facebook
twitter

Горещи новини

Стратегия на МОН ще връща студентите на лекции

945
ЕПА БГНЕС

Министерството на образованието подготвя Стратегия за висшето образование след 2020 г., с която ще се опита да намали неприсъствието на студентите в държавните университети. Най-вероятно ще се прибегне до въвеждането на подобно на дуалната форма обучение в средното образование. Това каза просветният министър Красимир Вълчев по време на кръгла маса на тема: „Висшето образование в България - предизвикателства и решения“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитиран от БГНЕС.

Преди дни на подобна дискусия, но със студенти от УНСС, министърът призна, че проверките на ведомството му в 4 висши училища са показали, че средната посещаемост на лекциите е 15-20%.

„Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми“, заяви Вълчев, припомняйки започналите преди няколко години реформи във висшето образование.

„В последните години направихме една много голяма промяна - преструктурирахме и намалихме приема, но по-важното е, че го преструктурирахме и насърчаваме профилната оптимизация. Над 25 професионални направления нулирахме приема, намалихме социално, стопанските и правни науки - намалихме с над 50% приема“, посочи министърът и добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование, преди 2-3 години те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60%. Според него основното предизвикателство пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар. За да се случи, по думите му е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.

„Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.“, обяви той.

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Правото измести психологията като най-желана специалност в СУ
Елате в Страната на стадния имунитет
Близо 4500 първокурсници няма да плащат такси

Коментари

indiec

Сред многото думи не се открива КАК точно ще се случи случката с посещаването на лекции.

 

tatyana1

Я пак! Че не разбрах за дуалното обучение във ВУЗ-овете и връзката му с присъствие на лекции?

urupuchi

 В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии.

 

Да бе. Политик и чиновник да си сменят професията... В следващите хилядолтия, може би.

mini96

Отговора е много лесен! Закриват се 3/4 от Вузовете в мамковината ни,в останалите се правят нормални приемни изпити (като едно време) съкращават се 9/10 ти от измислените професори и се въвежда ежедневен контрол на лекциите!Който направи 3 отсъствия - без заверка!

вила

Примерно в Япония един университет се пада на един милион население, така в България остават 6 университета... 

Калинчо

Мон най-напред да каже кога е искрен:

- когато иска студентите да са в аудиториите, или

- когато иска все повече студенти да учат "дистанционно"

fractal
снимка на fractal

Студент идва от студио в студиото се изследват дадени проблеми от теорията и практиката също така трябва да се въведе изпита с тестове а не с план конспект и картончета и да не започваш да пишеш на бял лист

Nashenec

От счетоводител какво се очаква !?! А икакво общо има качеството на завършващите с посещението на лекции ?

Ало, висшет образование не е задължително, което позволява много лесно да се дефинира как се постига качество - изпитва се истински и оценките отговарят на знанията. Сегашната система е точно обратното - оценките на студентите зависят от това колко е недостигът в бюджета на вуза. Затова вузове с развързан бюджет от успеваемостта на студентите дават по-добро качество. Във всички държавни задължително се мисли как да не късаш студенти, защото иначе намаляват калваците, които ти носят парите за бюджета.

А посещаемостта на лекции - има прекалено много хабилитирани лица (особено нови професори), които се възмутени как студентите не ги зачитат и не посещават часовете им и не купуват учебниците им. Стига се до там, че някои слагат темите за проекти в учебниците и за да получи тема студентът купува учебника и преподавателя се подписва на съответната тема. Даже имаше един такъв, дето беше шеф на дирекция в МОН ама го махнаха.

 

Luckbox

Чакай, чакай. Студентите не ходят на лекции поради 2 основни причини:

 

- могат да не ходят (защото университетите не го контролират кой знае колко, щото парите следват студента). 

- имат нужда да работят - не познавам студент, който да не работи. А много от тях направо си работят на пълно работно време. 

 

Поне така съм позавършил тук-таме няколко университета извън България, нека да споделя как са решени тези проблеми в много страни:

- Англосаксонски модел - Англия, някои от северните страни. Малко на брой лекции и упражнения. Студентът е доста свободен да организира времето си както намери за добре. Качеството на образованието е гарантирано от многото самостоятелни или групови презентации, задачи, практически проекти и стриктно оценяване.  Всичко това създава нужда да се чете, да се мисли, да се рови човек в библиотеките, да се допитва до преподавателите. Общо взето нямаш много лекции, но за да си изпълниш задачите трябва да положиш доста труд. Много добра система, защото знанията не се наливат, ами някак си сам достигаш до тях. Лекциите и упражненията са просто една лека рамка, която дава посока на всичко това. Та, ако искаш - можеш да работиш, за да се издържаш. Това обаче означава доста безсънни нощи, защото оценяването е доста стриктно и няма лабаво. 

- френски/южноевропейски модел - унивеситетите са почти като училища. Дните са изпълнени с лекции и упражнения. Упражненията са абсолютно задължителни, а лекциите не са, но реално ако не ходиш на лекции, пропускаш материал, по който те оценяват. Много по-стриктна и негъвка система, която си има своите плюсове и минуси. Обемът на уж наученото е много по-голям, но дълбочината и трайността на наученото според мен леко куцат - системата фаворизира наизустяването, а не толкова задълбоченото самостоятелно мислене.  Време за работа почти няма. Това е решено с поемането на част от наема от страна на държавата (когато аз бях студент във Франция тази помощ стигаше до 40% от наема) както и прилични стипендии (пак по мое време, по спомен около 300-400 евро на месец), ако си от семейство, чиито доходи не позволяват да издържа студент. Другият вариант е да го направиш като мен: ходене на лекции и упражнения през деня и работа през нощта. Ама това си е утрепия, която не пожелавам на никого. 



 

Johnny2965

Забравяте, че студентът, все пак, е мислещ човек. И като такъв би могъл да прецени кои знания ще са му от полза и кои - не.

Едва ли би пропуснал лекции, от които би се обогатил като личност и професионалист.

fractal
снимка на fractal

Не знам защо но по точните науки те карат да знаеш формулите на изуст и да смяташ интеграли и диференциални уравнения на ум

Това е все едно да ти покажат някаква част от машина и после да те накарат да я направиш по спомени без чертежи

Влез или се регистрирай за да коментираш