Младите хора у нас чувстват, че им липсват възможности да участват в обществения и политически живот. Макар и да заявяват готовност да се ангажират с обществени каузи, много от тях са най-малкото скептични, че от това може да произлезе нещо, тъй като смятат, че не им се дава нужната подкрепа от обществото.
Към такива изводи навежда проучването "Младите могат – за да има смисъл, трябва да има диалог", представено днес в БТА. Това е национално представително изследване, осъществено от сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите", с подкрепата на социологическа агенция "Тренд". То е част от проекта "Младите могат", иницииран от Министерството на младежта и спорта и посветен на младежкото овластяване и активно включване.
За младите хора най-важни ценности остават семейството (64% от анкетираните заявяват това), сигурността (42%) и мирът (41%). Много по-надолу в класацията са ценности като демокрация (14%), върховенство на закона и толерантност (по 13%), равенство (10%) и солидарност (7%).
Интересно е, че семейството е източникът на информация, към който младежите проявяват най-голямо доверие – 58% заявяват, че напълно вярват на родителите си. След това идват учители и преподаватели (23%), приятели и колеги (22%). Публичните източници на информация – социални мрежи и онлайн медии, телевизия, експерти и анализатори, всички се ползват с обезсърчаващи едноцифрени рейтинги. Причината вероятно е в това, че цели 66% не смятат, че в публичното пространство се говори за правата и отговорностите на младежите. Според Калина Крумова от "Мрежа за развитие на личността и талантите" това е предупредителен сигнал за политиците и журналистите.
При такива данни става важно за какво се говори вътре в семейството, към което младите изпитват такова силно доверие. 65 на сто от анкетираните твърдят, че често или понякога разговарят с родителите си за политика, а около 50 на сто – за граждански права и задължения. В една трета от семействата политическите теми се засягат рядко или никога, а в близо половината не се казва нищо за правата и отговорностите ни като граждани.
81% от анкетираните не знаят какво означава младежко овластяване, което е свързано с възможностите на младите да управляват своя живот. Повечето от младите смятат, че това засяга достъпът им до качествено образование (46 на сто), заетост и стажове (40 на сто), развитие на лични умения (34 на сто) – тоест, неща, които увеличават шансовете им да се реализират на пазара на труда. По-малко от една пета свързват овластяването с големи обществени каузи – като например борба с неравенството и дискриминацията (20%), участие в процесите на вземане на решения (19%), подкрепа за младежки инициативи (15%) и за уязвими млади хора (13%), насърчаване на доброволчеството и активизма (8%).
Вероятно затова 54 на сто от младежите твърдят, че по-скоро нямат или изобщо нямат реална възможност да влияят върху обществените и политическите процеси в страната. Парадоксалното е, че въпреки това мнение, цели 53 на сто заявяват, че гласуват на избори – твърдение, към което социолозите се отнасят скептично. 22 на сто казват, че са участвали в доброволчески инициативи, а 16 на сто – че са се включили в подписки или петиции, или някакъв вид активизъм в интернет.
Важни са мотивите, с които младежите обясняват причините за пасивността си. На първо място е липсата на информация – 28% казват, че просто не знаят как да се включат в обществено важни дейности и каузи. По-обезпокоителни са други отговори като: не вярвам, че нещо ще се промени (27%); никой не ме е поканил или ангажирал (25%); политиката ме отблъсква (20%); имам други приоритети или нямам време (18%); не вярвам в институциите (16%); не виждам никакъв смисъл (13%).
Над половината казват, че за да са активни, искат доказателства, че усилията им ще доведат до ясен резултат, както и да им се представи конкретна кауза, с която да се ангажират. А една трета очакват ангажиментът им да доведе до възнаграждение и възможности за развитие.
И тук идва другият парадокс – въпреки скептицизма и пасивността си, цели 57 на сто вярват, че един млад човек може да бъде ефективен граждански или политически лидер, а 53 на сто – че са част от поколението, което може да промени България. "Когато младите хора имат това светоусещане, те ще намерят механизмите за участие", смята социологът Евелина Славкова от "Тренд".
Около една четвърт от анкетираните не смятат подобни амбиции за възможни. Те посочват за основни пречки пред младежкото лидерство липсата на възможности, умения и самочувствие, както и негативните стереотипи към младите хора в обществото.
На въпрос на "Сега" за липсата на единство и солидарност сред младежите Славкова изтъкна, че става въпрос за изключително разнородна група, с която трябва да се работи "на парче" - с различни подходи към най-младите и неангажираните и тези, които вече имат семейства и свързаните с тях грижи. Правенето на обща политика за цялата възрастова категория от 18 до 29 години, както прави държавата, е неработещ подход. Не трябва да се позволява на младите хора да се капсулират и да губят кураж, посочи социологът, а да се търсят начини да се стигне до тях, за да се включат в обществения живот.
Ангел Стойков, който оглавява Националното представителство на студентските съвети в България, посочи, че твърде малко млади хора се впускат в активни дейности – например, да се присъединят към неправителствена организация, която да формира мисълта у тях за младежкото овластяване. И допълни, че младите не могат да очакват да бъдат търсени и канени, освен ако сами не се превърнат в активната част на обществото.
