Китайският художник, активист и дисидент Ай Вейвей публикува в сайта Artnewspaper  свои разсъждения по темата защо авторитарните политически системи се справят по-ефективно с кризата, предизвикана от коронавируса. Художникът разказва, че е работил по постановката на "Турандот" в Римската опера, когато избухва епидемията, и е следил с голямо внимание развитието ѝ. Той признава, че китайските  мерки за овладяване на вируса са показали добри резултати, но отбелязва също, че глобалната ситуация е по-страшна: „Епидемията разби разбирането за живота и смъртта в човешката общност и постави голямо предизвикателство пред икономиката, културата и морала”. 

"Ако става въпрос за природно бедствие (което не е задължително да е така), ранните предупреждения и контрол са решаващите фактори, които допринасят за успеха или неуспеха на борбата срещу него, пише Ай Вейвей.  Според него китайското правителство е предприело същите действия, както при овладяването на публични инциденти:

прикриване на истината.

Художникът твърди,  че укриването на истината е основното средство за задържане на политическата власт, без което съществуването на режима би било почти невъзможно. Със своето авторитарно управление и милитаризирано ръководство Китай успешно "замрази" за два месеца цялата страна с карантина и блокада и "удържа под контрол както вируса, така и общественото мнение.  Нещата се развиха в посоката, която е най-благоприятна за стабилността на режима".

Изводът е, че днес  Китай е в празнично настроение, защото е доказал на света ефективността на авторитарните правила и е разкрил недостатъците и злоупотребите на свободните и демократични общества при контрола на епидемията. "Очевидно много държави със свобода на печата и мерки за социално осигуряване реагираха на тази епидемия

безпомощно и дори нелепо". 
 
Но въпреки напредъка си в много сфери, Китай никога не се е отрекъл първоначалното си намерение да изгради социалистическо общество с китайски характеристики. Страната не признава универсалната ценностна система на Запада: демократични избори, свобода на словото и независима съдебна система, припомня художникът.

Предупреждението му е, че нарастващото значение на Китай в световната икономика представлява потенциална заплаха за световния ред, особено в сферите на политиката и културата, доминирани днес от Запада.

"Тази заплаха ще става все по-остра с нарастващата сила на Китай и светът ще стане свидетел на конфронтация на две крайни идеологии - завършва Ай Вейвей. - Истинската идеологическа война започна и пандемията, причинена от коронавируса, е само отправна точка."