Трима кандидати се борят са поста ректор на Софийския университет. Това са проф. д-р Георги Райновски, декан на Физическия факултет на СУ, проф. д-р Елиза Стефанова, председател на Националната агенция по оценяване и акредитация и проф. д-р Милен Замфиров, декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата. Вчера между тях се проведе дебат, а на 7 юли Общото събрание на СУ ще избере ректор за довършване на мандата за 2023-2027 г., след като проф. Георги Вълчев беше избран за министър на образованието.
Проф. д-р Елиза Стефанова - Хората да са в центъра и правила за ИИ
Програмата на настоящият шеф на НАОА набляга на довършване на започнатите дейности, стабилизиране на финансите и администрацията, укрепване на научните структури, модернизиране на обучението и подобряване на средата за обучение, като хората се поставят в центъра на управлението.
До края на мандата тя си поставя за цел Университетът да е представен чрез модерен интернет сайт с ясна навигация, а финансовата стабилизация да бъде продължена чрез активен диалог с държавните институции. Завява, че ще отстоява моделът на финансиране да отчита качеството на обучението, научните резултати и спецификата на изследователските университети. Сред най-важните й задачи ще е и приемане на цялостна Образователна стратегия на СУ, която да обвърже приема, специалностите, учебните планове, качеството, реализацията на завършилите, нуждите на обществото и пазара на труда. "Оптимизирането на учебните планове следва да продължи чрез обединяване на дублиращи се дисциплини и програми, финансова оценка на магистърските програми, развитие на нови интердисциплинарни и чуждоезикови програми", казва тя.
В научноизследователската дейност проф. Стефанова е записала преминаване от силна проектна активност към устойчив модел на научната дейност, както и засилване на участието в „Хоризонт Европа“. За академичния персонал е набелязала по-прецизни показатели за учебна натовареност, наднормени часове, работа в магистърски и чуждоезикови програми, като атестацията им е насочена към развитие, квалификация и справедливо диференциране, а не към формално оценяване. Като приоритети са посочени участието на студентите и докторантите като реални партньори в управлението, довършване на елктронизацията на студентското обслужване, мерки за повишаване на процента на успешно защитилите докторанти до 60-65%. Кандидатът за ректор акцентира и върху приемане от СУ на ясна институционална политика за използване на изкуствения интелект в обучението, научните изследвания, администрацията и управлението, както и усъвършенстване на вътрешната система за управление на качеството в университета.
Проф. Милен Замфиров - Еволюция, не революция
Проф. Замфиров набляга на осигуряването на институционална стабилност, академичен мир и плавен преход към следващите редовни избори без резки административни експерименти. По отношение на финансите програмата му включва ръст на доходите (отстояване на формулата заплатите да са 180% от средната за страната), финансова автономия на факултетите, чийто преходни остатъци няма да се ползват за покриване на централните дефицити, въвеждане на месечен лимит за текущи битови и представителни нужди на ниво катедра с олекотено отчитане веднъж в края на месеца и 100% увеличение на възнагражденията за участие в научни журита.
Деканът на Факултета по науки за образованието обещава да няма сляпо съкращаване на щатове на ключови служители в СУ, въвеждане на прозрачна точкова система за допълнителното материално стимулиране, базирана на реални резултати, административно облекчаване на преподавателите, преустановяване на практиката да се изискват справки от катедрите с по-малко от 7-дневен краен срок на изпълнение и др. В сферата на дигитализацията са планирани единен вътрешен протокол за достъп до данни, централизирани софтуерни абонаменти и служебен облачен подпис, поемане от Университета на поддръжката (до определена сума) на специализиран софтуер за всеки преподавател според професионалния му профил, както и изцяло електронно вписване на оценките и заверките.
Откъм битовите условия проф. Замфиров обещава "бърза писта“ при ремонти, спешен ремонт на покрива на Ректората, система за гъвкаво временно споделяне на аудитории между факултетите с цел оптимизиране на разходите за отопление през зимата (с финансов бонус за отстъпилия факултет). Планове има и за спешен фонд „Отворен достъп“, който да осигури бърз централен ресурс за покриване на такси за публикуване в реферирани и индексирани бази, вкл. стартов „Асистентски грант“ за стартови микропроекти на млади учени с драстично облекчена процедура за кандидатстване, стратегия за привличане на кандидат-студенти от българската диаспора и за чуждестранни студенти, а също така и ректорски час, в който всяка седмица преподавателите и студентите ще имат достъп до него без предварително записан час.
Проф. д-р Георги Райновски - По-силна роля на изследователските университети
И проф. Райновски ще настоява средната брутна заплата на академичния състав да е не по-малко от 180% от средната за страната, или 2439 евро за 2026 г. (като до момента за 2026 г. са осигурени само 5% ръст), както и начална заплата за асистент не по-малко от 1600 евро. Засилване на ролята на изследователските университети е сред най-важните акценти в програмата му, като позицията му е, че този вид висши училища заслужават различен модел на финансиране и различна тежест в националните политики, вкл. специален механизъм за определяне на държавната поръчка за прием. В тази връзка той планира активно въвличане на Сдружението на изследователските университети и Сдружението на държавните висши училища в отстояване на тази позиция пред МОН, МФ и Народното събрание.
Подобряване на средата за провеждане на научни изследвания чрез облекчаване на административната тежест; разширяване на допълнителното материално стимулиране за публикационна дейност; дигитализация на ключови процеси; пълно електронизиране на заявленията за отпуск, докторантските планове и периодични отчети; мобилно приложение, с което всеки студент да има достъп до информационните системи на Университета, както и правила за използването на изкуствен интелект в преподаването са други негови задачи.
Сред тях е и засилване на ролята на Съвета на деканите - редовни заседания на Съвета на деканите и включването им при вземането на решения по стратегически въпроси: бюджет, инвестиционна програма, кандидатстудентска кампания, акредитационни процедури. Проф. Райновски обещава още бързо и справедливо решаване на кризата в Медицинския факултет, настояване пред МОН и НС за преразглеждане на формулата за минималните такси за платено обучение, системно анкетиране на студентите за качеството на преподаването, както и да инициира национална програма за цялостна реконструкция на сградата на Ректората, Университетската библиотека и дворното пространство, за които ще са нужни поне 70-80 млн. евро.
