Три дни след като Върховният касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение, че няма как да има конфискация на имущество, ако проверяваният е бил оправдан, или разследването срещу него е било прекратено, председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) внесе законопроект, който го заобикаля, пише "Капитал". Тълкувателното решение има силата на закон.

Депутатът от ГЕРБ предлага още Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да не е обвързана с никакви срокове, в които да извършва проверките си и така на практика те да могат да продължават вечно. Предложението на ГЕРБ е промените да важат както за приетия в края на миналата година Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, така и за висящите (около триста) производства по предходния закон. Според Кирилов с предложенията законодателят ще може "в пълна степен ще защити държавния интерес и ще обезпечи доказаната ефективност на гражданската конфискация".

По смисъла и на двата закона проверка за незаконно придобито имущество започваше всеки път, когато някой е привлечен като обвиняем. Тълкуването на шефа на комисията Пламен Георгиев беше, че независимо от съдбата на наказателното дело - дали проверяваният е оправдан, или прокуратурата е прекратила разследването, производството за конфискация може да продължи. ВКС прие обратната теза. Тълкувателното решение беше предшествано от безпрецедентна клеветническа кампания срещу председателя на съда Лозан Панов, отделни съдии и дори правистите, дали независимо становище по делото, припомня "Капитал".

Един ден след публикуване на решението, в ексклузивно интервю за "Канал 3", Пламен Георгиев обвини Панов в липса на морал, тъй като е председателствал общото събрание, приело решението, а не е трябвало да го прави, тъй като е обект на проверка от комисията. Ден по-късно Данаил Кирилов внесе законопроекта.

Без да споменава тълкувателното решение, предложението на Кирилов е изцяло насочено към заобикалянето на становището, прието от върховните съдии и задължително за всички магистрати. "Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на прокуратурата, която преследва извършителя на престъпната дейност. В много случаи обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети", пише в мотивите на проекта.

За да аргументира предложението си Дананил Кирилов отива още по-далеч. Според него ако не бъде приети промените, ще бъде нарушени правата на хората с увреждания. Логиката на председателя на правната комисия е, че тъй като гражданската конфискация ще бъде прекратена, ако някой е оправдан, но не и ако е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, то това ще постави последните в неравностойно положение: "Нито в българското и правото на ЕС, нито в международното право се допуска възможност за тълкуване, което води до неравноправно третиране на хората с увреждания, каквито са изпадналите в продължително разстройство на съзнанието."

Проектът на Кирилов визира и висящо тълкувателно дело във ВКС, което трябваше да изясни дали сроковете, в които комисията провежда проверката за незаконно придобито имущество са задължителни. Законът казва, че срокът за провеждане на проверката трае една година от образуването ѝ, като този срок може да бъде удължаван еднократно с шест месеца. Кирилов предлага тези срокове да имат пожелателен характер, което на практика означава, че проверката за незаконно придобито имущество да може да продължава вечно. Според вносителя ако този срок не бъде спазен, ще може да се търси дисциплинарна отговорност от виновните длъжностни лица, но това не трябва да пречи на гражданската конфискация.

След като се разбра за предложенията за законови промени, от антикорупционната комисия разпространиха информация, че заради тълкувателното решение трябва да оттеглят 19 иска за над 21 млн. лв. Това сочел първоначалният анализ на комисията. От там изреждат и делата, заради които са били исковете за конфискация - две за измама на обща стойност 1 113 711 лв., две за документна измама в особено големи размери на обща стойност 898 858 лв., едно за изнудване на стойност 56 548 лв., едно за безстопанственост за 1 998 438 лв. и т.н. Специално е споменат процесът за конфискация срещу бившия зам.председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров, който беше оправдан на всички инстанции. От него комисията се опитваше да отнеме имущество за близо 1 998 046 лв. След тълкувателното решение Софийският градски съд е прекратил делото.