Без регулаторен натиск „Фейсбук“ и останалите социални мрежи няма да положат достатъчно усилия, за да решат проблема с пропагандата и с фалшивите новини. Проблемът става особено значим в контекста на агресията на Русия в Украйна. Това стана ясно от думи на министъра на електронното управление Божидар Божанов по време на дискусия на Съвета за електронни медии на тема „Плурализъм и дезинформация по време на война“. „Регулаторната посока за действие срещу пропагандата е да се вмени някаква отговорност на социалните мрежи. Аз лично настоявам да има повече контрол върху препоръчването на съдържание, върху тролските фабрики, върху инструментите за разпространение на подобно съдържание. Комуникацията ми с „Фейсбук“ по темата е трудна. Те признават, че задачата е трудна и че се опитват да правят нещо. Но всъщност, докато няма регулаторен натиск, социалните мрежи няма да направят нищо. Към момента те замазват очи, най-меко казано“, коментира Божанов.

Регулаторните усилия на ЕК по проблема с пропагандата и дезинформацията трябва да са много внимателни и в момента те са такива, каза още министърът. „Понякога комисията дори е твърде внимателна. Регулацията на социалните мрежи и на онлайн съдържанието като цяло е ходене по тънък лед. В него, ако направиш така, че правителството да взима решения кое е вярно и кое не е вярно, кое да се свали и кое да не свали, е грешно, от една страна. От друга е и технологично почти невъзможно. Имаме 600 доставчика на интернет, които трябва да помолим да свалят нещо, дори да имахме регулаторен механизъм, а такъв няма, за щастие“, поясни той.

Рекламният вектор също е важен елемент от дезинформацията, добави министърът. „През 2019 г. „Гугъл“ затяга контрола и става доста по-трудно да се монетизира през „Гугъл“. За сметка на това има други платформи, които имат по-малък контрол и през рекламните платформи се монетизират фалшиви информации“, коментира Божанов. „В момента „Фейсбук“ не знае какво се случва с аудиторията на микро ниво, каза още той. „Те имат някаква обща картина, доклади за целия свят. Те не отчитат по никакъв начин местната картина, проблемите с местната модерация, местния език, социалните разделения. Общият доклад е безполезен, местният би бил много интересен“, обобщи министърът.

В България има едно от най-еврофилските общества в ЕС, като в същото време то е и едно от най-русофилските, заяви политологът Първан Симеонов от "Галъп“. Той отново представи данните от проучване на агенцията, според което след руската инвазия в Украйна влиянието на фалшивите новини в България е нарастнало. Изследването показа, че почти 60 на сто от анкетираните са против действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% от българите обаче по-скоро ги одобряват. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, за които основният източник на информация е телевизията.

„Ние трябва да говорим на българите на български, умерено. Трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата, а не да търсим черна или бяла картина. Някъде бъркаме в подхода, не отчитаме местната специфика, смята  Симеонов. Според него въпросите, които трябва да се задават на българите, е дали биха се радвали, ако и техният живот се срине, защото някой е нахлул в страната им. Други въпроси са: Къде бихте желали да живеете и да се образовате – в Русия или в Германия? Какво би станало, ако утре някой припознае част от територията на България като своя?