстратор Христо Алексиев представя самостоятелна изложба „Избраните“ в столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Иван Денкоглу“ 42. Вернисажът за откриването е на 3 декември, сряда, от 18.00 до 20.00 часа, а произведенията ще останат на вниманието на почитателите до 21 декември.
„Защо пак портрети? Убеден съм, че някой ще ми зададе този въпрос в новата ми изложба „Избраните“. И с пълно право“, казва художникът, който в продължение на 20 години, от 1990 до 2010-а, е показвал няколко портретни експозиции у нас и в Австрия, където живееше – „Забравените българи“ (1990), „Познати, непознати“ (2005), JAZZ ICONS (2006), „Състояния“ (2009), „Дуети“ (2010) в София, а „Приятелства“ (1995) и Vertraute fremde (2001) във Виена. „Защо пак портрети? Ами защото „на портрета ви лицето ми е в сърцето“, в рима отговаря авторът.
Както сам Христо Алексиев признава, неговите портрети са резултат на артистичната му сърдечност. „Опитвам се, колкото мога, с импровизационна лекота и усет към индивидуалното да се доближа до характера на модела. Непреднамерено, спонтанно и някак естествено те се раждаха на бялото платно. Станаха част от мен. Като че ли исках да разбера какво представлявам самият аз чрез представата си за портретувания. Дали защото харесвам лицата, които рисувам, или защото се стремя да докосна личностите и тяхната аура, или защото искам да бъда като тях? Старо правило е, че лицето е огледало на душата. Иска ми се и аз да дам на себе си и себеподобните огледало за сравнение с образите от днешния ден. Дали лицата, които виждаме около нас, могат да се съотнесат с културата на днешната ни държава и население, оставам на вас и вашата съвест“, изповядва се творецът.
Сред неговите портрети на приятели има няколко на големите (не)забравени културни икони, хората на духа – художникът Асен Старейшински, режисьорът Гриша Островски, актьорът Николай Бинев, изкуствоведът Ружа Маринска – учители и вдъхновители на Алексиев. „Те ме учеха на изкуство, естетика и морал. Все по-често се срещам в мислите си с тях. Все по-често като че ли се опитвам да открия нещо от тях в образите на моите нови приятели. Рисувайки ги, искам да върна техния блясък на творци и аристократи на духа, забравени от масовата култура и от хората, прочели само една книга. На тях искам да кажа „Все още има утре!“. Защото изкуството, струва ми се, винаги трябва да е средство в борбата на човека против материята, която се стреми да погълне духа му“, споделя авторът.
Другата голяма тема в новата му изложба е личността на незабравимия кинотворец Андрей Тарковски, чиито филми ни карат да се обърнем към себе си, да се върнем към разбирането на душата си и да се опитаме да свържем собствената си съвест с постъпките си. „Все по-често се връщам към неговите филми, оставили ярка следа в моето творчество. Припомняйки си техните кадри, търся опорни точки, за да усетя душевно равновесие и спокойствие, защото изкуството отразява истинския смисъл на живота: Любовта и Жертвата. В ушите ми звучат думите на Тарковски: „Ясно е едно, че изкуството – това е молитва. И с това всичко е казано“, припомня Христо Алексиев.
Двайсетте платна от серията по филми на Тарковски ще бъдат подредени в галерията плътно едно до друго – като неговите невероятно дълги кадри, които нямат повторение в световното кино, издава художникът. „Светът от образи, които ме заобикалят, е моето основание за съществуване. За да изразя чувствата си към тях, избрах отново портрета. Искам хората, които гледат моите портрети, да усетят чувствата, които съм изпитвал, когато съм ги рисувал“, казва Алексиев. И добавя, че би се радвал, ако изложбата „Избраните“ се превърне в спонтанна емоционална среща с неговите живи модели – среща, духовно осветена от образите на незабравимите му учители.
Христо Алексиев е роден на 15 юли 1950 г. в София. Завършва тук Художествената гимназия, а по-късно, през 1974-та – Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов“ в Москва. Работи в областта на плаката, илюстрацията, портрета, карикатурата, оформлението на книгата, логото, пощенската марка. Бил е арт директор, графичен дизайнер и илюстратор на списанията „Божур“ и „Жената днес“, художник-плакатист и графичен дизайнер на Учебния театър на ВИТИЗ (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, Малък градски театър „Зад канала“, театър „Българска армия“, Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
От 1993 г. Алексиев за дълги периоди живее и работи като графичен дизайнер и илюстратор във Виена, Австрия. Като илюстратор и карикатурист е свързан със списанията WIENER, H.O.M.E., а сп. WIEN Live през 2003-2004 г. публикува негови портрети на известни австрийски личности от сферата на изкуството и културата.
Христо Алексиев е носител на множество професионални отличия, сред които наградата на СОС „Златна значка на София“ за тритомния албум „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“, наградата за цялостно представяне на Седмото биенале на театралния плакат, наградата за плакат на пиеса от френски автор, учредена от посолството на Френската република, Consilio Manuque – приз за плакат от международната изложба на книгата, втора награда от Калифорнийския музей за наука и индустрия и трета награда на Десетия юбилеен конкурс за филмов плакат на сп. Holywood Reporter, първа награда за плакат от Осмото биенале за приложна графика във Вилнюс, Литва, и редица още.
Автор е на повече от 20 самостоятелни изложби в България, Австрия, Чехия, Словакия, Люксембург, Алжир. Негови работи участват в международните биеналета на плаката във Варшава, Бърно, Лахти, Листоуел и Мексико, както и в изложби на българския плакат в Полша, Русия, Чехословакия, Куба, Холандия, Финландия, Германия, Франция, САЩ, Венецуела, Мексико, Австрия и Япония.
