Седях си в едно крайморско капанче, гледах вълните и се наслаждавах на бирата си, когато внезапно в облак прах до заведението спря парламентарна кола. Шофьорът й излезе, огледа мен и останалите клиенти, театрално прочисти гърло и с висок глас обяви:

- Внимание! По-бърз от куршум, по-мощен от локомотив, може да прескочи висока сграда с един скок...

- Чакай – задавих се с бирата аз, - това не е ли интрото на Супермен?

- Представям ви – направи се, че не ме чува шофьорът, - Валери Симеонов, йеее!

След което отиде и отвори задната врата на колата, откъдето сериозен като лятна буря се появи вицепремиерът.

- Граждани! – кимна ни той. – Спокойно, тук съм заради вашето добруване. Сега ще направим разни проверки, ще напишем малко актчета, след което ще публикувам всичко във "Фейсбук", а вие може да ударите по едно харесване!

Точно обаче когато с бойна шерифска крачка и децибелометър, затъкнат в колана, вицепремиерът тръгна към нас, от другата страна на барчето, отново в облак прах, паркира друга парламентарна кола. Нейният шофьор също излезе, измери с презрителен поглед случващото се и прочисти гърло:

- Внимание! Когато всички добри сили на света се обединят, на помощ идва...

- Айде стига де – оставих си бирата аз, - това е интрото на Капитан Планета!

- Волен Сидеров, йеее! – през мен обяви шофьорът и от колата излезе Волен със сериозност на разярен домоуправител.

- Граждани! – заяви и той. – Тук съм заради вас, идвам да проверя проверките на тоя... на тоя... – и присви очи, вгледан във Валери Симеонов, който несъзнателно бе извадил децибелометъра и го държеше като револвер.

- Нямаш работа тук – през зъби изръмжа той, - ходи си във Варадеро и остави Българското Черноморие на истинските патриоти...

- Тебе аз те направих министър – прекъсна го Сидеров. – Вместо да лаеш, по-добре целувай ръка! – след което се обърна към нас в барчето. – Трябва да целува ръка!

Кимнахме, защото не знаехме какво да направим. 

- Аз върша всичко в името на гражданите бе! – контрира го Симеонов. – Ходя по летните курорти облечен, какво ще кажеш!? – и се обърна към нас за потвърждение. – Нищо няма да каже!

Но той каза.

- Ти ли се раздаваш на обществото бе, егоманиак? – извика Волен. – Мен са ме осъждали на общественополезен труд бе, Валерка!

Валери Симеонов ядно се изсмя, след което също се развика:

- Всичко, което върша, е общественополезен труд бе! Всичко е в името на хората! – и внезапно погледът му се спря на мен. – Ти там, грозният.

Огледах се, но за съжаление знаех, че говори на мен.

- Какво пиеш?

- Ми, бира, господин вицепремиер – вдигнах халбата си аз.

- Хубаво – кимна той, - сега ще те почерпя още една, за да разбереш, че съм по-готин от тоя тука! – и ми поръча втора халба (в моя случай, пета).

- Една бира?! – изкрещя Волен. – Толкова ли струва за тебе народната любов?! – и се обърна към мен. – Грозник, за да разбереш кой е истинският патриот тук, аз ще те черпя две бири.

- Три бири! – вдигна Симеонов.

- Пет!

А денят ми беше започнал скучно...

- Шест!

- Осем!

Сервитьорката носеше бира след бира, а аз не можех да скрия усмивката си.

- Господа – казах, докато прибирах бирите в раницата си, - от името на всички граждани, сърдечно ви благодаря! – след което бавно се изнизах от заведението, а двамата продължиха да си крещят.

- Идвам по сигнал за шум – спря ме на изхода някакъв полицай. – Двама души крещели много силно?

- Да – кимнах към Волен и Валери аз, - но не се притеснявайте, господин полицай, това е само политическо крещене, то не е истинско.