Институт за геопространствени изследвания и технологии смята да разкрие в структурата си Софийският университет, става ясно от проектопостановление на МС, предложено от МОН. То е по искане на ректора на СУ въз основа на решение на Академичния съвет на висшето училище, според което новият институт ще е стратегическа инвестиция в развитието на университета.
Оттам припомнят, че СУ е лидер в областта на географските информационни системи, геопространствените технологии, както и в научноизследователската дейност. През 2002 г. Университетът реализира първата у нас магистърска програма в тази област, през 2021 г. е създадена бакалавърската специалност "Геопространствени системи и технологии", а от 2024 г. на мястото на успешно функциониращата над 20 г. магистърска програма "ГИС и картография" е създадена нова, по-модерна - "Приложна геоинформатика". Паралелно с това, през 2020 г., е създаден Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ), утвърдил се като един от основните изследователски центрове в страната.
Чрез новото академично звено ще се създадат условия за иновативни разработки и научни изследвания в областта на геопространствените технологии, в това число Географските информационни системи (ГИС), Глобални навигационни сателитни системи (ГНСС), дистанционни изследвания на Земята и др., които са в авангарда на съвременната наука и технологично развитие, посочват от СУ.
Институтът ще осъществява научни изследвания във всички основни направления на геопространствените технологии и съвременната геоинформационна наука. Тези технологични решения, в съчетание с геоинформационната наука, са в основата на почти всички сфери на живота и бизнеса - от управление на природните ресурси и градското планиране, до сигурността, енергетиката, транспорта и цифровата трансформация. Очаква се институтът да придобие ролята на водещ научноизследователски център в областта на геопространствените изследвания и технологии не само в страната, но и в региона, където няма такъв академичен център. Той ще осигури възможност за интердисциплинарни научни изследвания в областта както на природните науки, така и в обществените и хуманитарните изследвания, защото всички те ползват геореферирани информационни ресурси и данни.
