Има една странна пасмина, която не чете какво пише на вратите. Онзи ден един влезе и попита това ли е тоалетната – представяте ли си! Какво да му река – казах му – спряха водата, така че днес не работи, а той се възмути и тегли една майна на държавата. Какво става в тая страна – за една затворена тоалетна – държавата псуват. Какво му е крива държавата, че е ял нещо втора ръка!

Ей го и тоя, влиза, без да чука, носи папчица.

- Вие по какъв въпрос?

- Нося законопроект – казва оня. – За лицензиране на политическата дейност.

Втасахме я! И от какъв зор?

- Страхотна контрабанда се вихри – обяснява папкаджията. – Сивият сектор заема все по-голямо парламентарно пространство. Кой откъде свари, примъква през границата безмитно идеи, влачи в багажника идеологии, лозунги се крадат на поразия, политически програми се преписват, който не се е сетил, той не е станал политически лидер, така че на тая куфарна търговия трябва да се тури край!

Съгласен съм с него, само че какво мога да направя?

 - Ей тука всичко съм описал – член по член. И алинеи има. Съвсем като истински закон!

- И какво разбирате под лицензиране?

- Тук всичко е описано. Политическата контрабанда ощетява държавата с милиарди, а хазната трябва да се пълни все пак отнякъде, затова съм предвидил няколко варианта.

- Давай да видим!

Оня отвори папчицата.

- Първо – всеки кандидат за политическа кариера първо трябва да декларира реалния си собственик.

- Кво? Искате да кажете, че хората, на които поверяваме държавата и себе дори, са нечия собственост?

- Вие сериозно ли смятате, че не са?

Смятам, разбира се, но смее ли човек да го рече на глас! А оня ме гледа снизходително и продължава:

- След това – да декларира и докаже източниците си на финансиране.

- Нали и сега има Сметна палата – казвам не много уверено.

- Вие сериозно ли смятате, че Сметната палата…

Не смятам, естествено, но откачалките не бива да се окуражават. Въпреки че ме гледа така, сякаш аз съм откачалката.

- После – за да започне каквато и да е политическа дейност, трябва да се регистрира.

- Че то и сега е така!

- Срещу двадесет хиляди. Човек, за да иска да дава акъл, първо трябва да докаже, че той самият има. В днешното пазарно време единственият реален критерий за наличие на акъл е натрупаното в банката.

Тоя ще ме убие!

- Още нещо?

- А ако се натиска да започне дейност като министър или зам.-такъв, да е задължен да внесе депозит в размер на половин милион. Идеята е – като  сгафи, да му удържат гафа от депозита. Тая хазна все отнякъде…

- Трябва да се пълни – довършвам. – Това вече го каза.

- Има го и по-нататък. Защото тази хазна…

Този може да продължи така до сутринта.

- Виж какво, мой човек – казвам, - не си попаднал на правилното място. Излизаш сега оттук, после по стълбите, вляво, четеш по вратите – където пише деловодство, влизаш там и си оставяш закона. Това тук е помещението на чистачките.

- А вие какво правите тук? Нямате вид на чистачка!

- Охранявам помещението. Парламентарни парцали, кофи, препарати, тоалетна хартия… Тук много се краде, трябва да се пресече тая порочна практика!

- Това, за тоалетната хартия, го имам в член 113, алинея пета – хвали се законодателят, но го хващам за врата и запращам към деловодството – ако ще руши парламентарния ред, да го руши по надлежния такъв.