Дебатът защо съвременните двигатели с вътрешно горене (ДВГ) издържат значително по-малко, отколкото преди, постоянно се изостря. Някои са убедени, че производителите умишлено намаляват ресурса им, други вярват, че се дължи на новите технологии. Но широко разпространеното мнение е, че новите двигатели и скоростни кутии са се превърнали в "еднодневки".
В края на 90-те години на XX век и в началото на XXI издръжливостта на агрегатите бе на друго ниво. Чугунените блокове позволяваха извършването на пълноценни ремонти - цилиндрите се разпробиваха и се монтираха увеличени бутала, в резултат на което двигателят продължаваше уверено да работи стотици хиляди километри.
С времето целите на автопроизводителите се промениха. Леки конструкции, по-икономичен разход на гориво, по-малко тегло – всичко това стана по-важно от предишната поддръжка. Оттам идва и определението "еднодневки" на съвременните агрегати.
Най-силният удар по надеждността на ДВГ
беше отказът от масивния чугун. Материалът е тежък и не разсейва топлината най-добре, но пък позволява да ремонтираш блока почти без ограничения. Алуминият, който го замени, печели по тегло и охлаждане, но не е подходящ за сериозна реставрация. Просто, когато износването достигне определено ниво, ремонтът губи смисъл - било от техническа или финансова гледна точка.
Алуминиевите блокове вече са част, която е по-лесна за смяна, отколкото да се прави опит да бъде върната в първоначалното ѝ състояние. Причината е, че с времето този метал губи своята твърдост и започва да "плава". Теоретично такива агрегати може да бъдат ремонтирани, предлага се и монтаж на "ръкави" с чугунени вложки. Въпреки това, истинският резултат от такива ремонти е краткотраен. Пък и за някои модели ремонтни бутала изобщо не се произвеждат. Тогава цялата процедура губи смисъл: единственият изход е да се купи нов блок, чиято цена най-често шокира собственика.
Към това се добавя и друга страна на модерните конструкции - излишък от пластмасови елементи. Полимерните капаци на механизма на клапана често пропускат, маслото започва да прониква и дори нова гарнитура невинаги спасява ситуацията. Пластмасовите корпуси на термостат, палети и други части също променят формата си с времето, губят здравина и трябва да бъдат напълно заменени, а не да се правят опити за ремонта им.
И още фактори за преминаване към "еднодневки"
Причината съвременните мотори да издържат по-малко от предишните се обяснява с цял набор от обстоятелства. Като например модерния подход към поддръжката. Много автопроизводители препоръчват смяна на маслото веднъж на всеки 15 000 км, понякога дори по-често. На практика такива интервали само ускоряват износването - градските натоварвания бързо влошават свойствата на маслото, а когато колата стигне до сервиза, се оказва, че то не е вършило работата си дълго време.
Екологичните изисквания също имат роля, но и те са само част от цялостната верига.
Постоянният едминистративно-регулационен натиск за съкращаване на разхода на гориво пък принуди производителите да намалят обемите, да усложнят конструкциите и да преминат към турбокомпресор. Буталата с предпазни вдлъбнатини изчезнаха и компактните двигатели станаха стандарт – има икономия на гориво, но ресурсът на значително спадна.
Значителна роля изигра и друга тенденция - желанието за намаляване на производствените разходи. За да си увеличат печалбите, производителите избират по-бюджетни решения. Освен това за автомобилните гиганти е нерентабилно колата да работи без повреди по-дълго от гаранционния срок. Затова още на етапа на проектиране се залага на намален ресурс на ДВГ и автоматичните трансмисии, повечето от които вече дори не се нуждаят от поддръжка.
