Седи и гледа Дядо Йоцо филма
и му е мило-драго на душата; 
на Руди му е милно-педофилно - 
и той е пръв приятел на децата! 

Не вижда Дядо Йоцо грозни сцени
и Руди Джулиани ги не вижда.
Очите на слепеца са червени
и сълзите му все така прииждат. 

Такава радост - нашенско момиче
се къпе във световната си слава;
невинното кокиче тъй блести, че 
и Руди Джулиани се поддава! 

В България се раждат умни, силни,
достойни синове и дъщери - 
и Руди има спомени тактилни,
и българската кожа му гори! 

И Дядо Йоцо, колкото разбира
от сатирата сложна на Борат,
така и Руди толкоз реагира
на упреците в старчески разврат.

Животът със изкуство се сношава
и Дядо Йоцо с Руди се прегръща;
илюзията се превъплъщава
и става с фактите една и съща.